Ние правим един филм, който смятаме че е стойностен и се надяваме наистина да е такъв, твърди Николай Урумов. Снимка Лина Главинова
Николай Урумов е роден на 21 октомври 1976 година в Бургас. Завършил е средното си образование в Механотенникума, сега ПГМЕЕ, специалност "Двигатели с вътрешно горене". Дипломата си за висше образование получава в Техническия университет. В момента учи филмова режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Николай Урумов е процудент на филма "Петя на моята Петя". Сценарият е на Нели Димитрова и Валентина Ангелова, режисьор е - Александър Косев.
Проектът бе селектиран за участие продуцентската платформа на международния филмов фестивал Манхайм - Хайделберг - "MANNHEIM MEETING PLACE".
Филмът получи финансова подкрепа в размер на 400 000 лева от Националния филмов център и 125 000 лева от Община Бургас. На сесия на ОбС - Бургас от края на юни бе гласувано отпускането на още 40 000 лева от бюджета на общината за подводните снимки.
Снимките на "Петя на моята Петя" в Бургас започнаха на 16-ти юни и приключиха на 7-ми юли. Предстои да бъдат заснети подводните кадри.
- Как се роди идеята за филма "Петя на моята Петя"?
- Идеята се роди, след като приключихме работата по телевизионния сериал "Домашен арест". Със сценаристката Нели Димитрова работихме много добре в екип по този сериал. И си споделихме, че трябва да направим нещо друго и да качим летвата. Тогава тя призна, че винаги си е мечтала да направи филм за Петя. Каза ми: "Ти си от Бургас. Ако успееш да убедиш сестра й (Елица Дубарова - сестра на Петя Дубарова б.а.), да направим филм, ще бъда много щастлива. Още на следващия ден бях в Бургас. Открих Елица, представих й се, не се познавахме до този момент и споделих, каква е идеята ни. Тя поиска да види, какво предлагаме. След месец отново се срещнахме с нея и й представихме три разработени идеи за филма. Тя хареса най-много тази, която и ние искахме да реализираме.
Не сме искали да правим биографичен филм. Не вярвам в разказването на биографични истории, особено такива, които са се случили в едни такива смутни времена, когато не се знае наистина, какво и как се е случило. И затова решихме да направим един поетичен филм, в който Петя се появява по един различен начин. Не е онази сива и мрачна епоха на комунизма, а разказваме историята на едно съвременно момиче, което се казва Петя. Появата на Петя Дубарова е силният акцент в този филм.
- Освен с Елица Дубарова, говорили ли сте с други хора, които са познавали Петя, с нейни връстници, съученици от СУ "Иван Вазов" или от Английската гимназия, където е учила?
- Не, защото не се концентрираме върху това, каква е била Петя. Доста хора се свързаха с мен по различни поводи, за да ми разказват истории, свързани с нея. Но ние не търсим достоверност с образа на Петя Дубарова. Ние сме си изградили една представа и това е представата на творческия екип, който работи по филма. И в общи линии не се занимаваме с това, коя е била тя. Тя се появя като символ. Всичко е вдъхновено от творчеството й и от житейския й път, колкото и да е бил кратък.
- Вие получихте финансиране от Националния филмов център. С каква част от проекта участвахте пред комисията на НФЦ?
- Кандидатствахме на два етапа. Първият беше за развитие на сценария като сюжетни линии и сцени без описан диалог в малко по-груб вид. Спечелихме финансиране, след това написахме сценария, кандидатствахме и ни одобриха за субсидия за производство на филма.
- Вие получавате и финансова помощ от Община Бургас. Подкрепата във важен за Вас момент ли дойде?
- Да, дойде в много важен момент. Тя е изключително ценна, защото без нея нямаше да се случи филма.
- В края на юни на сесия на ОбС по предложение на кмета Димитър Николов бе гласувано отпускането на допълнителни 40 000 лева за подводните снимки...
- Да, така е. За съжаление подводните снимки не се получиха в морето. И трябва да се заснемат в басейн. Това е нещото, което предстои да направим. Много благодаря на Община Бургас, че ни подпомогна и този път. Идеята е за 4-ти декември да имаме готов филм за 40-годишнината от смъртта на Петя Дубарова. Ако не успеем за тази дата, премиерата ще бъде на рождения й ден - 25-ти април 2020 година.
- Когато сценарият за филма беше готов, как започнахте да избирате хората, с които ще работите? За един филм е важен и режисьорът, важни са и актьорите, които да изпълняват главните роли...
- Когато започнахме работата по сценария Нели Димитрова ми каза, че има едно момиче, което е много вдъхновено от поезията на Петя Дубарова. Тя е и нейна студентка в НАТФИЗ. И помоли и тя да се включи в екипа. Събрахме се тримата. След това поканихме Александър Косев за режисьор на филма. Той си избра оператора и така лека по-лека започна да се надгражда екипа.
- Във филма има седем филмови двойки. Какви са техните роли и как се стигна до техния избор?
- Всичко стана съвсем случайно. Първата двойка е режисьорът Александър Косев и неговата сестра - Надежда Косева. Тя се включи един месец преди началото на снимките. Тя преся кандидатите за масовите сцени. Втората двойка е операторът Иван Вацов и неговата съпруга Дария Вацова, която играе секретарката на директора на гимназията. Зрителите я познават от участието й в телевизионния сериал "Откраднат живот". Третата двойка са Алиса Атанасова в ролята на Петя и Ясен Атанасов в ролята на Анди - най-добрият приятел на съвременната Петя. Чатвъртата двойка са Юлиан Вергов - директорът на гимназията, в която учи Петя и Алена Вергова. Тяхното участие също стана случайно, защото искахме четирите деца, които са ядрото са бъдат сплотени и да бъдат много различни. Всичко тръгна от малката Петя, след това избрахме Анди, след това Мони - детето, което катастрофира и има нужда от помощ във филма. Липсваше актрисата, която да изиграе ролята на Джула, която е експресивен образ, тя е над нещата. Това се оказа най-трудния избор. Пробвахме над 20 деца и когато се появи Алена Вергова и всички разбрахме, че тя ще играе ролята на Джула. Така стана случайно събирането им във филма. Първоначално Юлиан щеше да играе друга роля във филма, но един ден си говорихме с Александър Косев и двамата се съгласихме, че повече ще пасва на Юлиан ролята на директора. Петата двойка са двама души от Бургас, които са брат и сестра - Христо Дачев - той отговаря за видео контрола и сестра му - Мария Дачева - координатор на продукцията. Шестата двойка са Албена Павлова и Емил Марков, който също е бургазлия. Последната двойка са художничката на костюми и копродуцента на филма - Кръстьо Ламбрев.
- По какъв начин поезията на Петя и любовта присъстват в този филм?
- Филмовото действие разказва историята от съвремието. Има девет момента, в които са срещите между Петя Дубарова и нашата Петя. В тези моменти присъства поезията на Петя Дубарова.
Любовта присъства, но не е във вида любов между двама души, а е любов между едно дете и семейството му, между приятелите и в един момент тя се разпада. Филмът показва как любовта може лесно да бъде загубена и смисълът е в това да намериш ценните неща в живота, които успяват да върнат малката Петя към живот. И за това й помага Петя Дубарова.
- Снимките започнаха в Морската градина, а завършиха в СУ "Св. св. Кирил и Методий". Защо избрахте тази гимназия?
- Обиколихме доста училища в Бургас и си харесахме тази гимназия. После по финансови причини решихме всички екстериори да снимаме в Бургас, а снимките в болницата и в гимназията да ги направим в София. Обиколихме всички училища, които имат по-нормален вид и не можахме да намерих такова. Затова решихме да намалим снимачния период и да дойдем в Бургас и тук да снимаме. Да направим връзката с църквата "Св. св. Кирил и Методий", която се вижда през прозореца. Самото училище носи един дух, който на нас ни допада и е добре за филма.
- Много хора говорят за този филм. Всичко около него е обвито в някаква тайнственост и започват да си задават въпроси, какво се случва в него. Ще успеете ли да задоволите всички очаквания?
- Не се опитваме да задоволим всички очаквания. Ако го правим, най-вероятно ще направим филм - боза. Ние правим филм, в който вярваме, в който е повярвала и сестрата на Петя, в който е повярвал и Националния филмов център, Община Бургас в лицето на кмета Димитър Николов. Ние правим един филм, който смятаме че е стойностен и се надяваме наистина да е такъв.
Може би хората очакват да разказваме по някакъв начин историята на Петя Дубарова. Категорично не е така. Надяваме се никой да не бъде неприятно изненадан от това. Разказваме една история, в която всеки може да намери нещо за себе си.
- След бургаската премиера на филма, какво ще предстои пред "Петя на моята Петя"?
- Желанието ни е да го покажем на различни фестивали. Ако имаме шанс да спечели някоя и друга награда, ще бъде добре. И догодина ще бъде пуснат по кината.
