Нова книга за 70-тия рожден ден на проф. Хикмет Мехмедов

"Четири имена за една личност" е озаглавена книгата на Недко Георгиев, посветена на 70-та годишнина на изтъкнатия балетен режисьор, хореограф и педагог професор Хикмет Мехмедов.

През 2010 г. , в чест на 60-тата годишнина на проф. Хикмет Мехмедов  излезе монографията на световноизвестния  руски изкуствовед и балетен критик академик Виктор В. Ванслов "Хореографът Хикмет Мехмедов". И ето десет години по-късно, през 2020, в чест на 70-тата  му годишнина излезе втора книга за творчеството му, наречена "Четири имена за една личност". Две книги, но много различни като подход към разкриване на един творчески свят.  И обединени в едно цяло те образуват своеобразен диптих за живота на изтъкнатия наш  хореограф.

Любопитното и интересното е, че книгата „Четири имена за една личност“ е написана от приятеля, съмишленика и постоянния главен изпълнител в спектаклите на Мехмедов – Недко Георгиев. Той е човекът, който съпровожда и е плътно до своя творчески покровител от много години. В този смисъл книгата се превръща във високо-емоционален  и професионално-проникновен разказ  не само за твореца, но и за Човека, за Приятеля, за Учителя  Хикмет Мехмедов. Именно тона на биографичния повествователен разказ , издържан в линията на едно голямо есе,  отличава коренно тази втора книга от научно-критичната монография на В.В.Ванслов. И тази отклика я прави интересна, неочаквана, оригинална.

Хикмет, Харитоша, Христомир, Хари –  чрез историята за  тези четири имена строи конструкцията на своя разказ авторът Недко Георгиев.

Хикмет – родното място Кърджали, домашната среда, годините на детството, разказа за бащата и майката , първите трепети от срещата с изкуството на балета; Харитоша – незабравимите години на следване в Консерваторията в Санкт-Петербург, специалност „Балетна режисура“ в класа на балетмайсторите и педагозите проф. Николай Боярчиков и Пьотр Гусев; Христомир –  драматичен епизод от края на 80-те години на т.н. Възродителен процес, когато Хикмет става Христомир Михайлов – факт, който е от  преживените драматични мигове в живота на твореца; и накрая – Хари – името на обич и уважение,  с което го наричат всички негови колеги, приятели и съмишленици в забележителната му кариера. Композирана  като  изследване на развоя на тази трансформация на името в една личност, всъщност книгата изследва вълнуващо и аналитично процеса на изграждането на възходящия творчески път на Хикмет Мехмедов. А той е драматичен, и бляскав, и мъдър, и  светъл.

Читателят е увлечен от мащабността на разказа, защото  проследявайки биографията на тези четири имена, Недко Георгиев    се спира подробно и като емоционално преживяване и като  критически анализ върху върховите спектакли на Мехмедов; възкресява с белетристичен дар незабравими емоционално-силни случки и събития в пътя на хореографа; спомня епизоди от бляскавите мигове  на забележителните му постановки;  спомня впечатляващи изказвания на големи творци на българския и световен балет за изкуството на проф. Хикмет Мехмедов.

Солист в  балетно студио „Арабеск“, главен балетмайстор и директор на Русенската опера, директор на балета на Софийската опера, главен балетмайстор на Бургаската опера, дългогодишен преподавател в АМТИИ-Пловдив – това са възловите места, където Мехмедов напълно разгръща своя талант на балетен режисьор, но и на ръководител. Между тези пристани на творческия път са „пръснати“ и разкази за многото му гастроли в чужбина /Турция, Германия,Италия, Австрия, Щвейцария, Корея, Русия/, за многобройните му  участия като  гост-хореограф в редица балетни спектакли в България, участията му в журита на престижни Международни фестивали на балетното изкуство.  Този фактология  присъства в книгата не сухо и информативно, а Недко Георгиев я  проследява, възраждайки спомена за преживените мигове  от значителни спектакли, разказвайки за смешни, но и за драматични епизоди от живота на своя Учител. Така една биография  се очертава като пъстър калейдоскоп, в който всичко тече динамично и разнообразно – премиери, звездни мигове, приятелства, предателства, възхитителни рецензии, мигове на възторг от успеха на  неговите ученици, мигове на търсения, на навлизане в сложния свят на един автор, който оживява в балетния спектакъл.

В изложението се очертава профила на балетното изкуство на Хикмет Мехмедов, разкрило се в редица негови емблематични балетни постановки, които стават знакови за творчеството на Мехмедов – „Едит Пиаф“, „Лешникотрошачката“, „Болеро“, Ангели през ада“, „Метаморфози“, „Нека да бъде“, „Наровете на любовта“, „Спящата красавица“, „Копелия“, „Куклената фея“, „Ромео и Жулиета“ и още много други.  В тях Хикмет Мехмедов се явява като режисьор и хореограф, който владее отлично законите на класическия балет и към който има и определено пристрастие. Но същевременно никак не е  чужд на атмосферата на модерния авангарден балет. Той винаги намира оригиналната линия към спектакъла, за да оживи една традиция, или да заинтригува с един модерен ракурс разработката на балетния танц.

В разказът  много умело се вплита споменът за големи личности на балетното изкуство – наши и чуждестранни,-  които са били участници в постановките на Хикмет Мехмедов, а други с изказванията си са ставали възторжени техни ценители. По този начин се вижда високо-професионалната среда, в която  се е изграждало творчеството на именития наш хореограф. Достатъчно е да споменем имената на балерините Красимира Колдамова, Любов Фомених, Вера Кирова, Надежда Руменин , балетистите  Ринат Имаев, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Недко Георгиев, Рудолф Нуреев, учителят Асен Манолов и педагозите от Академията в Санкт-Петербург . Разкрита е средата за израстване и отглеждане на таланта на Мехмедов, който талант го отвежда до високите сфери на балетното изкуство. В това отношение респектира величината на личностите, с които Мехмедов  е работил или се е срещал в своя житейски път. А те са толкова много.

Освен увлекателния разказ за живота и творчеството на  проф .Хикмет Мехмедов , книгата съдържа богат илюстративен снимков материал – сцени от спектакли, от срещи с приятели и колеги,  епизоди от детските години  на Маестрото . Има и пълен списък на заглавията  от всички жанрове, в които е творил Мехмедов – балет, опера, театър. Така се получава представата за едно респектиращо творческо дело. Многобройните отличия и награди, които е получавал са доказателство за големия авторитет  и уважение към изкуството му.

В началото на книгата „Четири имена за една личност“ Хикмет Мехмедов споделя : „Жив съм, защото е отворен прозорецът ми да видя най-красивото, най-вълнуващото и трогателно в живота си. Оставям природата да направлява поведението ми, съпътствано от натрупаната мъдрост през годините. Чувствителността на всеки е дадена свише. Моята чувствителност отдавам изцяло безпрекословно на хората….“. Това е мотото на книгата. Приятелят, съзаклятникът Недко Георгиев  като автор е успял много добре да ни въведе в света на чувствителността, на оригиналната мисъл и   на хармонията от модерна концептуална идея, но и на почит и уважение към традицията – качества  в балетния театър на проф.Хикмет Мехмедов. Пред нас е един проникновен, своеобразен поклон пред творческия принос на един творец, вплел балетното ни изкуство сред съвременните силни изяви на националната ни култура.

Автор на реценцията Крум Гергицов