Няма помен за родната къща на Емил Чакъров

Всяко семейство си има родова история, към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.

Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.

Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.

Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.

В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка, а след това до родния дом на Нейчо Попов, на Паулина Станчева, на Стефан Диомов, на Петя Дубарова, на Руси Стоянов. Сега ще ви разкажем за мястото, където е била родната къща на Емил Чакъров.

Няма помен за родната къща на Емил Янев (Чакъров)*. Маестрото, прославил България на световните оперни и музикални сцени, винаги се е гордеел, че е бургазлия. До 14-годишна възраст той със своите родители и сестра си Виолета са живяли в къщата, която се намира на улица "Републиканска" №43 (сега "Цар Симеон I"). Четиричленното семейство Яневи е живеело в двуетажна къща. Първият етаж са давали под наем, а втория са обитавали те. През 1995 година старата къща е съборена и на нейно място е построена нова жилищна кооперация.  "За съжаление напразни останаха нашите усилия, да бъде поставена паметна плоча на фасадата на сградата, която да напомня, че тук е била родната къща на Емил. На няколко пъти отправяхме предложение до Община Бургас, но и досега няма отговор на нашата идея", сподели развълнувано пред сайт "Черноморие" Радка Памукова.

Енергичната дама е истинска енциклопедия. През годините тя е поела отговорността да се съхрани родовата памет за маестро Емил Чакъров. Памукова е непресъхващ извор на информация за живота и творчеството на Чакъров от първата й среща с него до кончината му на 4-и август 1991 година в Париж, Франция. И до днес Радка Памукова продължава всеотдайно да работи за каузата: "Да не се забрави диригентът Емил Чакъров. Да продължава да се популяризира неговата музикална дейност". Особено активна е сега, заради наближаващата 70-годишнина от рождението на Чакъров.

Памукова е била начална учителка на Емил от първи до четвърти клас в бургаското училище "Св. св. Кирил и Методий". Бъдещият диригент е бил само на 6 години, когато започва да учи цигулка. От пети клас Радка Памукова му е преподавала руски език. Духовната връзка ученик-учител не прекъсва през целия живот на Емил. Памукова е един от най-близките до Емил хора, следяла е развитието му като диригент,от първите му музикални стъпки до извисяването му на музикалния Олимп.

На 22-и март 1991 година е последният концерт на Емил Чакъров в Париж с Френския национален оркестър. Изпълнена е ораторията "Свети Павел" от Феликс Менделсон. 4-и август 1991 година е скръбна дата не само за българската, но и за световната музикална култура. "Диригентът си отиде от света  без реквием, без фото и телевизионни камери, без тържествени прощални слова, но изпратен от любовта на своите почитатели", припомни Памукова.

Поводът да се срещнем с началната учителка на Емил Чакъров, която открива и музикалния му талант, е наближаващата 70-годишнина от рождение на диригента (роден на 29 юни 1948 г. в Бургас б.а.). През 1962 година той постъпва в Софийското музикално училище. От 1967-1971 година е студент в Софийската консерватория. През 1971 година става лауреат на конкурса "Херберт фон Караян". От 1973-1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със Сейджи Озава, Ленард Бърнстейн, Зубин Мета и т. н. Където и да е дирижирал по света, Чакъров винаги е казвал: "Аз обичам Бургас. Аз съм от Бургас".

За 50-годишнината от рождението на маестрото Националният дворец на културата издава книгата "Емил Чакъров - Енергията", текстът е на бургаската му учителка Радка Памукова. В луксозното издание са използвани снимки от личния архив на маестрото, от архива на Василка Балевска, Емил Манджаров, , Шаварш Артин. На снимки маестрото е с доайенът Асен Найденов, Райна Кабаиванска, Алексис Вайсенберг. Черно-белият фотос е направен след премиерата на "Аида" в Хюстън заедно с Мирела Френи, Николай Гяуров, Пласидо Доминго. В книгата са включени и снимки с Ана Томова – Синтова, Гена Димитрова, Георги Робев, Мишел Глоц, Елена Образцова, Петър Дворски, Наталия Гутман и други. В книгата авторката разказва за юношеството, за младостта, за диригентското изкуство и публикува отзиви за Емил Чакъров - "Енергията - това е ключовото понятие, което характеризира младия маестро" вестник "Опера нюз", Ню Йорк, 23септември 1979 година, "Пътят на Емил Чакъров в музиката е пословичен, а присъствието му в нея е категорично, завладяващо, неповторимо. Той рано "прекрачи прага на голямото изкуство" - Херберт фон Караян.

"Напусна млад подиума, на който зашеметяващо бързо и закономерно се изкачи. Напусна го, когато беше започнал да бере плодовете на своя неимоверен труд, когато името му все по-често можеше да се срещне по страниците на авторитетни вестници в Европа, Америка, Азия, когато световният музикален елит следеше неговата творческа кариера, с внимание, а ние българите - с гордост", така започва предговорът на изданието "Емил Чакъров - Енергията". Освен като стожер - пазещ историческата памет за маестро  Емил Чакъров, Радка Памукова съхранява много негови лични вещи. Дамата пази всички писма, писани до нея от него от далечната 1963 година до последното, написано от Париж. Тя пази диригентската палка, с която участва на международния конкурс за диригенти на фондация "Херберт фон Караян", грамоти, документи, снимки. Сред най-ценните вещи, които пази Памукова, е фрака на маестро Емил Чакъров.

*Емил Янев става Емил Чакъров през 1968 година. Чакъров е фамилията на дядо му по бащина линия. Повод за това стана неприятно повторение на името и фамилията с друг български диригент.