Опашка пред музея заради Вълчитрънското съкровище

Опашка се изви пред сградата на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей - Бургас, заради Вълчитрънското съкровище. То се представя за първи път пред бургазлии. А официалното откриване на изложбата бе тази вечер в рамките на европейската инициатива "Нощ на музеите". Тя съвпада и с професионалния празник на музейните работници.

Началото на XV-то издание на "Нощ на музеите" бе дадено от директора на РИМ - Бургас Милен Николов. Той изказа своите благодарности на Министерството на културата, на Общинския съвет и на Община Бургас за финансовата подкрепа, която музея получава през годините. Гости на откриването бяха Екатерина Джумалиева - директор дирекция "Културно наследство, музеи и изобразително изкуство" към Министерството на културата, Радостина Иванова - Мишинева - почетен консул на Република Австрия в Бургас, общински съветници, Руска Бояджиева - зам.-кмет по европейски политики в Община Бургас и други. Те бяха сред първите, които разгледаха изложбата с Вълчитрънското съкровище и предмети от съкровището на хан Кубрат от Малая Перешчепина, изложени в зала "Трезор" на Археологическата експозиция.

Вълчитрънското съкровище е намерено през 1924 година край село Вълчитрън, област Плевен и затова носи и това име. Това е най-голямото тракийско златно съкровище, открито на територията на страната ни. То е намерено от жители на селото, докато прекопавали лозето.

Съкровището се състои от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, с естествени примеси от сребро 9,7 %, мед 1,74 % и желязо – 0,4 %. Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Съкровището се състои от две големи групи. В първата влиза голям златен кантарос (чаша с две дръжки) с тегло около 4 кг, а също така един голям и три малки киатоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от археолозите Андрю Шерад и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на Микена, където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в Тива. Други подобни съдове са част от съкровищата от Ръдени, Румъния и Крижовлин, Украйна. Трите находки съдържат кантароси и чаши за пиене. Подобни капаци са част от колекцията на В. Божков, без информация къде са намерени.

Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII век пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.

Посетителите в Археологическата експозиция в Бургас могат да видят точното копие на съкровището, която е собственост на Регионален исторически музей - Плевен. Оригиналът на Вълчитрънското съкровище се съхранява в Археологическия музей в София.

В зала "Трезор" е и съкровището на хан Кубрат от Малая Перешчепина – златните пръстени на хана с неговото име, жезъл, златни бокали и кани, златен ритон, златни накрайници и апликации от ханския колан и мн. др. Те са единствени музейни копия на оригиналите, които се съхраняват в музея "Ермитаж" в Санкт Петербург, Русия.

Експонатите са собственост на Национален исторически музей-София и са изработени специално, за да може родната публика да се докосне до историята на прабългарите. Съкровището на хан Кубрат е най-голямото ранносредновековно съкровище, открито до този момент в Европа. То е съставено от златни и сребърни предмети с обща тежест 76 кг., които красноречиво илюстрират изключителната икономическа мощ на държавата на хан Кубрат, известна в историческите извори като Велика България.

Входът за музея тази вечер е свободен.