На празника се подрежда трапеза с обредни хлябове и ястия
Празниците на Варвара, Сава и Никулден носят черти на езическата обредност, извършвана вероятно около същите дати в предхристиянската епоха. Народните представи за тримата светци се различават съществено от образите, които разкриват житията им.
В много селища от Средна Западна и част от Югозападна България празникът на света Варвара се нарича Женска Коледа. Млади момичета, пременени в празничните си носии, обикалят селските домове. Носят торбички, в които прибират получените дарове. Девойките пеят обредни песни, благославят за здраве и плодородие. Домакините ги посрещат с радост и щедро им дават сушени плодове, орехи и пр. На същия ден жените месят пресни питки – т.е. безквасен хляб. Такива питки се правят само при определени случаи – раждане на дете, Бъдни вечер, както и за предпазване от някои болести. Питките на света Варвара са наречени за здраве – преди всичко на децата, но и на цялата челяд и на добитъка. Още топли, жените намазвали питките с мед или рачел, излизали пред домовете си или на някой кръстопът и раздавали от тях на минувачите. Всеки трябвало да се прекръсти, да отчупи залък хляб и да благослови: "Да дава Господ живот и здраве вам, на челяд, на добитък, на всички!" Същият хляб се меси и за Баба Шарка, за която се слага специална софра до огнището. Другото задължително блюдо за света Варвара са различни видове варива, също подсладени с мед. Вярва се, че сварените зърнени и бобови храни, както и питката ще омилостивят старицата и ще предпазят децата от нея.
В някои селища на Североизточна България трите поредни дни на светците Варвара, Сава и Никола се почитат като Вълчи празници. Среща се и вярването, че Варвара и Сава са два куци вълка, които вървят накрая на глутницата. В други райони пък приемат Варвара и Сава за две сестри. Първата "заварява" болестите, а втората ги "разсява" – т.е. разпръсква ги. Затова Сава се смята за по-опасната от двете. Съвсем противоположно е друго разпространено вярване. Според него Варвара е по-лошата от двете, ходи и пуска ледени зърна по нивите и хората. По-малката и по-блага Сава върви след нея и я моли да ги пощади. Света Сава народът ни свързва и с плодовитостта. Съществува поверие, че хляб, омесен на този ден по определен начин ще донесе рожба на жените, които не могат да имат деца. Обредният хляб се замесвал в присъствие на най-възрастната жена от семейството. Невестата започвала да пресява брашното, но с обърнато наопаки сито, а бабата й казвала: Обърни ситото, за да ти се обърне коремът!. Двете сестри Сава и Варвара подготвят блюдата за гостите, които ще посреща техният брат. Затова съществува и поговорката: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Пети декември (свети Сава) наистина минавал под знака на следващия ден – Никулден, един от най-големите църковни и народни празници. Тогава се приготвяли част от блюдата за никулденската трапеза.
За деня на свети Никола се месели различни обредни хлябове. Заедно с обредното блюдо от пълнен шаран, те са неизменна част от празника на този толкова почитан светец, повелител на морето, морските бури и хали. Хлябовете, които приготвяли за никулденската трапеза, се срещат в различни други обичаи – например Рангеловден (деня на Архангел Михаил), на Бъдни вечер, на лични и общи жертвоприношения. Житото за никулденските колаци и боговици, както и за всички обредни хлябове, се приготвя още през лятото. Подбират се най-едрите и най-чистите класове. Зърната се изчистват от плявата, измиват се на реката, сушат се и се прибират. От тях се смила брашно, което се пресява през гъсто сито. Понякога ситата са три. В храната на българите от незнайни времена присъстват ръж, ечемик, овес, царевица, просо, но те не се използват за приготвяне на обреден хляб. Освен споменатите колаци и боговици, в различните райони поднасяли хляб, наречен свети Никола или светец. Много разпространен е и рибникът, който представлява пълнен цял шаран, увит в тесто, украсено като обреден хляб. В някои селища правели т.нар.рибена църква. Приготвените никулски хлябове и тавата с пълнения шаран (или рибник) занасяли в църквата. Свещеникът прекадявал обредните храни, хората ги занасяли обратно и цялото семейство се нареждало около трапезата. В някои селища свещениците обикаляли къщите и там извършвали освещаването на хляба и рибата. Тази трапеза след това не прибирали цял ден. А къщата била отворена за всеки – съседи, роднини и случайни пътници.
