Протоиерей Стелиян Кунев от бургаския храм "Света Богородица". Снимка Архив Черноморие-бг
Страстна седмица е посветена на страданията на Господ Иисус Христос. С това наименование се обозначава седмицата преди Възкресение Христово и обхваща дните от Велики понеделник до Велики петък или както е още познат Разпети петък. Тези дни са време на строг пост и покаяние. Характерното за тях, е че богослужението – песнопенията, молитвите и текстовете от Свещеното писание на Стария и Новия Завет ни напомнят за страданията и жертвата на Господ Иисус Христос принесени за целия човешки род. В тази седмица приключва и подготовката на желаещите да приемат тайнството кръщение.
Изкупителните страдания на Спасителя напомнят за смисъла и целта на човешкия род – Да бъдем свети, както е свят нашия Бог (Левит 20:26 и 1 Петрово 1:16). А както се казва в Писанието: „по плодовете ще ги познаете“ (Мат. 7:16-20). Всеки от нас е призван да принесе плода на вярата.
На Велики понеделник се припомнят образите на патриарх Йосиф и Яков, като предобрази на Господ Иисус Христос. Историята за праведния Йосиф, се явява предобраз на предаването на Иисус Христос от Юда Искариотски за тридесет сребърника на Синедриона, което е предсказано още от пророк Захария 11:13, който живее VI в. преди Рождество Христово. Вторият образ, който се представя е метафората за безплодната смокиня. Тя се разкрива като символ на безплодните човеци, които не искат да принесат плодовете на вярата на Бога. Тази идея преминава през стария и новия завет. Ако целта на човешкото съществуване е да придобием Божието подобие (Бит. 1:26:27) и да станем храм на Бога – Отец, Син и Светия Дух (Иоан 14:23), то средствата или начинът за постигане на тази цел от една страна е чрез изкупителната жертва на Господ Иисус Христос на кръста и възкресението Му, така и принасянето на плодовете на вярата, описани в свещеното писание в множество притчи и наставления.
Пример са притчата за десетте девици (Мат. 25. 1-12), която ни призовава да бъдем будни, тъй като никой не знае, кога ще се яви Христос и кога ще бъде свършека на света. Затова и богослужението се „преобръща“ – вечер се чете утреното последование и се нарича „Последование на Жениха“, сиреч на очаквания от всички Христос, представен в образа на младоженец. А сутринта се чете вечерното богослужение.
На Велики вторник се четат притчата за десетте девици (Мат. 25.1-12) и притчата за талантите (Мат. 25:14- 30). Застъпвайки основната тема на стария и новия завет – принасянето на достоен плод от всеки човек, като създадени по Божи образ. Още Стария Завет Бог заповядва на евреите да правят ресни по края на дрехите си (Числа 16:39-40), за да им помнят, че трябва да изпълняват заповедите Му и принесат плодове. В Новия завет тази тема е застъпена многократно от Спасителя в притчата за талантите, притчата за лозарите и лозето, притчата за дървото, което не дава плод. Във всички тях образът на Господаря е Бог; лозето, талантите и плодовете са принесените плодове на вярата, като добавена стойност, към талантите дарени ни от Бог, а недостойните и мързеливи работници или стопани представят образа на тези измежду хората, които не искат да изпълняват Божиите заповеди – не искат да принесат плодовете на вярата. Такива се явяват фарисеите и свещениците, които не приемат Христос и го предават на кръстна смърт. Такива са всички, които уж приемайки Христос за Спасител и Избавител не искат да живеят по Божията воля, а следват единствено собствените си страсти.
На Велика сряда се напомня всеобщия съд и покаянието като начин на избавление от вечните мъки и придобиване на Небесното царство.
На Велики четвъртък се припомня измиването на нозете на апостолите от Господ Иисус Христос като знак на смирение; установяването на светата Евхаристия на Тайната вечеря, молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина, предателството на Юда. На този ден се извършва и тайнството Елеосвещение или общ Маслосвет. Тогава се освещава светото миро. Вечерта се четат дванадесетте евангелия, които представят последните дни на Спасителя според четирите евангелия.
На Велики петък се отбелязва осъждането, разпъването, кръстните страдания, смъртта и полагането в гроба на Спасителя – Господ Иисус Христос. Сутринта се изнася плащаницата за поклонение, в нашата Църква по народен обичай се премината под плащаницата за благословение. Вечерта се извърша последованието на опело Христово.
На Велика събота сутринта се извършва Света литургия, а вечерта от 11.30 се прави лития – шествие около храма и се възглася: Христос възкръсна. След 12.00 часа богослужението продължава вътре в храма с възкресна утреня и Света литургия.
Преминавайки през целия цикъл на богослужебните последования през страстната седмица ние се пренасяме мислено и извървяваме пътят, който извървя Господ Иисус Христос. Цялото богослужение ни напомня да принесем плод достоен за покаяние, та да посрещнем и славното Христово Възкресение. Да изпълним целта на човешкото съществуване – да станем храм на Бога, да бъдем свети както е свят Бог.
Протоиерей Стелиян Кунев
