Идеята на нашата работа е да се забавляваме и да си доставяме удоволствие, казва Петър Хубеков. Снимка Лина Главинова
Петър Хубеков е роден в Котел. Там завършва и гимназия, след което е приет за студент в университет "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, тогава все още ВХТИ. Избира да учи химия, предмет който му се е отдавал още в гимназията. Желанието му било след това да запише и педагогика като втора специалност. Това е първата година, в която е въведена педагогическата специалност като платена. Липсата на достатъчно средства обаче пречат, Петър да реализира идеята си. "Мисълта само да завърша химия и да имам инженерна специалност в тази област не ми беше приоритет и преустанових обучението си след втори курс", разказа Петър Хубеков. След като прекъсва образованието си, влиза в казармата, след което за кратко се връща в родния Котел. В продължение на една година работи като учител в едно селско школо, след което се връща отново в Бургас.
В продължение на няколко години той стопанисваше кино "Тракия" до неговото затваряне.
От няколко години животът му е пряко свързан с театрална школа "Талантино", където играе и работи като асистент. Тя е създадена от Станимир Карагьозов през 2004 година като театрална школа за деца към читалището в Банево. През 2010 година Карагьозов открива и първата група за възрастни в Банево. Година по-късно "Талантино" вече има и група за деца в Бургас, а от 2015 година и група за възрастни.
Трупата на театралната школа играе пред публика всеки втори вторник от месеца.
- Как Ви свърза съдбата с театрална школа "Талантино"?
- Мой приятел учеше в Бургаския свободен университ и ми спомена, че имат театрално ателие, в която участват настоящи и бивши студенти. На шега му споменах, че бих искал и аз да се занимавам с театър, но никога не съм имал възможност и смелост да стъпя на сцена. След месец той ми се обади и каза да отида на другия ден, организират кастинг за нови попълнения в театралното ателие. Не успях да отида, заради ангажиментите ми на работа тогава. Обаче се запознах с човека, който ръководи това ателие - актьора Елефтери Елефтеров. След като се пенсионира в драматичен театър "Адриана Будевска" са го поканили в БСУ да ръководи театралното ателие. Той ми предложи да отида на следващата репетиция, за да видя и чуя какво правят със студентите там. Още с първото ми появаване ми позволи да чета текст. Имаха свободни места в ателието. Явно не е имало много желаещи сред студентите да се включат. С благословията на ректора на университета проф. Галя Христозова, с която се познаваме, бях приет в тази театрална трупа. Там изкарах три години. Чувствах се млад и жив да общувам с тези млади хора. Това беше нещо като терапия след работата с клиенти и документи. Беше ми нужно, за да се чувствам добре.
С театралното ателие на БСУ участвахме в един фестивал за самодейци, който се провеждаше във Военния клуб в Бургас. Председателят на журито Станимир Катагьозов, основателят на "Талантино", ме бе забелязал и ми звънна след това да ме помоли да заместя техен колега, който по здравословни причини не е могъл да играе, а премиерата е предстояла. Той ме помоли да изиграя дядо Еньо в "Женско царство" с условието, че ще присъстват на репетиции, когато ми е удобно и ще се съобразят с моя работен график.
Цялата трупа ме прие сърдечно. Оказа се, че "Талантино" е по-мащабна структура, не само трупата, в която попаднах. "Талантино" е школа, това е любов към театъра.
- Вие не само играете в трупата, но и сте асистент на Станимир Карагьозов...
- Станимир Карагьозов си ръководи школите за деца и за възрастни. Той преподава актьорско майсторство и поставя спектаклите. Аз помагам с организацията на спектаклите, с изработването на костюмите, на декорите, с разпространението на информацията за школите и нашите премиери, с участието ни на различни фестивали.
На втората година, след като се включих в трупата, Станимир Карагьозов ми предложи да бъдем екип и оттогава се занимавам само с школата.
- Вие правите любителски театър по професионален начин...
- Да, формулирахте го по много правилен начин. Никой от актьорите, а смея да твърдя, че ние сме такива, не е професионалист т.е. не е завършил НАТФИЗ и няма диплома за това. Но правим нещата, така както изисква от нас един професионалист. И щом той е доволен от резултатите, които постигаме, и щом публиката пълни залите по време на нашите спектакли, и щом се връща отново и отново, означава че сме си свършили работата и сме се справили.
- Това, което Вие правите сега е правено и през Възраждането. Българският театър е създаден като самодеен. Има ли място този възрожденски дух, който носите, в сферата на новите технологии?
- Възрожденският театър съществува и днес у хората, които отделят от времето си, за да правят нещо, което обичат и харесват. Може би затова при нас нещата се получават, като от само себе си. Идеята на нашата работа е да се забавляваме и да си доставяме удоволствие. Тогава и публиката усеща нашата енергия. Такава е била и идеята на възрожденския театър - да подбуди, да възпита публиката.
- Как успявате да запалите искрата у децата? Те откриват ли света на театъра?
- Детските школи са театрални школи. Те се учат на театър по стандартите на академиите. От самото начало се работи с техника на говора, с малки етюдни форми, докато се стигне до сериозни спектакли. Децата при нас, които са от I до XII клас, разделени в три възрастови групи, не са приети, защото са кадърни или талантливи. Неслучайно в "Талантино" се обявява прием, не кастинг т.е. всяко дете, което изявило желание да види себе си на сцена или да покаже, това което може, или да се занимава с театър, дори така, както то го разбира е добре дошло при нас. Не е възможно в рамките на пет или десет минути да прецениш дали това дете има заложби и дали то е родено за сцената. Понякога талантът у децата се отключва след година, две, три работа. Целта на тази школа да научи децата да се изявяват, да изразяват себе си, да общуват спокойно, да не са еднакви и да запазят индивидуалността си, и да работят в екип. Това са първите неща, които се опитваме да ги научим, защото театърът е екипна работа и от теб зависи партньора ти, и ти зависиш от него. Дори в един моноспектакъл зависиш от екипа, който е зад сцената. Ако не се научиш да работиш в екип, не подтиснеш Аз-а си и не приемеш изкуството като обща работа и отговорност, нещата няма как да се случат.
- Бургазлии Ви свързват и с кино "Тракия". По времето, когато стопанисвахте киното, Вие превръщахте премиерите в празник. Давахте възможност на зрителите да се облекат и снимат с костюми на герои от филмите, които показвахте. Имаше своеобразни театрални пърформанси в киното...
- Да, може би ние тогава поставихме началото на такива неща в Бургас. Правихме го, защото искахме киното да бъде по-близо до хората до хората, които го гледат. Да, сега ме връщате доста години назад как изработвахме костюми и декори от филмите, които показвахме, за да могат децата да се облекат и да се снимат преобразени като героите, които след малко ще видят на екрана и след прожекцията да си вземат снимките.
Киното и театърът са много различни, но всъщност произлизат от едно и също. Актьорът показва всичко чрез действие.
- Липсва ли Ви това време? След като спряхте да бъдете наематели на сградата, която е собственост на тракийското дружество "Екзарх Антим I", имаше един период, в който нямаше кина в Бургас.
- Не само в Бургас, като цяло в страната липсват старите кино салони. Христо Дерменджиев, един от съоснователите на "Александра филм", заедно с брат си подготвят проект за нов български филм и работят за възраждане на старите кино салони в страната. За да могат да бъдат показвани там алтернативни филми, нещо което не е комерсиално, но е качествено и стойностно, за да могат да имат доспъп до него хората, които се интересуват от хубавото кино.
- Това обаче е трудна мисия, като се има предвид, че кината бяха продадени още през 90-те години на миналия век и презназначението им беше променено. Повечето от тях, след като мина петгодишния срок по договор, вече не са кина, а са превърнати в търговски центрове, както е в Бургас.
- Да, така е, защото кино салони, строени специално за тази цел не съществуват. Най-лош беше периодът, в който изкуството в България се превърна в търговия и когато кината станала магазини, кръчми или чалготеки. Но нали говорим за Възраждане? Няма да е лесно, важното е, че има хора, които мислят в тази посока и то ще се случи по един или друг начин.
- Община Бургас е заложила в проекта за реконструкция на сградата на НХК закупуването на апаратура, за да могат там да се осъществяват прожекции, да може Общинското кино "АБ" да има своя дом. Какво е отношението Ви към тази идея?
- Много е хубаво това. Надявам се тази идея да бъде реализирана, защото има нужда от кино в центъра на града. Никак няма да е лоша идеята, ако има и Общински театър. Трупа като нашата няма къде да се изявяват. Има и други трупи като нашата. Трябва да покажем на бургазлии, че в този град има театър, който е качествен и стойностен. Не че гостуващите спектакли са за подценяване. Но се залага предимно за ситуационни комедии и на заглавия, които привличат. Но това не е театър. Актьори, които са професионалисти падат на ниво, което не трябва да си позволяват. Така снижават и изискванията на публиката, която ходи на театър.
- Като човек, който има отношение към изкуството, ходите ли сега на кино и какви филми избирате да гледате?
- Гледам на кино това, което трябва да се види. Има филми, които трябва да се видят на голям екран. То въздейства по определен начин. Последният филм, който гледах е "Жокер". Изключително разтърсен съм от филма и от играта на Хоакин Финикс. Само заглавието звучи като детски комикс. Филмът разказва за деградацията на човешкото общество като цяло и това е основният претендент за "Оскар" тази година.
- През последните години броят на фестивалите в Бургас расте. Хубаво ли е това и намират ли тези фестивали своята публика?
- Стига да не стагат прекалено много. Тази година доста се обърках от това, какви фестивали има в Бургас, но трябва да се създаде традиция. Защото стана така, че едва ли не само фестивал на автобусното билетче няма. Нека да си има театрален, кино фестивал, музикален фестивал, но всичко да е по-прецезирано и да има традиции във времето. Възникват нови форми, които след година-две вече не съществуват.
- Споменахте, че Бургас има нужда от Общински театър, но съм сигурна, че много хора ще Ви репликират с въпроса: Защо ни е нужен Общински театър, ние си имаме драматичен театър?
- Драматичният театър си е държавна структура и прави това, което трябва. Както и Държавната опера. Но защо трябва да се ограничава само с тях. В драматичния театър не могат да намерят място хора, като нас, които се занимават с театър. Ние няма, къде да покажем това, което правим.
- Всъщност Вие говорите за място, което да бъде намерено Общински театър, където любителските трупи като вашата могат да играят?
- Това е добра алтернатива. В Бургас няма зали, където да се играе. Градът страда от това. В момента действащи са сцените на драматичния театър, на Операта, на Кукления театър, залата на Военния клуб, която е в лошо състояние, там зимата няма отопление, а лятото няма охлаждане и това е непоносимо за зрителите. Бургас има нужда от такова пространство. Сигурен съм, че след ремонта в сградата на НХК ще могат да се изявават актьори, танцьори, вокални изпълнители., защото те трябва да покажат, това което правят.
