Петър Карагеоргиев - текстът на предложението за Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити е пълен с неверни позовавания. Снимка Светия синод
Петър Карагеоргиев и поддръжници изпратиха отворено писмо опровержение на изказвания на отец Евгений от храм "Свети Димитър" в Сливен. Публикуваме текста без редакторска намеса:
Във връзка с изказване на отец Евгений Янакиев от катедралния храм „Св. Димитър“ в гр. Сливен, публикувано в ел. портал „24 часа“ в статията „Свещеници и миряни скочиха срещу касирането на избора на Сливенски митрополит“ от 26.02.2024 г. (https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/ 17245879), в която той казва: „...древната практика е изборът да се извършва само от митрополитите, а настоящият устав на Църквата е бил приет по времето на комунистическия режим. Хора, които са свързани с бившите служби, организират нещо, голяма част от тях не знаят за какво става въпрос. Те искат да запазят статуквото", бихме искали категорично да заявим, че твърдението му е явна лъжа, тъй като:
1. Настоящият Устав на БПЦ - БП е приет от VI Църковно-народен събор на 11.12.2008 г. в Рилската света обител и публикуван в „Църковен вестник”, извънреден брой от 09.01.2009 г. (вж. https://bg-patriarshia.bg/statute) и по този начин действително отменя Устава на Българската православна църква (БПЦ) от 1950 година, на който се позовава о. Евгений, твърдейки, че сегашният Устав на Църквата е бил приет по времето на комунистическия режим.
2. Този факт би следвало да нулира твърдението на о. Евгений, че Уставът е бил приет от хора, свързани с бившите служби, с цел запазване на статуквото, но по-долу в изказването си той твърди, че в Църквата все още има хора от Държавна сигурност… Без аргументи упрекът му се явява клевета в прав текст към висшия клир.
3. Екзархийският устав от 13.01.1895 г. регламентира:
„Чл. 39: Като приеме назначението си, наместникът отива в седалището на овдовелата епархия и заедно с тамошния Епархийски Съвет, като изпрати до духовните и мирски избиратели на нея епархия преписи от каталога на кандидатите за архиереи, приканва ги с окржно писмо да се намерят в първенствующия град на епархията втората св. Неделя след получването на окржното писмо, за да пристъпят до избиране на архиерей;
Чл. 40. По призоваване на наместника всички пристигнали епархийски избиратели, духовни и мирски, се събират в уречената св. Неделя след Божествената литургия в архиерейския дом, гдето, в присътствието и при съдействието на Епархийския Съвет, ако се намерят присътствующи поне трите четвъртини от избирателите, наместникът прогласява заседанието отворено; ако ли не, отлага го за идущата св. Неделя, и тогава почва заседанието с колкото избиратели бъдатъ пристигнали. ”
Цитирането тук на Екзархийския устав ясно доказва, че в избора на митрополит вземат участие и мирски представители, далеч преди идването на социалистическия (комунистическия) период!
4. Ставроф. ик. Евгений Янакиев относно избирането на митрополити казва, че древната практика е изборът да се извършва само от митрополитите, като се позовава върху предложената за одобрение Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити.
Текстът на Наредбата, който е публикуван в сайта на Патриаршията (1) едва в деня преди несъстоялия се окончателен избор на Сливенски митрополит, съдържа редица неправомерности, които на пръв поглед са трудно забележими. В подкрепа на това, цитираме коментарите, дадени от проф. дн Дилян Николчев – изследовател в областта на църковното право, устройството и управление на БПЦ и юриста по църковно право, участник в VІ Църковно-народен събор – Иван Минев, които споделяме:
А) „Правило 13 на Лаодикийския събор: „Да не се позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство“ и Правило 13 на Картагенския събор, което гласи: „Епископ да се поставя от събор на много епископи“. – В тези правила става дума за избор на епископи, в които не трябва да участва „народно сборище“. … Според Далматинския епископ Никодим Милаш обаче „народно сборище“ не означава забрана за участие на миряните в такива избори, а „тълпа от народ, употребена за противопоставяне на избраната и уважавана част от народа“, „означава изобщо сбирщина от прост народ, който произвежда бунт и безредица“. Правилото с това не отнема на народа законното право да участва, в определени граници, при избора на духовни лица и особено на епископи...“.
„Следва логичният въпрос: Означава ли, че Св. Синод намира участниците в епархийския избирателен събор за тълпа от народ, която произвежда бунт и безредица?!“, след като Уставът на БПЦ-БП в гл. 8 от чл. 101 до чл. 103 изрично регламентира изискванията към епархийски избиратели (2), които, в случая, са спазени. И ако е така, не се ли явява о. Евгений представител на такава една тълпа „употребена за противопоставяне на избраната и уважавана част от народа“?!
В контекста на въпроса за древните практики, нека си припомним избирането на св. Амвросий за епископ на Медиоланската катедра. Да подчертаем, че св. Амвросий е живял през 4 век. Относно избора му за епископ, житието му разказва: „из тълпата детски глас извикал: „Амвросий епископ! Амвросий епископ!“. Тия думи се показали като внушение свише и целият събран народ единодушно извикал: „Нека Амвросий бъде епископ!“.
Това, разбира се, е изключителен случай, който обаче безспорно показва, че древната практика не е изключвала гласа на народа в избора на епископ.
Тук можем да приведем и други примери от тази практика:
„След смъртта на съпругата си, Григорий (3) се обърнал към Господа и избран от народа, бил ръкоположен за епископ на град Лингон, дн. Лангър (Франция) (4);
„… когато епископът на град Тревер напуснал този свят, Теодорих заповядал Никеций (5) да бъде призован за епископ. Народът се съгласил и кралят издал декрет за ръкоположението му.“ (6)
„Клириците на Арверн пък дошли при краля със съгласието на обикновения народ… да имат свети Гал (7) за епископ… Гал бил приет в града и бил ръкоположен за епископ в своята църква". (8)
Св. Евстатий (9) бил изповедник – страдалец за Христовата вяра през време на десетото гонение. Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия.
Подобни примери има много…
Б) „Цитирането на руския патриарх Сергий (в Предложението за Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити) „не е никак удачно, като се има предвид самият негов избор за патриарх през 1943 г. – след заповед на Сталин изборът да се проведе незабавно до „2 дни“, без участие на конкурент, без участие на епископат, за миряни да не говорим.“
В) „Текстът на Предложението за Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити е пълен с неверни позовавания – пример е цитираният в началото на документа чл. 82, ал. 2, изречение второ от Устава на БПЦ-БП относно основанието за касиране на избора на митрополит – не е този член, а е чл. 89, ал. 21 изречение второ.“
Г) „В заключението на синодалното „Предложение“ се казва, че „е време каноничните постановления, касаещи избора на митрополити да бъдат приложени в практиката на Българската Православна църква по акривия (10)…“. Прилагането на акривия и икономия в живота на Църквата трябва да се разглежда като израз на еклезиологията, а не като правни норми. За икономия и акривия няма канон".
Противно на Устава на БПЦ-БП, викарият на Пловдивския митрополит Николай – Знеполският епископ Арсений, е избран и хиротонисан за епископ (през 2014 г.), макар и да не се изпълняват две от изискванията за приемане на архиерейски чин – „да е прослужил в клира най-малко 10 години“ и „да е навършил 35-годишна възраст" (11). Тоест, тези, които се застъпват за изпълнението на църковните правила по акривия, сами не ги изпълняват (в съзвучие с фарисеите от Светото Евангелие, за които си припомнихме в Неделята на митаря и фарисея, когато трябваше да бъде изборът за Сливенски митрополит).
„Уставът на БПЦ-БП има своето законно основание в чл. 10 ал. 2 от Закона за вероизповеданията. БПЦ-БП е отделена от държавата, но е подчинена на установения в Конституцията правов ред, …затова и в изпълнение на закона БПЦ-БП на законно проведен Църковно-народен събор е приела своя УСТАВ, който може да бъде променян, отменян единствено и само от Църковно-народен събор. Светият Синод не е носител на правото на компетентност да отменя или променя негови разпоредби.“
28.02.2024 г.
1- https://bg-patriarshia.bg/uploads/9E27F2A9D708C96FA1FAE23D2364019B
2- Вж. текста на Устава на БПЦ в официалната електронна медия на БПЦ „Патриаршия.бг“: https://bg-patriarshia.bg/statute
3 - Свети Григорий, еп. Лингонски (539/540 г.).
4 - Из „Животът на отците“, Св. Григорий Туронски, С., 2017 г.
5 - Св. Никеций, еп. Треверски (сл. 561 г., 5 дек., 1/3 окт.).
6 - Из „Животът на отците“, Св. Григорий Туронски, С., 2017 г.
7 - Свети Гал, епископ Арвернски (551 г., 1 юли)
8 - Из „Животът на отците“, Св. Григорий Туронски, С., 2017 г.
9 - Чества се на 21 февруари.
10 - Акривия - в превод от гръцки – „напълно определен, строг, ясен“ - тези елементи от християнското учение, които са неизменни. В по-общ смисъл, един от двата способа за прилагане на църковните канони, при което акривия изразява изискването за точно съблюдаване на правилата, а икономията е изключение от правилото, смегчаване или отмяна на дадено канонично изискване, породено от конкретна нужда в конкретни жизнени обстоятелства.
11 - Вж. биографията на Знеполския епископ Арсений:
https://bg-patriarshia.bg/news/biografiya-na-znepolski-episkop-arseniy