Петър Йонов: Водната топка въведе ограничения за децата

- Момчетата са най-ощетеният отбор и клуб в българската водна топка. Това беше чудовищно за мен решение. Не мога да допусна, че е било целенасочено некоректно действие срещу нашия клуб. Но, за да се случи, излиза че е възможно някакво отношение към нас- дали хората, които са призвани да управляват този спорт, не искат нашият център да се развива. Има някои въпросителни, на които все още не мога да си отговоря. В никакъв случай не мога да приема, че отборът ни във възраст момчета трябваше да попадне в "Б" група. Защото тази възраст по мое мнение, а всички вие видяхте, както и специалистите, беше готова за медал. Ощетихме едни деца, един добре подготвен отбор с амбиция. Това беше удар, който ни нанесоха. Тази простотия си има име. Ние знаем персонално човека, който повлия на взимането на решението за провеждане на нормативи, като болшинството от треньорите бяха против това. Оказахме се единственият спорт, който въведе ограничения за децата. Това не е управленско решение и никой няма да го остави така.

Ще се върна малко назад. Преди да дойдат тези хора от новата федерация, ситуацията беше такава, че до 2004 г. спортът ни беше взел-дал. Преди да се появят те, няколко клуба се хванаха, заработиха и вдигнаха нещата до там- по 12-13 отбора да се явяват на състезание, което е предостатъчно за една малка България, за стабилизирането на тези центрове. Тези отбори станаха без нормативи, със сравнително същия контингент от работещи треньори. Втора година вече в българските първенства се зареждат проблеми и скандали, които в никакъв случай не допринасят за развитието му, а хабят енергия на треньори, на състезатели... Това нещо не трябва да се допуска. Но ако целенасочено някой изпраща енергията ни в друга посока, това рано или късно ще се разбере.

- Нищо от това, което казахте, не се е случвало. Нещата стигнаха до- "Може би, да". Истината е, че по този начин се търсеше административна възможност да се въздейства върху клубовете. Няма как да си го обясня, след като масата от треньорите виждаха, че е нелепо. Когато и те осъзнаха, че е нелепо, защо не го промениха, защо не го стопираха. Може би това обслужи вероятно някой.

- Ако сегашното ръководство не трупат опит и не се учат от грешките си, то ние, голяма част от треньорите, сме поставени в ситуация да им покажем правилния път и да се вземат сериозни мерки. Дълбоко се надявам те да се вразумят и да не се налага треньорите да реагират и да вземат всичко в свои ръце. Ако използваме езика на едни отминали времена- ситуацията е революционна. Трябва една искра, дано да бъдат мъдри и да не я дадат тази искра. Надявам се, че има разум и желание за промяна.

- Ние прогнозирахме при момчета медал, познавахме преките си конкуренти, бяхме се срещали с тях. И там се получи пробивът. По-слабото ни класиране се отрази в крайна сметка на субсидиите от общината, които ще получим, и освен финансовото ощетяване на клуба ни, последствията можеха да бъдат много тежки в психологически план от този стрес. Да се готвиш, да се мотивираш и в следващия момент да те пратят другаде.

Мъжкият отбор е много приятна изненада. Чувствам някакво удовлетворение, защото при тях въпросът беше дали ще могат да завършат първенството. Може би с желанието да се акумулират някакви средства във федерацията, се получи тежко първенство. Какъв ефект постигнахме? В болшинството от кръговете отборите бяха не окомплектовани, защото състезателите имаха ангажименти- едни работят, други следват, пътуват... Вместо да обиграваме отборите по състезания, получи се обратен ефект- когато се изясниха нещата в първенството, някои от мачовете минаха доста лежерно и накрая всичко се обезсмисли. Нямаше ефект-освен финансовото изразходване на клубовете. Ако трябва да се направи сравнение със старата система- квалификации, турнири и плейофи за медалистите. Ако ще има мъжкият национален отбор някакъв живот, а би трябвало да има според мен, да се намерят средства и да се централизира подготовката. Първенство в стария си вид и централизация на националните отбори на всички нива. Ако се реализира, може да "родим" нещо, а иначе е безпредметно.

- Преди години казах, че ще дойде време и ще се развият. Ето вече има шест отбора в първенството. Хората разбраха, че не е толкова страшно момичета да играят водна топка, а е достатъчно атрактивно. И дори понякога прави впечатление, че те играят много по-емоционално от мъжете, което се усеща от публиката и тя им прощава проблемите в техническо и тактическо отношение. Ние заработихме сериозно с момичетата, имаме чисти ватерполистки, които ние сме научили да плуват и да играят. Много е благодатна тази стратегия. Първо оказва се, че контингентът на момичетата е по-голям от този на момчетата. Второ в перспектива, ако ние и цялата българска водна топка заработим малко по-сериозно в това направление, имаме голям шанс по-скоро да навлезем в средния ешелон на световната водна топка. Хареса ми и това, че най-после момичетата от плуването разбраха, че не е задължително да прекъсват със спортната си кариера на 14-16 години и че могат съвсем естествено да се прехвърлят във водната топка и да продължат да спортуват. 

- При младшата възраст сменихме малко стратегията на клуба- не на всяка цена да гоним медали. Ние, признавам, отказахме сблъсък, където бяхме преки конкуренти с "Локомотив Н.Н.". Това в някаква степен е в резултат от проблемите, които възникнаха между нашите отбори-просто се отказахме. Разказвам ги тези неща, защото на нас ни омръзна с нескончаемото фаворизиране на някои от клубовете и се насочихме надолу. В юношите младша се получи много тежка ситуация. И друг път сме го казвали, че шампионите в детските възрасти решават, че всичко знаят. Появиха се разни ситуации като цигари и други нелицеприятни взаимоотношения, които наложиха да се разделим с лидери на този отбор и в крайна сметка от шампионския отбор остана един човек. Смятам, че правилно постъпихме. Но отборът си имаше своите качества, малките заместиха липсващите, но мисля че те също станаха жертва на нормативите, най-вече на тази трамбовка. Но целта на отбора беше да го има, за да трупа опит и да се обиграват състезателите.

Най-малките сладури- децата. Изцяло изострихме вниманието си към малките възрасти- това беше поставената задача на Владков. Благодарение на неговата работа отборът- деца донесе този успех на клуба. Очаква ги един дълъг път.

- Ако я кажа, тя няма да бъде изненада. Първо лично аз за себе си мисля че съм консервативен и ми е приятно да чуя, че виждате в мое лице човек, който търси иновации. Не съм размишлявал дали са иновации или не. За мен е важно човек да не седи на едно място, а да се развива. И ние търсим идеите за това развитие- в организацията на клуба, в контактите, в изявите. Готови сме всичко да опитаме, което ще ни изведе напред, ще ни изкара извън стереотипите. Ще има изненади и няма да се спрем. Всичко, което се е случило досега с нашия клуб, ни поставя на позиция с нов старт в развитието. Ние не страдаме от това задължително да трупаме медали. Ситуацията сега ни позволява в по-дългосрочен план да градим клуба. Желанието ни е в клуба да останат мотивирани, интелигентни хора, които съзнават какво им дава водната топка. 

- С този въпрос ме върнахте в реалността. Както и да го разкрояваме басейнът по-голям не можем да го направим. Това е едно съоръжение, което може да се нарече чист ватерполен басейн. Но обстоятелствата са такива, че всички клубове трябва да тренираме тук. Специално при нас, а и при плуването, интересът неимоверно се е увеличил.

- Един коридор може да събере 12 деца. На игрището по време на една тренировка има 24-25 деца, за да се организира играта. А ние имаме многократно по-голяма бройка. В тренировката между 17.30 и 18.30 ч. минават над 40 деца. И затова казвам, че е много трудно да смогнем в тези часове. Е, все пак да не забравяме откъде тръгнахме.

- Подготвяме провеждане на първенства от държавния календар, международни турнири, лагери и трябва да се окомплектова басейна така както трябва. Ние продължаваме да срещаме проблеми и напрежение на всяка конференция преди състезание и всичко се свежда до липсата на трибуни, които да бъдат на достатъчно отдалечено място от басейна. Трябва да се преразгледа осветлението, с което разполагаме в момента. Ако не можем да преминем напред в часовото време, то подготовката на свечеряване е затруднена. А през летния сезон има възможност да играем до по-късно. На този басейн двете неща, които трябва да се направят, са трибуните и осветлението. А генералното е изграждането на още едно съоръжение, това което е в "Славейков", за да облекчи работата и до някаква степен да се доближим до модела във Варна- един басейн за водна топка и един за плуване.

Изключително динамично расте интересът към водните спортове, в частност към водната топка. И ето, ако миналата година се радвахме на това съоръжение, сега сме принудени да говорим, че е недостатъчно. И наистина, за Бургас базата е крайно недостатъчна. Трябва още един басейн за летния сезон и най-тежкият проблем са осемте месеца в Младежки дом през зимата. С колегите очакваме догодина басейн "Флора" да стартира по-рано- от април месец поне. Колкото и да е скъпо това, съзнаваме, че водата трябва да се подгрява, но ситуацията е такава, че точно в този период първенствата по водна топка и плуване са в разгара, а ние не сме подготвени достатъчно добре заради базата. С нас се случва така, че ние влизаме във форма след като е свършило първенството, което е странно, нали. Ние се сравняваме с другите отбори- с какви бази разполагат, и искаме поне малко да се доближим, за да бъдем действително конкурентни и равнопоставени.