Българската Православна църква почита днес свети Димитър. Според църквата, свети Димитър се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на света Богородица. Когато Димитър поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитър. След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство.
Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег свети Димитър от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народният култ към свети Димитър го представя като по-голям брат-близнак на свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а свети Димитър - зима".
В народния календар празникът на свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на свети Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
Димитровден е професионалният празник на строителите.
Имен ден празнуват всички, които носят имената на светеца - Димитър, Димитрина.