Православната църква почита на 6-ти януари свети Йоан Кръстител. Народът нарича празника Богоявление. На този ден свети Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан.
Българите вярваме, че както тогава и сега небето се отваря и Господ изпълнява желания ни.
Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.
На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.
Вярва се, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.
С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. "мръсни дни", т.е. злите сили са победени и прогонени.
Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
На 6-и януари е и ритуалът за освещаване на бойните знамена и знамената светини на Българската армия. За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.
До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.
След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г.
Имен ден на 6-и януари празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.