Последната книга на Рене Карабаш бе представена на Порт Прим Арт Фест в Бургас
"Поетична събота с..." е новата рубрика на сайт "Черноморие". В нея всяка събота представяме на Вас, нашите читатели, български (бургаски) автори чрез техните стихове (разкази, есета откъси от романи и т.н.).
Тази събота ще стигнем до София, където живее и твори Ирена Иванова, позната с артистичния си псевдоним Рене Карабаш, родена в село Александрово, Ловешко. Рене Карабаш е актриса и писател. Носител на - Сребърен леопард от Филмовия фестивал в Локарно, Алуминиев кон от Филмовия фестивал в Стокхолм, Сърцето на Сараево от Филмовия фестивал в Сараево, Златна роза от Филмовия фестивал във Варна. Носител на няколко литературни награди, сред които носител на литературната награда "Елиас Канети" за романа "Остайница" през 2019 година, първа награда за белетристика от литературния конкурс "Боян Пенев" през 2015 и други.
Ренеш Карабаш е била член на националния конкурс за литература на името на Петя Дубарова.
Тази есен тя представи последната си книга "Писма на Омар до бъдещата му съпруга" в рамките на бургаското издание на "Порт Прим Арт Фест", което се организира от гранд хотел и СПА "Приморец".
Писмо десето из "Писма на Омар до бъдещата му съпруга"
Здравей, любов моя.
Изпращам писмата си, като хартиени птици от кораб и чакам да се върнат при мен с клонки в човките. Да ми дадат надежда, че те има, че човек не е остров и има нещо повече ог живота между четири стени че има нещо голямо, което си струва да очакваш. Иска ми се да вярвам, че си земя, върху която мога да легна винаги, когато от тичането след мечти и влакове краката ми не ме държат. Че си човек, когото мога да назова със своето име. Ти си огледалото, което ти се усмихва, когато Омар плаче. Ти си тесният път, съвпадът на Юпитер и Плутон веднъж нна две хиляди години, спасителната лодка, която се връща, след като лайнетър потъне.
Насам...
Снощи дълго се превъртах като стрелки на часовник в леглото. Исках да ти напиша нещо, но реших този път да не те безпокоя. Прекалено малко време беше минало от последното писмо, което ти изпратих. Любовта ми към теб обаче все отнякъде трябваше да излезе. Тогава край мен премина една мисъл. Това е. Ще те нарисувам. Взех лист хартия и въглен от угасналата печка. Запалих работната лампа и започнах да рисувам лицето ти по спомен...
