Показват в изложба находки от разкопките на Аполония
През последните десетилетия на VІІ в. пр. Хр. преселници от Милет и други центрове на южна Йония основават колония (апойкия) в южната част на Бургаския залив. В този район, според сведението на Херодот, живеят траките - скирмиани, по-късно се споменават траките-асти. С тези мощни племена са свързани многобройни долмени и верига крепости на Медни рид, сред тях - Бакарлъшкото и Малкото кале. Елинската колония носи името на своя бог-покровител - Аполон. В негова чест се издига храм на високата част на о. Св. Кирик, който през античността е бил свързан със сушата. През първата четвърт на V в. пр. Хр. там е поставена колосална бронзова статуя, дело на известния скулптор Каламис. Около средата на VІ в. пр. Хр. Аполония успява да извоюва пълна автономия и се превръща вече в град със самостоятелно управление (политея). В края на същия век започва да сече собствени монети, които носят емблемата двурога котва. През V в. пр. Хр. Аполония придобива облика на класически, добре благоустроен градски център с монументални обществени сгради, защитен от здрави крепостни стени. Тя контролира обширна територия (хора), която се простира по крайбрежието от Поморийския полуостров на север, до нос Тиниада на юг. Благодарение на стратегическото си местоположение и богатата на полиметални руди околност, градът се утвърждава като първостепенен посредник в търговията между Елада и Тракия. През V – ІV в. пр. Хр. Аполония преживява период на икономически разцвет, с подем на търговията и занаятчийското производство и значително нарастване на населението. Античните автори я наричат "Магна Аполония". В 72 г. пр. Хр. Аполония е опожарена и разграбена от легионите на Марк Лукул. Като най-ценен трофей победителите отнасят в Рим прочутата статуя на бог Аполон.
Проучванията
Античната йонийска колония е локализирана на Созополския полуостров още от втората половина на ХІХ в. В този период Аполония
привлича вниманието на В. Тепляков (руски военен кореспондент), К.Иречек и братя Шкорпил, М. Гофас (гръцки консул), М Дегран (френскиконсул) и княз Шаховский (руски консул), които обикалят района и извършват първите разкопки. Археологически проучвания се провеждат от 1912 г. под ръководство на учени от Националния археологически институт с музей и Института по тракология при БАН, от Националния исторически музей – София и от музеите в Созопол и Бургас. Мащабни археологически разкопки в района на некропола на Аполония се извършват през 1946 – 1949 г. и през 1992 – 2009 г. от Националния археологически институт с музей. Първите, ръководени от И. Венедиков, разкриват частта на некропола, разположена на Харманския плаж и в Морската градина. Откритите 890 гроба и многобройни находки се датират от втората половина на V в. до ІІ в. пр. Хр. Вторите, под ръководството на К. Панайотова, с участието на екип от Националния исторически музей – София, ръководен от Б. Димитров и на френски екип от център "К. Жулиан", с ръководител А. Ермари (Екс-ан-Прованс), проучват южната част на Харманския плаж и п-в Буджака. Разкрити са над 1300 гробни съоръжения, стотици останки от погребални ритуали и хиляди артефакти. Картината на некропола на Аполония Понтийска е обогатена от резултатите, получени при спасителни разкопки, извършени пред 60-те – 80-те години на територията на квартал Харманите от М. Лазаров, Г. Бояджиев и М. Цанева. С материалите, открити в гробове от средата на VІ в. до началото на ІІІ в. пр. Хр. е поставено началото на Археологически музей в гр. Созопол. Археологически проучвания се извършват през 70-те - 80-те години под ръководството на А. Фол, И. Венедиков и В. Велков в целия район около Аполония. Те предоставят данни за територията под контрола на града, за отношенията между траки и елини в южната част на Бургаския залив, както и за облика на крайбрежието преди частичното му потъване. Спасителните разкопки на могилния некропол на н. Колокита, извършени през 2006-2007 г. от А. Божкова, С. Александров, В. Кацарова и Р. Миков, хвърлят допълнителна светлина върху погребалната обредност в района на Аполония. Обликът на античната Аполония и средновековния град Созопол се разкрива в резултат на ежегодните спасителни разкопки, провеждани от Д. Недев (Археологически музей – Созопол), Ц. Дражева, М Гюзелев (Бургаски регионален музей). Открити са светилища на Афродита и Хеката, както и жилищни и обществени сгради, останки от уличната система и водонсабдяването на града през V – ІІ в. пр. Хр., средновековните крепостни стени от V – ХІV в., църкви.
Некрополите на Аполония
Разположени са на територията на кв. Харманите, в м. Калфата и на п-ов Буджака. Те са организирани от двете страни на крайбрежен път, като са обособени отделни фамилни участъци, заградени с каменни стени (периболоси). Основният начин на погребване е трупополагане в ями, както и в гробове, градени с керемиди или с камъни. При погребването на малки деца се използват амфори и питоси (9). От средата на ІV в. пр. Хр. жителите на Аполония прилагат и трупоизгаряне, като съхраняват останките в каменни и керамични урни. В гробовете се намират съдове, предмети за тоалета, теракоти, астрагалоси, бронзови накити, оръдия на труда и оръжия. Богатите дарове, които съпровождат малки деца представляват миниатюрни съдове, биберони и играчки. Над "вечното жилище" на своите близки древните аполонийци поставят мраморни или варовикови плочи (стели), върху които са изписани имената на погребаните. На третия, деветия, тридесетия ден след погребението и в дните на общи чествания на мъртвите се извършват поменални ритуали с възлияния и приношения, за което свидетелстват многобройните обредни огнища и керамични струпвания.
Кръстина Панайотова
