Пощенски ангели
Какво ли виждат ангелите, когато погледнат надолу? Безброй хартиени листчета, носещи се над безброй човешки глави...
Целият свят е просто една кутия "Таралежки" на масата на Господ- може да вземе който и да е бонбон, по всяко време... Осъзнаваме ли колко сме малки, колко безумно и неразумно малки сме?
Осъзнаваме ли, че единствената ситуация, в която размерът няма значение е тази?
Никой, никога не бива да спира да пише, няма непрочетени писма...
В това над главата ми няма да пиша колко ми липсваш, няма да плача, няма да мрънкам. Ще ти кажа само едно: Може да съм малка, но съм навсякъде.
Гледай ме сега как грабвам писмото си и хуквам надолу, все едно съм на седем, гледай как мога да бягам заднешком...
Предсатвяш ли си писмата на хората? Море от хартия в очите на ангелите... Възможно ли е ?
Аз наистина вярвам в това, никой и никога не бива да се отказва...Нищо не е вечно, хартията се разгражда, мастилото избледнява, но преди това да се случи има достатъчно време, достатъчно за поне един прочит.
Напиши си писмото и хвърляй, може би твоят ангел чака... После тръгвай на фона на най-обикновения саундтрак...
Аз съм там,
върху дръжката на чашка за кафе.
Аз съм там,
в станиолчето на дъвка,
Аз съм там,
на върха на лъжицата...
В големите неща мен ме няма.
Аз съм там,
при пукащите бучки лед в ментата.
Аз съм там,
сред капките конденз на чаша узо.
Аз съм там,
където искам и не би ме търсил...
Толкова много хора ме обичат, точно така, както ти. На толкова много хора дължа поне едно писмо, точно така, както дължах на теб...
Текстът е от дебютната книга "Станиол4е от дъвка" на родената в Бургас авторка - Гергана Янчева. Книгата имаше своята премиера в началото на декември.
