Всяко семейство си има родова история, към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.
Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.
Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.
Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.
В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка, а след това до родния дом на Нейчо Попов, на Паулина Станчева, на Стефан Диомов, на Петя Дубарова, на Руси Стоянов, на Емил Чакъров. Сега ще ви разкажем за мястото, където е била родната къща на художника Енчо Рачев.
Ежедневието така ни е грабнало, че забързани, нямаме време за миг да се спрем и видим заобикалящия ни градски пейзаж. От години минаваме покрай сградите на бургаските училища, сред които СУ "Св. св. Кирил и Методий", СУ "Иван Вазов", Строителния техникум, ОУ "Княз Борис І" без да се заглеждаме в цветните им фасади. На тях са изрисувани монументални творби, сред които: "Химн за Кирил и Методий", "Д-р Петър Берон и учениците му", "Хан Аспарух и неговите конници", "Символите на Българската държава", "Уста Кольо Фичето и неговите творения"… Да спрем дотук. Знаем ли кой е художникът, сътворил тези стенописи наречени още фреско (фреското е живописен метод за изпълнение на стенописи, вид художествено произведение, нарисувано върху стена б.а.). Ако се вгледаме по-внимателно дискретно се набива на очи инициалът - ЕР, разположен в десния долен ъгъл на стенописа. За хората на изкуството веднага става ясно, че става въпрос за художника Енчо Рачев.
През последните петдесет години името му е свързано с работата му като монументалист, преподавател и живописец. Така най-кратко и най-точно може да бъде определен бургаският художник, който на 28-и януари отбеляза своята 80-годишнина. За хората от град Българово, Рачев си остава един от най-известните жител на града, с когото се гордеят. До преди няколко години родната къща на художника е била обитавана от фамилия Рачеви. Вътре на една от колоните на комина Енчо Рачев е направил вертикално сграфито с лика на риби. На една от външните стени на къщата той пък прави пано, с детска рисунка (на племенника си). По-късно родната къща на художника е продадена. След време, по нелепа случайност, тя е пострадала при пожар. Огнената стихия унищожава, не само покрива на къщата, но няма и помен от вътрешния стенопис. И досега на изоставената и порутена сграда все още се вижда външното пано.
Родословното дърво на Енчо Рачев води началото си от Старозагорския край. Баща му - бай Митьо, се заселва в тогавашното село Българово. Търсенето на препитание довело родата от Тракия чак тук, край морето. Бай Митьо работел като разтоварач на изкуствени торове, припомнят земляци на Енчо Рачев. Още в началния клас на училище "Васил Левски" малкият Енчо е забелязан от даскал Петко Пейчев. "Той имаше навика да събира рисунките на децата и да ги преглежда. Видял моите и поръчал на прислужника да отида при него в директорската стая. Отидох със страх и свито сърце, мислех че ще ми се кара", връща лентата назад в ученическите си години Енчо Рачев. Даскал Петко, който бил и директор на училището му казал: "Аз ще ти покажа една рисунка - пейзаж на художник. Ще можеш ли да я нарисуваш?". "След като му я занесох, даскал Петко ми каза: "Е, че ти по-добре си го нарисувал от художника". Така даскал Петко Пейчев насърчава дарбата на момчето. Освен него, вдъхновяват го и талантливите моливни рисунки на собствения му баща, припомнят близки до художника Енчо Рачев.
Вторият, които забелязва таланта на будното и талантливо момче от Българово, е художникът Петко Задгорски. Именитият зограф е негов учител по изобразително изкуство в СУ "Св. св. Кирил и Методий". Именно той дал първите професионални насоки на бъдещия художник - монументалист и живописец.
"Спомням си, че по това време, Задгорски правеше паметника на Александър Сергеевич Пушкин в ателието на училището. Аз имах късмета да наблюдавам как моделира скулптурата на именития руски поет, която се намира в Морската градина", сподели пред "Черноморие" Енчо Рачев.
Той започва професионалния си творчески път през 1958 г. с постъпването в Националната художествена академия в София. Завършва я с отличие през 1963 г.одина в класа на проф. Георги Богданов със специалност "Декоративно-монументална живопис и мозайка". За разлика от днешните млади специалисти, дипломираният млад творец отказва поканата за съвместна работа със своя професор и се завръща в родния край при морето.
Бургас е родно място и дом на по-голяма част от сътворените през годините над 50 монументални творби. Тук е написана цялата творческа и лична биография на Енчо Рачев с художничката Райна Рачева. От техния плодотворен семеен и артистичен съюз се раждат множество успешни проекти, сред които Детската школа по живопис към тогавашния Пионерски дом и легендарната у нас и по света Школа за детски мозайки към Бургаската община. Нишката на педагога Енчо Рачев е много здрава и върви успоредно с цялата му творческа биография. Дългогодишен преподавател в Бургаския учителски институт, ръководител на клуба "Млад художник" към Професионален дом на културата в града, преподавател в няколко школи за детско творчество. Младите хора винаги са неотменна част от творческите му ангажименти. Уникалната формация "Клубът", обединяващ най-ревностните млади таланти с техния преподавател, съществува и до днес със свой общ път на лично приятелство и интелектуално общуване.
За откриването на изложбата по сбучай 80-я му рожден ден на любимия художник - учител Енчо Рачев, дойдоха именитите днес художници Гари Арабян, Климент Атанасов, както и философът Пеньо Костадинов. "Тази изложба е събрала ценното, сътворено от него. Рачев е монументален творец, един новатор, знаменосец, факлоносец. Носител на идеи, на светлина, на духовност", представи колегата си Пепа Седларска на откриването на изложба. В залата на Дружеството на бургаските художници посетителите видяха познатото и непознатото лице на Рачев. Експонирани са десетки копия от неговите творби - сграфито, стенописи, музайки, керамични пана сътворени през годините от ръцете на талантливия автор. Под репродукциите авторът е отбелязал не само имената на творбите, датата и мястото на поставяне, но и най-важното, прави уточнение какво е днешното им състояние. Отметките са точни: "покрито", "незапазено". Най-вълнуващо за монументалиста е съдбата на сграфито "Родилна обич" в Ритуалната зала за кръщене (1972г.) сега кафене на Община Бургас. В изложбата на художника и учителя Рачев се показват и негови живописни картини.
"Малко на брой, създадени през годините, съпътствайки монументалните му изяви, те се открояват с изключително разнообразие и самостоятелност. И в тях, както и в декоративно-приложните му творби, присъства същата оригинална и хармонична симбиоза между формално разнородни, но изненадващо добре пасващи си изобразителни стилове. Новаторски по отношение на композиция, на цветова хармония, на стилови съчетания – такива са всичките му непоказвани до сега пред широка аудитория маслени платна. От тях видимо прозира личната философия за неограничените възможности в търсене на нови интерпретации за иначе обичайни сюжети. Оригинален естет, неуморен експериментатор, обаятелен и вдъхновяващ преподавател - такава би била най-синтезирано творческата характеристика на художника Енчо Рачев", пише за него изкуствоведката Елеана Киркова.