Смъртните случаи през третото тримесечие спрямо второто тримесечие на 2021 г. намаляват с 4 276, или с 12.4%. Графика НСИ
През 2020 година са починали 124 735 жители на Република България, според официалните данни на Националния статистически институт. От тях 65 950 са мъже, 58 785 - жени. Починали след заразяване с COVID-19 са 8 554 души. От справката по години става ясно, че не пандемията е причина за високата смъртност в страната, а две групи заболявания - болести на органите на кръвообращението и новообразувания.
Въпреки опитите на мнозина да твърдят, че българинът умира от COVID-19, фактите говорят друго. Да, пандемията отнема човешки животи, но съотношението между починалите от COVID-19 и тези от други болести е в пъти повече и сметката не е в полза на корона вируса. Пандемията изкара на повърхността проблеми, които от години замитаме под килима. А основният сред тях е - липсата на профилактика.
За сравнение през 2019 година са починали 108 083 души. През 2020 година броят им е с 16 652 повече. От тях обаче само 8 554 души се водят, че са починали в резултат на заразяване с COVID-19. Останалите 8 092 са починали от други болести. По всяка вероятност хората са загубили живота си, заради невъзможността да стигнат навреме до лекарска помощ. Локдаунът, спирането на приема и плановите операции през миналата година, насаждания страх от вируса си оказва негативното влияние и цифрите ясно го показват. Стотици българи не потърсиха навреме спешна помощ или не се профилактираха, въпреки че имат установени заболявания, които изискват контролни прегледи и следене на процеса на възстановяване. И причината за това е само една - страха от COVID-19, който продължава да държи в ступор хората.
"Специалисти" и анализатори коментират броя на починалите от корона вирус у нас, но никой не си прави труда да види статистиката и да я анализира, защото цифрите ще се обърнат срещу тях. А те показват, че българина е болен и това не е от сега, а е от години и проблемът вместо да се решава, се задълбочава.
Националният статистически институт групира причините за смъртта в XX класа. От 2020 година е включена нова графа - Клас XXII - Кодове за специални цели в това число за COVID-19. В тази графа са вписани смъртните случаи, за които се твърди, че са в резултат на доказана корона вирусна инфекция. От 8 554 граждани на Република България починали след заразяване с COVID-19 5 284 са мъже, 3 270 са жени. Броят на смъртните случаи нараства от 55 години нагоре. Данните на НСИ за починалите от корона вирус по възраст са следните:
- 55 - 59 г. - 594 души
- 60 - 64 г. - 990 души
- 65 - 69 г. - 1 281 души
- 70 - 74 г. - 1 625 души
- 75 - 79 г. - 1 381 души
- 80 - 84 г. - 1 074 души
- 85+ - 830 души
Видно е, че най-голям е броят на починалите след доказан COVID-19 във възрастова група 70 - 74 години, като съотношението мъже - жени е - 1 014 към 611.
Според данни на НСИ за изминалата година цифрата на смъртността се повишава след 55 години. Броят на починалите граждани на България по признак възраст е следната:
- 55 – 59 г. - 6 153 души
- 60 – 64 г. – 9 226 души
- 65 – 69 г. – 12 852 души
- 70 – 74 г. – 17 515 души
- 75 – 79 г. – 18 031 души
- 80 – 74 г. – 20 011 души
- 85+ - 30 769 души
На фона на броя починали от корона вирус твърде стряскаща е цифрата от 75 586 души, които са починали от болести на органите на кръвообращението* през 2020 година. 37 017 от тях са мъже, 38 569 са жени. Най-голяма при този клас болести е смъртността във възрастова група 85+ - 24 282 починали, като броят на смъртните случаи при жените е по-голям – 15 667.
Смъртните случаи за 2020 година в Клас новообразувания* са - 18 527 – 10 638 мъже и 7 889 жени. Най-високата смъртност при тези заболявания е отчетена във възрастовата група 70 – 74 г. – 3 441 починали, като най-голям е броят на мъжете – 2 077 души.
В тези два класа болести – болести на органите на кръвообращението и новообразувания е най-големият брой регистрирани смъртни случаи в България от 2010 година насам. Цифрите показват ясна тенденция за влошаване на здравето на българите и за повишаване на случаите на заболели от тези болести.
Общата смъртност за периода 2010 – 2019 година се движи в диапазона 107 до над 110 000 починали на година. Изключение прави 2013 година, когато са починали 104 345 души.
Общата смъртност по данни на НСИ у нас по години е следната:
2019 г. – 108 083 починали, от болести на органите на кръвообращението – 69 632, от новообразувания – 18 298
2018 г. – 108 526 починали, от болести на органите на кръвообращението – 70 546, от новообразувания – 17 462
2017 г. – 109 791 починали, от болести на органите на кръвообращението – 71 997, от новообразувания – 17 429
2016 г. – 107 580 починали, от болести на органите на кръвообращението – 70 459, от новообразувания – 17 294
2015 г. – 110 117 починали – от болести на органите на кръвообращението – 72 028, от новообразувания – 18 020
2014 г . 108 952 починали, от болести на органите на кръвообращението – 71 760, от новообразувания – 18 113
2013 г. – 104 345 починали, от болести на органите на кръвообращението – 67 911, от новообразувания – 18 274
2012 г. – 109 281 починали, от болести на органите на кръвообращението – 71 645, от новообразувания – 18 299
2011 г. – 108 258 починали, от болести на органите на кръвообращението – 72 581, от новообразувания – 16 955
2010 г. – 110 165 починали, от болести на органите на кръвообращението – 74 392, от новообразувания – 16 672
Според данни от НСИ, през първото тримесечие на годината у нас са починали 36 152 души, през второто тримесечие броят на починалите е – 33 945, а през третото – 30 071.
През третото тримесечие на 2021 г. (27-ма - 39-а седмица) броят на умрелите лица е 30 071, а коефициентът на обща смъртност1 - 17.5‰. Спрямо същия период на миналата година смъртните случаи се увеличават с 4 463, или със 17.4%, докато спрямо второто тримесечие на 2021 г. намаляват с 4 276, или с 12.4%. Смъртността при мъжете е по-висока (18.7‰) в сравнение с тази при жените (16.5‰).
Най-висока смъртност през третото тримесечие на 2021 г. е регистрирана през 37-та седмица (13 септември - 19 септември) - 2 833, или 21.5 на 1 000 души от средногодишното население. Това е и найвисоката стойност за третото тримесечие през периода 2016 - 2021 година. Най-малко смъртни случаи през третото тримесечие на 2021 г. има през 29-та седмица - 1 897 лица, или 14.4‰.
През третото тримесечие на периода 2016 - 2021 г. възрастовото разпределение на умрелите лица се запазва сравнително еднакво във възрастовите групи до 69 навършени години. Наблюдаваме нарастване на относителния дял на умрелите във възрастовите групи от 70 до 79 години.
Във всички области на страната, с изключение на област Смолян, се наблюдава увеличение на абсолютния брой на умрелите лица през третото тримесечие на 2021 спрямо същия период на 2020 година. С най-висок прираст са областите Велико Търново (39.4%), Търговище (38.2%), Разград (36.0%), Габрово (30.6%) и Ловеч (28.7%). С най-нисък прираст са областите Добрич (0.1%), Видин (0.6%), Кюстендил (5.0%), Плевен (9.5%) и Пазарджик (12.0%).
*Болести на органите на кръвообращението – остър ревматизъм; хронични ревматични болести на сърцето; хипертонични болести; исхемична болест на сърцето; белодробно сърце (белодробна сърдечна болест) и болести на белодробното кръвообращение; други болести на сърцето; мозъчносъдови болести; болести на артериите, артериолите и капилярите; болести на вените, лимфните съдове и лимфните възли, некласифицирани другаде; други и неуточнени болести на органите на кръвообращението
*Новообразувания – злокачествени новообразувания на устните, устната кухина и фаринкса; злокачествени новообразувания на храносмилателните органи; злокачествени новообразувания на дихателните органи и гръдния кош; злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли; злокачествени новообразувания на кожата; злокачествени новообразувания на мезотелиалната и меките тъкани; злокачествени новообразувания на млечната жлеза; злокачествени новообразувания на женските полови органи; злокачествени новообразувания на мъжките полови органи; злокачествени новообразувания на пикочната система; злокачествени новообразувания на окото, главния мозък и други части на централната нервна система; злокачествени новообразувания на щитовидната и други еднокринни жлези; злокачествени новообразувания с неточно определени, вторични и неуточнени локализации; злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани; злокачествени новообразувания със самостоятелни (първични) множествени локализации; новообразувания in situ; доброкачествени новообразувания; новообразувания с неопределен или неизвестен характер
