Ива Тодорова печели Икар 2019 за главна женска роля в спектакъла Приятно ми е, Ива
Ива Тодорова завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1997 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър". До 2002 г. играе в множество представления на Театъра на Армията, Народния театър "Иван Вазов“, театър "Сфумато". През 2002 г. заминава за Торино, Италия, където създава театрална компания за деца. От 2009 г. е отново в София, работи като актриса, драматург, журналист, директор реклама в Списание 8, организира събития, пише пътеписи за България и чужбина. За запомнящата се роля на еколожката от "Добре дошли в България",тя получи номинация за "Аскеер 2017", а през 2019 година актрисата стана носител на наградата "Икар" за главна женска роля в пиесата "Приятно ми е, Ива" .
На 22-и юли от 21.00 часа в двора на експоцентър "Флора" Ива Тодорова ще гостува за първи път в Бургас със спетакъла "Приятно ми е, Ива" .
- Ива, бихте ли разказали нещо за себе си?
- Първо, много се радвам, че ще играя в Бургас. Отдавна искахме да осъществим представление тук, но все не се получаваше, а то имало защо. Сега ще играем на сцена "Флора", в естествен декор на морската градина, не знам дали има по-добро място за този спектакъл. Всеизвестна истина е, че Бургас е един от най-хубавите градове в България. Имам много приятели там, като малка баба ми ме изпращаше цяло лято при нейна приятелка с две деца и се спуквахме от игри. Та това мога да кажа за себе си – играта е моята сила. Всичко превръщам в игра и така преодолявам и най-трудните моменти в живота си, сякаш са на игра. А за хрониката имам и късмет, защото завърших актьорско при най-добрия екип за времето – проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. На какво са ме научили те – публиката ще прецени сама, само ще спомена един от заветите на Коко – "Актьорът трябва да стига до абсурд, но това изисква висока културна хигиена и вкус, развивайте вкус!"
- Как се роди идеята за спектакъла?
- Не знам. Сякаш винаги съм носила такава идея да направя представление за живота между две държави, между две професии, между два свята – този на фантазията и на реалността, защото за мен реалният свят и живот в пъти надминават онова, което може да роди нашата мила фантазия. Аз си мислех, че съм написала трагедия, а хората се скъсват от смях и си тръгват окрилени, че всеки живот има смисъл и си заслужава да се вгледаме в него. Да, аз разказвам една моя история, но идеята ми беше, публиката да си тръгва щастлива със собствения си живот и битки.
- Някои от темите в текста остават недоразвити. Може ли да се каже, че целият текст е едно недовършено изречение... (като определението на Радичков за човека)?
- Абсолютно! Представлението регистрира един процес от последните 20 години на живота, в който неусетно или нарочно съм се въвличала. Но този процес е безкраен и той се нарича "опознай себе си". Без претенции, без самозаблуди, или пък именно минавайки и през това, малко по малко откриваме кои сме реално. Разочароваме се от себе си, после постепенно се радваме, че сме именно такива, а и на всичкото отгоре имаме мощ и инструменти да се подобряваме. Но трябва да знаем какво да подобряваме и това познание е път. И този път е колкото трагичен толкова и ужасно смешен. Особено, когато е на сцената, поставен под лупата на уважаемият зрител, комедията е неминуема. Публиката не можеш да я залъгваш със смешки, тя е строг ценител на добрата комедия. Та най-вероятно ще продължа да дописвам изречението и към осемдесетата ми годишнина ще направя продължение на "Приятно ми е, Ива!"
- Какво искате да запомни зрителят от срещата си със спектакъла?
- Хората гледат представлението по няколко пъти, като хапче антистрес, хапче радост, хапче кураж и кой знае още какво вълшебно „люкарство”, както казва Пипи се крие в едно представление. Имаше едно момиче, което ми писа, че след "Приятно ми е, Ива!" нейният приятел й е предложил брак. Аз нямам конкретни цели какво да оставя в публиката, за мен самото изкуството е вдъхновяващо, надявам се и за публиката да е такъв този спектакъл.
- Спектакълът е отличен с две награди "Икар" - за главна женска роля и за драматургичен текст. Промениха ли Ви отличията?
- Наградите са голяма радост и признание, но и голяма отговорност. Създават очаквания, а очакванията обикновено затрудняват живота ни. Предпочитам хората да идват в залите без голяма кошница, но с отворени сърца. Тогава се случва магия.
