Проф. д-р Христо Бозов е завършил първото си висше образование в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" Варна. Трудовият му път минава през Военномедицинска академия София, Военноморска болница (ВМБ-Варна), ВМА, бил е и заместник - кмет по здравеопазване и социални дейности на Община Варна. От 2016 година преподава в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас.
Управител е на „КОЦ-Бургас” ЕООД от 2018 година.
Ректор е на държавния университет от 2023 година.
- Проф. Бозов, завърнахте се от посещение в Китай. Каква беше целта на Вашата визита?
- Посещението в Китай беше по покана на институт „Конфуций“ и Международната образователна фондация за китайски език, които поканиха делегация от страната ни, в която влизаха представители на общини и на академичната общност. Нашата делегация се ръководеше от председателя на Националното сдружение на общините и кмет на Велико Търново г-н Даниел Панов. В нея влизаха и кметове, и зам.-кметове на различни общини от страната. Например Община Бургас беше представлявана от зам.-кмета по култура г-жа Диана Саватева, а от академичната общност участвах аз като ректор на бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, както и няколко представители на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, включително директора на институт „Конфуций“ доц. д-р Искра Мандова, както и бившият ректор на ВТУ проф. дпн Пламен Анатолиев Легкоступ.
- С кого се срещнахте, какви практики обменихте и за какво се договорихте?
- Посетихме няколко университета в Китайската Народна република, като в столицата Пекин бяхме приети в Пекинския университет за езици и култура. Там разговаряхме с вицепрезидента на университета и договорихме участие на наши преподаватели във втората международна конференция по китайски език, която съвсем скоро ще се проведе в Пекин.
Договорихме и едно дългосрочно сътрудничество за изучаване на китайски език. В нашия град китайски език се изучава в средните училища. Аз поисках подкрепа за изучаване на китайски език във висшите учебни заведения в Бургас и ако срещнем такава подкрепа, бихме разкрили курсове за изучаване на китайски език в нашия университет. Защото институт „Конфуций“ във Велико Търново има желание да си сътрудничи с други университети и да се разпространява китайския език. Има две форми за това по света – едната е чрез институт „Конфуций“ като единият е в СУ „Св. Климент Охридски“, а другият е във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а втората форма е т.нар. класна стая. При нея в по-малък обем се изучава китайски език. Предвид това, че Китайската Народна република бележи забележително развитие през последните години и голяма част от технологиите в света се изобретяват там, смятам, че ще бъде добре разпространението на китайския език в нашия регион. По този начин наши студенти ще могат да продължат образованието си в Китай, да обменяме студенти и не на последно място от голямо значение е това, че нашата държава е една от първите държави в света, които са признали Китайската Народна република, след нейното основаване на 1 октомври 1949 година. Тази година предстои отбелязване на 75-тия юбилей от създаването на република китай. Ние ще бъдем поканени на всички събития, които ще се проведат в България по този повод.
По време на престоя ни в Пекин имахме среща и с посланика на България в китайската столица – г-н Андрей Техов, който също обеща, че ще съдейства за двустранни контакти с университети от Китай, още повече, че към него са правени запитвания за установяване на връзки с български университети. И аз като ректор на държавния ВУЗ изразих желание за сътрудничество. Има няколко китайски университети в Топ 100 на университетите в света.
- Освен разговори за изучаване на китайски език в държавния университет, водихте ли и разговори в областта на технологиите, защото и ние имаме известен опит в тази област? По какъв начин можем да си сътрудничим с университетите в Китай в областта на технологиите?
- Посетихме университета по геонауки в град Ухан, който един сравнително малък за китайските мащаби университет само с 35 000 студенти, но аз лично се впечатлих това, че там има различни специалности. На една среща, която имахме с ректора на университета, който прекъсна лятната си отпуска, за да присъства на нея, договорихме подписване на меморандум за сътрудничество между двата университета. Той вече има такъв меморандум с Великотърновския университет и тъй като тенденцията за висшите учебни заведения в България е да се сдружават, можем съвместно ние и колегите от Велико Търново да има съвместно партньорство с университета в Ухан. Той е доста впечатляващ, разполага с три кампуса, като всеки един от тях разполага с всичко необходимо за студентите – учебни зали, езера за почивка, спортни бази. Те сами по себе си са като малки градове. Само за уточнения ще кажа, че разстоянието от единия до другия кампус е 30 километра.
В град Ухан има 1,5 млн. студенти и 92 висши училища.
На срещата с ректора на университета по геонауки поисках да направим сътрудничество и с други университети в Ухан, например с такива, в които се изучават медицински специалности.
- Може ли да очакваме в бъдеще към чуждестранните студенти, които учат медицина в държавния университет да се присъединят и китайци?
- Това теоретично е възможно, но по-вероятно ни е да продължаваме с приема на студенти от други азиатски държави – Индия, Шри Лака, Пакистан, защото образованието в Китай е по друга система. Там има задоволеност от страна на университета и трудно китайски студенти биха дошли в България. По-скоро бихме извършвали обмен на студенти за по един семестър и организиране на събития. Китай се развива като високотехнологична държава и за нас би било ценно да черпим от техния опит, както и да предоставим нашия опит. Ние имаме доста постижения, особено в областта на математичната химия.
- Представителите на китайските университети проявиха ли конкретен интерес към специалности, които се преподават в „Проф. д-р Асен Златаров“ или към някакво ноу хау, което могат да получат?
- Проявиха интерес към химическите специалности и специалностите от сферата на електрониката, както и към специалностите от софтуерното и компютърното инженерство, защото в момента в Китай се извършва много висок обмен на технологии и ние също с нашите върхови постижения в тези области можем да бъдем изключително полезни при едно такова сътрудничество в сферата на науката и на практиката..