Проф. Дюлгеров ще представи в Бургас дигитализираната версия на Мера споредъ мера - трета част. Снимка Архив Черноморие-бг
Проф. Георги Дюлгеров е роден в Бургас, потомък е на бежанци от Егейска Македония и Одринска Тракия. Завършва Института по кинематография "Герасимов" в руската столица Москва. От 1970 до 1991 година работи в Студио за игрални филми "Бояна". През 1992 - 1998 година ръководи Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. – професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия.
Автор е на десетки филми. Носител е на редица международни награди, сред които - приз на Младежкото жури за "Изпит" от Локарно през 1972 година, "Сребърна мечка" за "Авантаж" от "Берлинале" през 1978 година, "Златен рицар" за "Нешка Робева и нейните момичета" от Палермо през 1986 година, голямата награда от Международния фестивал в Сараево за "Лейди Зи" през 2005 година и други.
Проф. Дюлгеров е селекционер и председател на журито на Международния "София филм фест на брега", който се провежда за 18-ти път в Бургас.
Навръх рождения си ден - 30-ти септември той представи в родния си град първа част на книгата си "Биография на моите филми". А на 9-ти октомври, когато се закрива кино фестивала ще бъде прожектирана дигитализираната версия на "Мера споредъ мера" - трета част.
- Проф. Дюлгеров на премиерата на книгата Ви "Биография на моите фирми" споменахте, че сте превърнали в своя мисия дигитализацията на старите български филми. Как се роди тази идея?
- Непрекъснато съм сред студенти и ме боли, когато разбера, че не са гледали филми, които са фундаментални за българското кино от 70-те и 80-те години на миналия век, защото няма къде да ги гледат. Тези филми, които са на лента се показват само, където има запазени кино машини, а те са една-две на брой. Това е ужасно, защото машините са разбрицани, картината може да се види, но звука не може да се чуе. Тези машини не са поддържани 30-40 години. Това, което е във видео мрежата е в ужасно състояние и там проблемите са и с картината. Звукът също е лош, защото ние навремето записвахме на 24 кадъра в секунда, а телевизията излъчва 25 кадъра в секунда, при което гласовете изтъняват. Фонограмата не е истинска. Всичко се променя.
Това беше първоначалният ми подтик да се създаде добро качество на тези филми. А също така си мисля, че не е лошо да се знае, че студентите не идват от празно място, че преди тях е имало други и те са правели нещо. Затова съм се амбицирал да говоря, да пледирам, пък и ако се намерят хора да дадат пари… Разбрах, че има такива средства, които попадат в ресора на Мария Габриел (българският еврокомисар е с ресор иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж б.а.). Но трябва да се открие точно по коя програма са тези средства. Това са много сложни бюрократични действия.
А е хубаво старите филми да се реставрират, защото така ги връщаме към живот. Освен това, те са нашето културно наследство. Това е нашата историческа памет. Аз съм човек архивар. Не мога да си представя, че отново ще изчезне нещо, което сме създали.
- Когато се произнесе Вашето име първо се прави връзката с филмите Ви "Мера споредъ мера" и "Авантаж". Това ли беше причината да дигитализирате "Мера споредъ мера"?
- Причината беше друга. Трета серия на "Мера споредъ мера" съществуваше в оригинал. Навремето извадихме едно фиктивно копие, за да отчетем филма. Като ми казаха, че това копие ще го унищожат (то беше фиктивно, защото не го направихме към филма, а към това, което отиваше към Художествения съвет). Оригиналните копия, които се извадиха изчезнаха. И във филмотеката се оказа, че пазят това фиктивно копие, което като видях веднъж и се ужасях, защото това не е моят филм и забраних да го показват.
Като разбрах, че Добромир Чочов е донесъл в "Доли студио" такава техника, отидох и му се примолих: "Моля те, дай да извадим негатива, трета серия поне, за да знам, че имам оригинала". Защото аз нямах оригинал на тази серия. Той каза, че ще извадим целия филм. И го направихме за три години, защото това не е проста работа.
- Освен, че е дълъг, този процес той е и доста скъп. След като се дигитализират, дай Боже повече от старите български филми, има ли желание от страна на разпространителите да ги показват в мултиплексите?
- Амбицията на Добромир Чочов е той да се заеме с разпространението им. Възможно е да се въртят във филмотечното кино, да стоят в една категория "Реставрирани български филми" и човек да отиде да ги види. Възможно е. В Общинското кино в Бургас, което ще заработи (то ще се помещава в бившия Дом на НХК, сега Културен дом Бургас б.а.), защото да няма показвате на реставрирани български филми?
Говорих със зам.-кмета по култура в Общината Диана Саватева да започнем кино семинар за учащи, към който могат да се присъединят и студенти, и други, които имат интерес.
- В дигиталната версия на "Мера споредъ мера" има субтитри на книжовен български език…
- Да, разбрах, че не се разбира енидже вардарското българско наречие. Ние се опитахме да възстановим езика от началото на миналия век. Във филма има и много турцизми. Не знаят, какво е кусур, какво е каефет, дюкян не знаят какво е…
- Само, заради наречието и турските думи, които хората не знаят ли сложихте субтитри? Защото през годините новите поколения нямат отношения към културата, към езика, а някои са и неграмотни…
- Не бих казал, че са неграмотни, просто техният език е друг. Те не могат "Под игото" на Иван Вазов да разберат, да не говорим за езика на Захари Стоянов. В публицистиката му, особено в "Записки по българските въстания" има много турцизми. Не го разбират. Единственото, което може да се направи е да направиш крачка срещу тях, не да се упрекват. Ето, ако искат, направили сме филма по-разбираем, да го гледат (става въпрос за "Мера споредъ мера" б.а.).
- На премиерата на книгата Ви споменахте, че описвате Вашата гледна точка, Вашата истина за онова време, когато са създаде филмите Ви…
- Извадих от паметта си случки за хора, така както ги помня. Събрахме се в началото на март тази година в село Ковачевица по случай 40 години от началото на снимките на "Мера споредъ мера" и се оказа, че всеки един от нас за едно и също нещо различни работи помни. Паметта е избирателна. Аз и с това започвам в книгата си.
Всяка кинопродукция има своя фолклор. Някакви неща от битов характер се случват. Гледах да избягвам тези неща, които нямат отношение към времето. Моят филтър беше – да пиша за това, по което си личи времето. Като се опитвах да бъда добронамерен към хората, които са ми помагали. Тези, които са имали зли помисли, техните имена не ги назовавам. Мисля че злосторниците не бива да бъдат назовавани, не бива да им се помнят имената.
- Това е само първа част. Ще има и продължение на книгата…
- Първа част е соца (социализма б.а.). Съзнателно разделихме книгата на две части с редактора Игор Марковски. Първата част обхваща филми снимани до 90-та година и по някакъв начин темата на тези филми беше човекът срещу системата. Втората част е преходът. Съвсем други бяха и темите на филмите.
- Кога да очакваме втората част на "Биография на моите филми"?
- Живот и здраве догодина. Аз съм я написал. Игор трябва да я издаде.
