Проф. Георги Янков: Уча студентите на тънкостите на графичното изкуство

Проф. Георги Янков е роден на 1-ви януари 1964 в София. Завършва Средно художествено училище по приложни изкуства в столицата, а след това Националната художествена академия, специалност "Плакат" през 1990 година.
Преподава в катедра "Плакат и визуална комуникация", дисциплините: "Плакат"; "Екранна графика".
Член е на Управителния съвет на секция "Графичен дизайн" в СБХ.
Участвал е в "Favourite City", Лондонския фестивал на българската култура, галерия "София" – Български културен институт в Лондон, 2014, "Възможното невъзможно" – плакати за нова българска архитектура, One Architecture Week, галерия "pLOVEdiv", Пловдив, 2014, "Всичко е добре, когато започва добре" – изложба на студенти и преподаватели от НХА в Градска художествена галерия – Варна, 2014, "10 години България в НАТО", изложба на български плакатисти в галерия "Мисията" на Културния институт към Министерство на външните работи, София, 2014, "Gaudeamus Igitur..., изложба плакат на преподаватели и студенти от специалност „Плакат и визуална комуникация“, Дом на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово – 2013 и други.
Открил е свои изложби "XXL" в галерия "Арт Алея", София, 2013, "Български художници" в Цариброд, Сърбия, 2013, Международна изложба на плакат – Видак, Южна Корея, 2012, "Екология", изложба на българския социален плакат в галерия "Тандра", Банкя 2012, "Право и справедливост", изложба на четирима български плакатисти в съдебната палата на Потсдам, Бранденбург, Германия, 2012 и други.
Има първа награда от конкурса за лого "Зимни олимпийски игри София 2014" през 2006 година, както и първа награда от конкурс за плакат на Български олимпийски комитет през 2005 година.
Проф. Янков оглави филиала на НХК в Бургас, който бе открит с тържествена церемония на 3-ти октомври 2018 година.

- Проф. Янков, как се роди идеята Вие да оглавите бургаския филиал на Националната художествена академия и дълго ли обмисляхте дали да приемете това предложение?
- Идеята е от малко повече от три години. Тя беше в основата на решението ми да се кандидатирам за ректор на Националната художествена академия. Мислех си, че е крайно време Академията да има своя филиал. Следвайки логични връзки и статистиката, установихме че най-доброто място за това е Бургас. Градът е най-източната точка спрямо София. От тази част на страната има желаещи да учат в Академията, но не могат да си го позволят, първо защото София е далече, второ, защото градът е скъп за живеене за студенти и не всеки може да си позволи неговото дете да учи в столицата.
Ректорът на Академията - проф. Николай Драчев, след като бе избран на поста ми предложи да продължим да работим в тази посока. Бях избран за ръководител на екипа, който да движи нещата в тази посока и след това бях избран за директор.
- На церемонията по откриването на филиала на Академията бяха цитирани думи на Алеко Константинов, който при поставяне на началото на тогавашното Държавно рисувателно училище казва: "Само Държавно рисувателно училище липсваше нам. Няма и една-две години да минат и ще поискат да си отворят ателиета я в Драгалевци, я в Дивотино". Думите му се оказват пророчески, макар и 122 години след като са изречени. Може ли да се каже, че вие продължавате делото на Иван Мърквичка, който създава тогавашното училище, станало Академия по-късно и сбъдвате предсказанието на Алеко?
- Алеко Константинов изрича тези думи малко с ирония. Най-големият радетел за откриването на Държавното рисувателно училище е Константин Величков. Като министър на просвещението е пледирал за това. Депутатите и власт имащите тогава са казали: "Какво рисувателно училище? Който иска да учи, ей къде е Виена, да ходи там". Така че и тогава е имало хора, които са мислили, че това е абсурд. София е била малък град.
122 години по-късно ние сме длъжни да се развиваме. Ако не го направим, постепенно се капсулираме, ставаме си себедостатъчни, започваме много да се харесваме. Не чак до там добри традиции остават, те се мултиплицират и губим контакта с обществото.
- Със старта на Академията сключихте договор за сътрудничество с Регионална библиотека "Пейо Яворов", който е за взаимен обмен на информация, за свободен достъп на Вашите студенти до фонда на библиотеката. Планирате ли и с други културни институти в Бургас да осъществите пряк контакт, които ще Ви бъдат от полза по време на образователния процес?
- Цялата бургаска общественост ни подкрепя. Такъв документ за сътрудничество подписахме и с Музикалното училище. Ще имаме такъв договор и с Общинско предприятие, което стопанисва спортните съоръжения в града, за да могат нашите студенти да ползват басейните. Ние от своя страна се ангажираме да им помагаме в реклама и популяризиране на събитията им. 
Предстои да направим изложба и сградата на Съдебната палата в Бургас. Подробностите предстои да бъдат обсъдени.
Надяваме се от следващата година да имаме прием и по специалност "Мода" и нашите студенти ще имат възможност, докато се обучават, да шият и дрехи за техни връстници в неравностойно положение.
- Успяхте ли с първия прием във филиала на Академията в Бургас да обхванете студентите, които искат да учат тук и са от Източна България?
- Имаме студенти от Пловдив, от Русе, от Варна, от Несебър, от Созопол, от Бургас, от Сливен. В това число имаме и студенти от София.
Нашите възпитаници ползват общежитието на държавния университет "Проф. д-р Асен Златаров", с който също имаме сключен договор за сътрудничество. Освен това могат да ползват и стола на университета.
- Интерес към филиала проявяват и руски граждани. Те ще могат ли да кандидатстват като студенти или ще посещават лекционни курсове?
- Могат да кандидатстват, разбира се. Практиката е такава, че правим кандидат-студентски прием и за чужденци, не може да се запишеш направо. Надявам се, че от следващата година да имаме и такива.
Доскоро се говореше дали ще има или няма да има филиал. Още през август слушах хората да се хващат на бас.
Ние направихме един кандидат-студентска кампания в движение. За следващата година приемът ще го започнем отсега.
- Имате двама ученици, които са завършили паралелката по изобразително изкуство в бургаското СУ "Св. св. Кирил и Методий". Ще успеете ли да мотивирате тези, които сега завършват гимназията да дойдат да учат тук, да не ходят в София?
- Защо не? Надявам се да успеем. Преподавателите, които ще водят тук лекции и упражнеия са същите, които преподават на студентите в София. Решили сме да запознаем студентите от София и от Бургас, все пак те ще завършат по едно и също време. Имаме творческа база в Ахтопол, която може да ползваме с тази цел. Имаме разкошна база и в Балчик.
Стремежът ни е да няма разлика в нивото и начина на преподаване на студентите в София и в Бургас.
- Освен, че ще ръководите филиала в Бургас Вие и ще преподавате тук. На какво ще учите студентите си?
- На това, на което уча и студентите в София, на тънкостите с графичното изкуство и плаката.
- Как се променя плакатът през годините? Как реагирате, когато вървите по улиците и погледът Ви се спре на плакат, който не отговаря на правилата за създаване или видите нещо, което Ви дразни?
- Това е много дълга и болна тема. Истинският плакат почти липсва в публичното пространство. Може да го видим в галерии, на биеналета, в специализираните сайтове.
За добро или за лошо с появата на компютрите всякакви хора, които научиха основни програми решиха, че могат да правят плакати.
Плакатът го няма. Това обяснявам винаги в началото на студентите. Имаме хубава инициатива с Община Бургас за някои събития наши студенти да правят плакати и най-добрият да бъде използван. Вече имаме два реализирани съвместни проекта - за "Флора" и за "Burgas Jam".
Изчезна театралният плакат, който сега е изместен от снимка на звездата на спектакъла. Но вярвам, че това е период, който ще мине.
Все повече издателствата и рекламните агенции, които се занимават с това разбират, че е хубаво да има хора, които трябва да владеят и тънкостите на плаката.
- Като изключим чистите специалности като живопис, графика, скулптура, които се преподават в Академията, останалите привлекателни ли са от финансова гледна точка?
- Не бих казал, че това е водещото. Независимо коя специалност избират студентите, първото нещо което се стремим да им внушим е, че те са творци, че стават художници. Това е художествено образование, при което натрупват познания и след това животът е пред тях да го търсят. Вярно е, че има специалности, които са повече търсени като "Плакат" и "Книга и печатна графика", защото имат приложения в рекламните агенции и в издателствата.
- Вие, като творец, който преподава на студентите правил ли сте илюстрации за книги или плакат за конкретно събитие? И как се провокирате сам?
- Не съм стерилен тип, който си седи в Академията и преподава на студентите. Допреди четири-пет години бях креатив директор на една ог големите български рекламни агенции у нас, която се занимаваше с всякакъв вид реклама от най-малката - като изработването на флайер до телевизионна реклама. Аз съм и автор на доста сценарии за такива реклами. Над 30 години съм вътре в този сигмент и мисля, че така трябва да бъде. Когато си говорим с моите студенти и те ме питат: "Вие какво точно правите?". Аз им показвам и те виждат, какво съм създал. Много от нещата те ги знаят, защото са ги виждали, но не знаят, че са на техния префесор.
Автор съм и на илюстрации за книги. Започнах да ги рисувам още като студент. Това беше начин да си изкараш някой лев. Обикаляхме издателствата и питаш. Отначало ми даваха само буквички за лепя, занимавах се с шрифтове и като те видят, че ставаш ти поверяват по-сериозни неща.
- Кое е било най-голямото Ви предизвикателство, което помните и до днес?
- Най-голямото предизвикателство е следващият плакат, който ще направя. При плаката и при изкуството като цяло трябва всеки път да започваш отначало. Трябва да изчистиш информацията и започваш отново.
Бях трета година студент в Академията имахме възможност да носим плакати в политическото издателство. Това бяха плакати по обществено значими теми и ако ги харесат плаката, ти го отпечатваха. Тогава шеф на издателството беше Асен Старейшински - велик плакатист, покойник сега. И аз занесох два шрифтови плаката. На единия съм нарисувал орден и на него пише "Заслуги". Обаче така съм изписал думата, че едната част е изпъкнала, другата вдлъбната. И беше се получило "За" - вдлъбнато, а "слуги" - изпъкнало, мисля че така беше. На другия плакат бях нарисувал овца, която се повтаря, а в средата беше надписа "Мнение" изписано по следния начин: "М... нение". Тогава вече се усещаше, че строя си отива, говореше се за перестройка и за гласност. Старейшински хареса и двата плаката, но ми каза: "Този плака със заслугите, да не искаш после и двамата да ходим да пишем обяснения в полицията?. Ще ползваме другия". Взеха, че го отпечатаха, а аз получих колосалната сума за онези години - 300 лева. Тогава бях на 22 години и от тези пари ми удържаха 10% ергенски данък. Спечелих и награда за този плакат.
- До колко е важно преподавателят, който стои пред студентите да има и практически опит, отколкото само да преподава теория?
- Това е много важно. Изложбата, която открихме е с творби на преподаватели от Академията.
- На какво искате да ги научите - на академизъм, който след това трябва да забравят или ще им показвате различните гледни точки на изкуството?
- Ще им показваме различните гледни точки, но и ще им даваме възможност да си поставят цел, да я следват. Ние само можем да им помагаме. Това е изкуство. Трябва да ги провокираме.