Снимка за спомен на монахиня Ксения със Сливенския митрополит Йоаникий. Снимка Личен архив
Всеки, който е общувал по-често с Дядо Йоаникий знае, че Бог му беше дал дар на прозорливост. Лично аз мога да опиша много случаи, които съм преживяла, или на които съм била свидетел. Но ще разкажа само за един от тях – за първия път, когато се срещнах с дара на прозорливостта, който имаше нашият приснопаметен владика. Това беше силно и вълнуващо преживяване и се е запечатало в съзнанието ми.
Бях в началото на обръщането си към Бога и въцърковяването си. Вече бях осъзнала какво е духовната борба: каех се за предишните си прегрешения, редовно участвах в неделните и другите богослужения, постех, изповядвах се и се причастявах; поглъщах жадно духовна литература. Ревностно се стараех да изпълнявам всичко, на което Църквата ни учеше и жадувах в душата ми да настъпи пълна чистота. Kато всеки неофит обаче наивно мислех, че изкореняването на греховните страсти може да се случи много бързо. Но на практика правех крачка напред, а после две назад. Или две напред и една назад. Това много ме тревожеше и измъчваше и търсех отговор защо се случва.
В този период в храм „Св. св. Кирил и Методий” дойде да служи дядо Йоаникий. Имах отчайваща нужда да му споделя духовния си проблем и да получа напътствие. Когато той застана на владишкия трон и богомолците се наредиха за благословение, се наредих и аз. Много от вярващите му задаваха въпроси и той внимателно отговаряше на всички. Аз исках да го попитам защо така БАВНО се движа в духовния си път и да му споделя, че това страшно ме измъчва. Но точно когато дойде моят ред, владиката трябваше вече да влезе в олтара.
Разочарованието ми беше голямо. Застанах най - отзад в храма и през цялото време на службата от дън душа се молих Бог да устрои така, че все пак да говоря с владиката.
Но дойде краят на литургията и по всичко личеше, че няма да мога да се доближа до Дядо Йоаникий. Той влезе в олтара и както се разбра, започнал да сваля богослужебните си одежди. А аз продължавах да стоя на мястото си в дъното на храма. Не исках да си тръгна и все тъй от дън душа се молех да имам възможност да разговарям с владиката.
И тогава се случи нещо неочаквано. Завесата на царските двери беше пусната, митрополитът, свещениците и иподяконите влязоха в олтара, а хората започнаха да се разотиват. Храмът започна да оредява.
В този момент внезапно от южната врата на олтара излезе дядо Йоаникий. Застана пред Царските двери - гологлав, леко разрошен, по стихар. Всички се обърнаха към него. А той помълча за миг в някакво съзерцание и след пауза каза, обръщайки се към всички:
- Аз съм духовен отец на всички Ви и ще отговарям за душите на всеки един от вас. Искам да ви кажа за духовния живот. Той е много сложен. НЕ БЪРЗАЙТЕ! Малко по малко, лека полека, постепенно! Постепенно Бог просвещава човека и му открива греховете, и с много труд и постоянство той се преборва с тях.
Владиката каза и други духовни напътствия, но аз повече не чух, това ми беше достатъчно. Бях поразена и вътрешно ликувах. Без дори да се доближавам до него, той беше „чул” моя зов към него! И ми отговори - директно на мене, макар и отдалеч! Имах чувството, че литвам. Нямаше защо да се измъчвам, а трябваше просто да продължавам да следвам пътя си – с вяра и упование в Бога. Сякаш камък падна от сърцето ми.
Винаги ще помня този ден, в който за пръв път се докоснах до свръхестествения дар, даден на нашия митрополит. Той стоеше пред нас- човек от плът и кръв, но в същото време се усещаше, че с духа си докосваше небесата.
В следващите години съм имала много срещи с владиката и той, вече лице в лице, е проявявал същата прозорливост и топло разбиране към мене. Но не демонстрираше прозорливостта си, а така, - казваше нещата някак между другото. И едва по - късно осъзнаваш, че Дядо Йоаникий е разбрал проблема ти преди да си му го казал, или пък ти е подсказал, че ще стане точно така, както е станало.
Имаше два случая, в които той отказа да обърне внимание на двама просители. Тогава това смути и тях, и мене. По-късните събития в живота на просителите обаче показаха убедително, че това не е било никак случайно. Животът и на двамата тръгна в съвсем друга посока и се разбра, не е имало действителна нужда владиката да отговори на прошенията им.
Молитвите му за нас да не престанат!
монахиня Ксения - игумения на Бургаски манастир „Рождество Богородично"
б.р. Йоникий е шестият владика, оглавил Сливенската епархия. Той я ръководеше в продължение на 44 години от 1980 година. И се превърна в една епоха в нашата история и тази на БПЦ. Преди него митрополити са били - Серафим, Гервасий, Иларион, Евлогий и Никодим.
Сливенският митрополит почина на 9-ти януари два месеца преди да навърши 85 години (роден е на 2 март 1939 г.).
