Психолог помага с притчи и приказки

сексуално поведение, травма. Има син на 3 години и половина.

- Г-жо Дросева, защо избрахте да се занимавате с позитивна психотерапия и колко са хората в Бургас, които я практикуват?

- Това е една сравнително нова школа, която съществува от 20 г. Хареса ми, че има различен подход към хората. Позитивната психотерапия разглежда проблема на всеки като цяло. Обикновено човек идва със своя проблем и идеята е да поговорим за него, но не само. Човек освен това има много други позитиви и успехи. Целта е още на първата среща да го позитивираме, да му кажем, че той има добри страни, дори и в проблема му има нещо добро. Оттам-нататък започваме да работим поетапно и по самия проблем. Позитивната психотерапия използва и транскултурален подход като приказки, различни притчи, дори и вицове. По този начин поднасяме една друга гледна точка на човека.

В Бургас терапевтите, които се занимават с позитивна психотерапия не са много, около 5-6. Има и колеги, които се обучават. Тепърва тази школа навлиза. Във Варна, София, Велико Търново е много по-разпространена, но и в Бургас вярвам, че това ще стане с времето.

- Това ли е според вас бъдещето на психологията?

- Не знам, психологията е много обширно понятие. В момента говорим за психотерапия и за школи по психотерапия. В България има най-различни – Когнитивна психотерапия, Психоаналитична школа, която е застъпена от много години и е много добра. В Бургас има много колеги, които я практикуват.

- Срамуват ли се хората да отидат при психотерапевт? Отивайки там означава ли, че са болни?

- Все още се срамуват, особено в Бургас. Аз се опитвам да организирам беседи на различни теми. През януари те са свързани с детското развитие и отглеждането на детето в три отделни фази: първа детска криза-малкото дете на 2.5 г., втората криза е на първокласника и третата е в тийнейджърството. Целта ми е на тези беседи да събирам максимум 10 човека, с които да работя по тяхни проблеми. Беседата не е толкова обучителна. Там не давам информация, която хората могат да намерят в интернет. По време на беседата те споделят опита си и конкретен проблем или трудности, с които се сблъскват при отглеждането на детето си. Идеята е да помогнем, работейки от частното към общото. Като цяло е трудно, защото самите родители нямат такава нагласа и навик, но все пак малко по-малко ще се получат нещата, сигурна съм. Тези беседи са подходящи не само за родителите, но и за всички, които участват във възпитанието на детето. Аз самата съм участвала в такива беседи и ходя на различни тренинги, свързани с детските кризи. Това много ми помага освен като специалист, но и като родител. В София например все повече хората посещават психотерапевт за личностно израстване, преди да имат проблем. Отиват, защото искат да са по-успешни, което е една голяма крачка. В Бургас все още е трудно, но аз се надявам, че и тук ще се случват нещата.

Хората, които посещават психотерапевт просто са в труден момент. За съжаление у нас няма много информация за работата на психолога, психотерапевта и психиатъра, и хората не правят разлика между тях. Психологът и психотерапевтът работят с психично здрави хора, могат да работят в екип с психиатър с хора, които имат само леко заболяване. Психотерапевтите нямат право да изписват лекарства и хората това трябва да го знаят, защото за съжаление има колеги, които си позволяват да го правят.

- Казахте, че организирате различни беседи, по-лесно ли се разкриват хората в група? Как ги мотивирате да изкажат проблема си?

- Това зависи от самия човек. Много хора се притесняват от груповата работа, защото си мислят, че ще се изложат. Това обаче е място, в което всеки може да е себе си, да излезе от ролята на приятел, на съпруга и понякога се притесняват, но като дойдат и видят, че има други като тях се отпускат. Общо взето проблемите на хората са едни и същи колкото и да са различни и индивидуални. Трудно е хората да прекрачат границата и да стигнат до тук.

Аз единственото, което мога да им кажа е, че това е мястото, в което може да са себе си. Всеки има нужда от това. Хората не трябва да чакат да имат някакъв конкретен проблем. Сам човек трябва да почувства, че има нужда от това.

Участвала съм в групови беседи, които много приличат на тези по филмите, в които някой става и заявява проблема си, но на мен лично не ми допада. Моята идея е като се събере групата и според участниците да видя как ще тръгне. Разбира се имам план в главата си, използвам различни арт техники, защото така е по-лесно човек да изрази вътрешните си емоции и чувства. Може много добре да се изразяваме, но когато дойде момент за чувствата и емоционалния свят, често хората казват ″не знам какво да кажа, не ми стигат думите...″ и тогава е много по-лено с една друга форма да изразят себе си. Това всичко е много индивидуално, няма как да е еднакво за всяка група. Предизвикателство за мен е, а и много ми се иска, на тези беседи да привлека повече татковци, защото те са много важни в отглеждането и възпитанието на децата. Важно е да обменят опит с други татковци, да чуят неща не от жена си, а от друг като тях.

- Към проблемите на децата или на родителите сте се насочила? Какви други срещи организирате?

- Аз съм се насочила към клиента и неговите проблеми, а проблемите на децата винаги са свързани с родителите. Много е важно да се работи освен с детето, но и с родителите и това постепенно ще се опитваме да го вкарваме, като начин на работа. Тепърва ще организираме и още групи за родители, за деца, за трениране на емоциална компетентност, за общуване в социалната среда нещо, което е нужно за децата.

Скоро имах беседа за следродилната депресия. Това е много сериозен проблем, за който уж много се пише, но ми прави впечатление, че много малко жени споделят, че са имали такъв проблем. Срамуват се и се притесняват.

Сега през януари организирахме тренинг "Превенция на Бърнаут - синдрома на професионалното "изгаряне", имаше и беседи по различни теми: "Тийнейджърството - как да го посрещаме и разбираме?!"; "Следродилната депресия - как да се справим?!"; "Кризата на първокласника!"; "Как да се справим с "фазата на тръшкането" или първата детска криза?!", стартирахме и група за самопознание. Предстои да повторим тренинга за Бърнаут. Реших да изнеса и малко беседи свързани с детското възпитание и развитие на място в някои детски градини. Моята идея е за всякакви проблеми да правя беседи и темите да идват от самите хора.

- Имало ли е случаи, които са били истинско предизвикателство за вас? Повече мъже или повече жени се обръщат за помощ и консултация?

- От скоро работя сама. Била съм в екип с други колеги от Ямбол и Варна. Понеже съм млад и обучаващ се психолог и психотерапевт, работя под супервизия. Имало е случаи в работата ми, когато и аз съм се чувствала объркана. Не е лесно да се потопиш във вътрешния свят на някой, трудно е и носиш отговорност. Винаги нещо от човека докосва и теб, въпреки че идеята е ние да сме емпатийни, да съпреживеем емоциите и чувствата му. Хората не идват при психолог, за да споделят колко са щастливи, идват в трудни моменти. Ние трябва да сме с тях и до тях, да ги съпроводим по пътя, за да не се изгубят. Трябва самите ние да сме наясно със себе си и чувствата си. Затова самите ние също ходим на лична психотерапия и работим с хора, които са над нас. Важно е според мен самият психотерапевт да посещава психотерапия.

И мъже, и жени идват.

- В последните години често се говори за следпразнична депресия, има ли такова нещо?

- Аз съм противник на това масово говорене и на обобщенията. Това е някакво внушаване на хората за нещо. Някои сигурно изпадат в депресия, но има хора, които и по време на празниците изпадат в такива състояния. Например Коледа е един такъв празник, който събужда колкото хубави, толкова и лоши емоции. Ще ви изненадам, но Коледа според мен не е хубав празник за децата, защото се превъзбуждат. Няма как да говорим общо за всички, защото вътрешното усещане е различно при всеки човек. Ние сме уникални същества и няма как да изпитваме по едно и също време едни и същи емоции. Има хора, които са по-податливи на такива състояния. Много е лесно човек с лабилна психика да си каже, че е изпаднал в депресия след празниците и точно това прави тези обобщения. Позитивната психотерапия помага много в тази насока. Тя разглежда човека в четири области - тяло, дейност, контакти, бъдеще, фантазия. Целта е да сме балансирани между тези четири области. Трябва да се грижим добре за тялото си и да му даваме нужната почивка, да работим, но не прекалено. Има хора, които много работят и пренебрегват тялото си, както и важните си контакти със семейството си например. Тогава човек излиза от този баланс и може да се разболее, защото тялото има нужда от почивка, то ни дава сигнали. Например заболява ни глава и си взимаме хапче, за да притъпим болката и си казваме, че няма време за почивка. В един момент обаче идва по-сериозна болест и си принуден да си останеш вкъщи, защото тялото по този начин си взима почивка. Аз съветвам клиентите да търсят този баланс, да се вслушват в тялото си, да обръщат внимание на сигналите, които то подава, да не забравят да контактуват с близките си и да се зареждат емоционално. Важно е и да фантазират малко повече, плановете им да не са свързани само с работа. Аз мисля, че това е рецептата за добро психично здраве.

- Какво ще кажете за детската агресия, това е тема която често вълнува обществото ни и то не без причина?

- Имахме беседа на тази тема. Тя е много обширна. Агресията е вградена в нас. Агресивният импулс се заражда в детето още от раждането му. Той е важен за оцеляването. Тази агресия се развива с израстването на детето. Още от 2-годишна възраст, като се започне със забраните и на 2,5 години е първата криза при децата. Тогава родителят трябва да въведе норми при детето и да му забрани някои неща, и съответно детето реагира по агресивен начин. Някои деца се опитват да наранят родителя си, ако той е авторитарен тип нараняват играчки, а ако не - на детската площадка по между си. Другият начин пък е автоагресията, когато сами децата се удрят и скубят. Това е първата фаза и е напълно нормално, всеки един от нас го има този агресивен импулс. Това е чувство за самосъхранение. Оттам нанатък е важно как самия родител и обществото се отнасят към децата. Много е хубаво родителят да съпътства детето си и да се опитва да го разбере, но не и да му позволява всичко. Трябва да му се обясни, че го разбира и е нормално да изпитва тези емоции. Целта е да се научат децата да изказват агресията си, а не да я показват, а това се случва на малко по-късен етап, когато проговорят. Следващата фаза е 1 клас. Там се променя социалната среда на децата и се засилва агресията. В училище децата се сблъскват с различен образец. Някои деца започват да нападат други или пък сами на себе си посягат. Много е важно самото отношение на учителите, както и съвместната им работа с родителите. Според мен тази връзка е прекъсната. Много често родителите не разбират учителите и обратно, и взаимно се обвиняват. Във Варна се работи по проект, който е за превенция на агресията в училищата. Участват психотерапевти, които работят с учителите и им показват как да се справят с агресията при децата, но работят и с родителите, за да им обяснят как да научат децата си да изкажат тази агресия, защото няма как тя да се махне. Това може да се овладее в ранната училищна възраст 1-4клас, а от там нататък детето има по-устойчиво поведение и агресията ако не е овладяна се засилва и става много по-трудно. Работата с децата е пряко свързана с работата с родителте и учителите, всички трябва да работят заедно.