Размисли за ролята на Българската православна църква (БПЦ)

Каква традиция наруши Светия Синод чрез касирането на изборите в Сливенската епархия?

д- р Атанас Орачев - председател на сдружение „Православен зов“

Най-напред и преди всичко имам предвид онази традиция, която навремето довежда истинското българско национално начало. То започва не след руско-турската война от 1877-1878 и Берлинският конгрес от 1879, както все още мнозина мислят и пишат, а още през 1870 г. Именно тогава, а и в резултат на предходни системни църковни акции, които обхващат няколко десетилетия, през 1870 г. се стига до издаването на Султански ферман за създаване на „Българска екзархия“. Към нея са причислени 15 епархии, а чрез този официален османски държавно-правен акт, не само се признава наличието на „нов народ” (milet) - българи на Балканите, но се позволява да се проведат и съответни „допитвания” (своеобразни плебисцити).

За всеобща почуда нашите предци успяват да се самоорганизират. Провеждат Църковен събор. Изготвят и приемат „Екзархийски устав”, съгласно който устройват Българската екзархия. На всичкото отгоре през 1871 и1872 г. те успяват да проведат и цели две „допитвания до народа”. Чрез крайните изборни резултати от тези своеобразни референдуми те доказват и на себе си, и на света не нещо друго, а своята национална принадлежност, макар и в рамките на Османската империя. Именно под българската църковна егида султанският ферман и двете допитвания легитимират българския характер на населението в Мизия (днешна Северна България с цяла Добруджа) и по-големите части на Тракия, Македония и Моравско. Сиреч там, където българите вече преобладават в демографски и стопански план. Резултатите от българските плебисцити биват официално признати и от една международна Цариградска посланическа конференция (след „Априлското въстание” от 1876 г.). Нейните решения са препотвърдени и чрез т. нар. Лондонски протокол.

Наред с това признаване, българския характер на горепосочените области личи и от факта, че българите могли да докажат правата си и с нещо изключително важно за „новото време”. Около 80% от българското население, което в ония времена е най-многобройно на Балканите (по-голямо в пъти спрямо гърци и сърби), притежава владелски права над земи и имоти. Тези права са гарантирани с официални документи – т. нар. тапии. Тъкмо характера на първата българска национална институция, Българската екзархия, а и тези тапии изглежда предопределят крайно антибългарския характер на политиката на другите балкански държави. “Демографският бум” на българите, стопанското и културното им утвърждаване в селата и градовете на Мизия, Тракия, Македония и Моравско в годините, които следват ужасиите на т.нар. Кърджалийското време (1792-1808), са признати официално всичко на всичко три пъти: ведньж чрез Султанския ферман за Българска екзархия от 1870 г.; дваж на Цариградската посланическа конференция на тогавашните “Велики сили” през 1876 г.; и трижди чрез Лондонски протокол от 1877 г., който препотвърждава нейните решения.

Показателно е, че никога и при никакви обстоятелства след 1877 г. демографските данни, тапиите за собственост и изградените български институции (църкви, училища, читалища, манастири) на българите не се вземат предвид от тогавашните „Велики сили“ при определянето на националния характер на отделните балкански области. Никога и никъде не се дава път на „изборността”, на плебисцитите, на общинското самоуправление, на което българите вече са били навикнали. Точно обратното: стремежът е те да се игнорират по всякакъв начин, като по правило се унищожава и се прогонва население от повечето горепосочени балкански области. Ликвидират се и общинските, стопанските и културните институти на онова българското население, което със собствени средства покрива българските земи с  църкви. училища, читалища. И най-важното: самостойно изгражда първата си национална институция – Българската екзархия..

*  *  *

Това всъщност е българската традиция, която полага началата на онази Българска идея, която определено липсва на днешните българи. Тя се заражда през XIX век в църковните среди, за да положи темелите на Българската православна църква и да се изяви именно в и чрез съборността. Тази изборност е залегнала и в Екзархийският устав от 1895 г. и се регламентира я неговия чл. 39, който гласи (в осъвременен правопис): „Като приеме назначението си, наместникът отива в седалището на овдовялата епархия и заедно с тамошния Епархийски Съвет, като изпрати до духовните и мирски избиратели на нея епархия преписи от каталога на кандидатите за архиереи, приканва ги с окръжно писмо да се намерят в първенствующия град на епархията [на] втората св. Неделя, след получването на окръжното писмо, за да пристъпят до избиране на архиерей.“

Заслужава си да се знае и чл. 40: „По призоваване на наместника всички пристигнали епархийски избиратели, духовни и мирски, се събират в уречената св. Неделя след Божествената литургия в архиерейския дом, гдето, в присътствието и при съдействието на Епархийския Съвет, ако се намерят присътствующи поне трите четвъртини от избирателите, наместникът прогласява заседанието отворено; ако ли не, отлага го за идущата св. Неделя, и тогава почва заседанието с колкото избиратели бъдат пристигнали.”

Изборността заляга и в действащия Устава на БПЦ и не е „комунистическа“, както заявява в своите писания, изказвания и все още непубликувани доноси отец Евгений Янакиев от катедралния храм „Св. Димитър“ в гр. Сливен. Този Устав е нов и бива приет на Шестия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. Ще си позволя да приложа части от този Устава, (1) за да могат читателите сами да се убедят, че на епархийските избори за Сливенски митрополит, които се проведоха на 18 февруари 2024 г., няма абсолютно никакви негови нарушения. Нещо повече именно Светия синод, който бива подведен от фалшиви доноси, го нарушава. Надявам се, че текстът на долуприведените негови две глави, ще да спомогне всички (и особено висшия клир) добре да разберат срещу какво, а оттам и защо се надигнаха част от митрополитите в Светия синод.

Глава VI. Избиране на митрополит

Чл. 43. Св. Синод в пълен състав определя лицата, достойни за архиерейски чин.

Кандидатът за архиерейски чин трябва да има следните качества:

1. да е член на Българската православна църква;

2. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и точно съблюдение на установения от църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот и да се ползува с добро име в обществото, както и да се радва на доверие пред правителството;

3. да има средно и висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години.

Забележка. Заварените при влизане в сила на тоя устав архимандрити могат да бъдат ръкополагани в архиерейския чин, ако средното или висшето им образование е православно богословско.

Чл. 44. Щом овдовее някоя епархия, епархийският съвет известява писмено Св. Синод, който назначава някого от близоседните епархийски митрополити за наместник на овдовелия престол и уведомява Дирекция на изповеданията. Наместникът произвежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.

Чл. 45. Св. Синод съставя измежду лица с архиерейски чин каталог на кандидатите за митрополитския избор. Като получи тоя каталог, наместникът отива в седалището на овдовялата епархия и заедно с тамошния епархийски съвет изпраща до всички епархийски избиратели препис от каталога и ги приканва да се намерят в седалищния град на епархията третата св. неделя от издаване на окръжното, за да пристъпят към избиране на митрополит.

Забележка. Едновременно с издаване на окръжното до епархийските избиратели за предстоящия събор, наместникът уведомява кандидатите, които живеят в епархията, че са вписани в каталога на кандидатите и са длъжни да напуснат пределите на епархията до деня на избора.

Чл. 46. В уречената св. неделя, след Божествена литургия, всички епархийски избиратели се събират в митрополитския дом, дето наместникът прогласява събранието за открито, ако присъствуват поне 3/4 от избирателите, ако ли не - отлага събранието за след един час и тогава го открива, колкото избиратели и да присъствуват.

Бюрото се състои от наместника, като председател и двама избиратели (духовен и мирянин), избрани от събранието по предложение на председателя.

Чл. 47. След пристойна към Бога молитва, като се почне заседанието, избирателите, поканени от наместника, пристъпват към избор с тайно гласоподаване, като подават бюлетини с имената на по две лица от каталога. Гласовете веднага се преброяват от бюрото в присъствие на избирателите, и ония, които добият пълно вишегласие, се провъзгласяват като законно избрани от клира и народа на епархията за достойни приемници на овдовелия престол. Ако ли вишегласие не получи никой или получи само един избираем, гласоподаването се повтаря за едно или две лица, колкото трябва да добият вишегласие дотогава, докле две лица бъдат избрани с пълно вишегласие.

При избор на втория кандидат, с пълно вишегласие и при равно число гласове, се хвърля жребий.

Чл. 48. За станалия избор се съставя подробно изложение, което веднага се вписва в протоколната книга на епархийския съвет и преди да се закрие заседанието, подписва се от избирателите и се потвърждава от наместника с приложение печата на епархийския съвет. Също такова изложение, подписано от наместника и всички избиратели, се изпраща до Св. Синод.

Чл. 49. Патриархът или неговият заместник, като получи изложението за избора, прочита го в Св. Синод и ако изборът се намери редовен, съставя се в тоя смисъл протокол. Инак - изборът се унищожава и в протоколната книга се излагат причините за това унищожение, а на наместника на овдовелия престол се възлага да произведе нов избор.

Чл. 50. Първата св. неделя, след като се одобри епархийския избор, Св. Синод отива в храма, дето след пристойна към Бога молитва, в присъствието на народа, избира канонически и окончателно едного от двете избрани лица за митрополит на овдовялата епархия. Веднага след това се вписва в протоколната книга изложение за този канонически избор, което се подписва от Св. Синод и се уведомява Дирекцията на изповеданията.

Чл. 51. В правата си на епархийски митрополит новоизбраният встъпва от деня, в който Св. Синод му съобщи, че е канонически избран. От същия ден наместникът престава. След това новоизбраният се представя на Патриарха и заминава за епархията си, а Св. Синод го препоръчва на паството му със синодно писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.

Чл. 52. Митрополитът на Американската българска епархия се избира по особена синодна наредба, утвърдена от Дирекцията на изповеданията.

Чл. 53. Съгласно църковните правила овдовяла епархия не бива да остава повече от три месеца без канонически митрополит.

Чл. 54. Служението на митрополита е пожизнено. Преместването на митрополит от една епархия в друга е забранено.

Чл. 55. Архиерей без епархия не се ръкополага. Обаче за помощници на Патриарха, като предстоятел на Църквата и Софийски митрополит, както и за помощник на престарял или заболял митрополит и за извънредни нужди на Църквата, Св. Синод може - по изключение да ръкоположи епископ.

Глава VII. Епархийски избиратели

Чл. 56. Всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели по 6 от всяка духовна околия. Трима от тия избиратели са клирици и трима - миряни.

Тия избиратели избират: епархийските представители, които участвуват в избора на Патриарха (чл. 16, т. 2), членовете на Църковно-народния събор (чл. 29, т. 2), митрополита на епархията (чл. 45) и членовете на епархийския съвет (чл. 69).

Служебният период на епархийските избиратели е четиригодишен.

Чл. 57. За да може клирик да се избере за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:

1. да е клирик на епархията;

2. да е на възраст не по-малко от 30 години;

3. да не е лишен от граждански и политически права или по решение на църковния съд - от църковно-избирателни права и

4. да е познат по точно изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и праволюбие.

Чл. 58. За да може мирянин да се избере за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има качествата на избираем за църковен настоятел (чл. 90);

2. да има поне първоначално образование и

3. да е член на енория в епархията.

Чл. 59. Три месеца преди да изтече служебният период на епархийските избиратели, Св. Синод като уведоми правителството, приканва епархийските началства да разпоредят за нови избори.

Чл. 60. Като получи синодална покана, епархийският митрополит или заместникът му разпорежда всяко църковно настоятелство в епархията да избере по един представител из своята среда. Тъй избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от църковните настоятели и скрепени с църковни печати, ще се намерят в седалището на духовната околия третата св. неделя след издаване на разпоредбата.

Чл. 61. В уречения ден, след Божествена литургия митрополитът или заместникът му, а в седалището на наместничествата - архиерейският наместник, като намери, че присъствуват представителите поне на 2/3 от енориите в околията, открива избирателното събрание. Ако ли присъствуват по-малко представители, събранието се отлага за след един час, когато се открива, колкото и представители на енории да са дошли.

Чл. 62. Като се открие избирателното събрание, то посочва из средата си двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото и веднага става проверка на избирателните писма. След това председателят като напомни на представителите повеленията на чл. 57 и 58 на устава, приканва ги да съставят списък на избираеми лица, като на всеки представител се предоставя да посочи по няколко имена на клирици и миряни.

Чл. 63. Из така съставения списък събранието избира с тайно гласоподаване и пълно вишегласие трима клирици и трима миряни за епархийски избиратели.

Чл. 64. За станалия избор се съставя подробен протокол, който, подписан от председателя и от всички присъствуващи, се изпраща на митрополита.

Чл. 65. Протоколите от тези избори и подадените в срок от седем дни оплаквания от избиратели за допуснати нарушения на устава, се разглеждат в епархийския съвет и ако изборите се намерят редовни, митрополитът утвърждава избраните, снабдява ги с писмено удостоверение и имената им съобщава в Св. Синод. Ако ли изборът в някоя околия се намери нередовен, митрополитът го обявява за унищожен и разпорежда да се произведе във възможно къс срок нов избор.

Чл. 66. Ако през 4-годишния служебен период някой избирател почине или се пресели в друга епархия, енорийският му свещеник известява по надлежния ред епархийското началство и епархийският съвет прогласява за негов заместник до изтичането на четирите години оногова, който във време на избора е получил най-много гласове подир избраните.

Така се постъпва и когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си служебен период и това се установи по църковно-съдебен ред.