Родители отглеждат деца в кооператив. Правят ги създатели

Той се казва "Морски Щурчета" като с усмивка София набляга на щур.

- Какво представлява кооператива? В момента колко семейства отглеждате децата си в него?

- Най-общо кооперативът представлява семейство от семейства. Събират се няколко семейства, които имат сходни виждания за отглеждането и образованието на децата си. Идеята да се съберем дойде по-скоро спонтанно. Бях чувала за кооперативите докато следвах в Германия, но не знаех, че има и тук. Покрай познати и приятели разбрахме, че има и у нас. Бях приятно изненадана, че навлиза тази идея. След като видяхме, че има добри практики в София, решихме да ги приложим и тук. Така от среща на среща решихме, че можем да се съберем с другите семейства и че начинанието си струва, най-вече за спокойното израстване на децата ни.

В момента сме седем семейства и седем деца, които са на възраст от 2,2 г до 3,2 г, с около година разлика. Като неписано правило е кооперативите да функционират с до 10 деца, но зависи много от помещението и ресурса от педагози.

- Как минава един ден на детето в коооператива и каква е разликата с детските градини?

- Децата се събират около 9.30 ч, въпреки че сега ще изтеглим малко по-рано началния час, защото и денят е дълъг. След това следва гимнастика с игри, танци, дори и йога елементи, после имат творческо занимание - рисуване, работа с глина. Всъщност педагогът предлага различни занимания под формата на игри. Имат междинна пауза за хапване на плодове и зеленчуци, след това имат още едно занятие или излизат на разходка, и занятието се провежда на открито. След това децата се прибират за обяд, лягат да спят и като се събудят имат следобедна закуска и друго занимание, което е измислил предагогът.

По-малкият брой деца в кооператива е разликата, която най-много се набива на очи. В детските градини са между 20 и 30 деца, а в кооперативите се стремим да поддържаме броя по-малкък, за да обръщаме по-голямо внимание на самите деца. В никакъв случай не искам да омаловажавам работата на държавните детски градини, както и работата на педагозите там. Според нашите виждания това е една много голяма бройка, за да могат адекватно да се обгрижват децата. Това беше и една от основните причини, поради които решихме да се включим в това начинание. Друга разлика е може би храненето. Голяма част от семействата в кооперативи държат на здравословното хранене. Тук готвим с по-малко сол и захар, без пържено, без шоколадови изделия. Стремим се да използваме екологично чисти продукти или такива собствено производство. Това е също една от причните някои родители да се отказват от държавните детски градини, заради храната, която там се предлага. От гледна точка на занимания и игри, въз основа на това което са ми казвали познати, не мисля че в детските градини са по-лоши. Според нас обаче тук е по-спокойно, защото тук можеш да реагираш по-лесно на възникващи конфликти, да забележиш ако на детето нещо му пречи, да се опиташ да отговориш на неговите нужди. Разбира се има си и недостатъци като един от тях е поведението на детето на дежурния родител или симптома мама е тук. На нас ни костваше усилия и време, за да го преодолеем. Когато майката на съответното дете е дежурна в кооператива, детето й се държи по различен начин и започва да предявява претенции, да се разглезва все едно си е у дома. С времето положихме много усилия, за да смекчим тези пристъпи и успяхме да ги овладеем.

- Кой се грижи за децата, казахте че има педагог, но и родител?

- Основната част от грижите поема подагогът, заниманията и цялостните занятия са негова грижа. С педагога обаче винаги има и родител, който го подпомага в грижата предимно за физиологичните нужди на децата. Родителите имат задачата да подпомагат педагога. Самите родителите се редуват като дежурният готви за децата, както и чисти. От няколко дни имаме нов педагог, тъй като старият ни се премести в друг град. Сегашният е човек с практика и има много идеи. По принцип се ръководим до голяма степен от идеите на Валдорфската педагогика, но се стремим от всички познати видове педагогика да извлечем най-доброто или това, което работи в нашата група. Тук много се залага на работата с природни материали, стремим се да няма много играчки, а по-скоро децата се занимават с направата на такива, сами да творят. Целта на кооператива и в последствие на образованието е децата от новото поколение да не стават консуматори, а създатели. Да се учат, че не всичко е за един ден, а много неща могат да се употребяват многократно и да създаваш носи повече удоволствие, отколко да консумираш.

- Как се издържа един кооператив?

- Той изцяло се самофинансира. Имаме такса, като тя е различна всеки месец спрямо разходите, които имаме и броя на семействата. Имаше период, в който бяхме по-малко семейства и таксата бе по-висока, но ориентировачно средно излиза на месец малко над 200 лева. По наши впечатления кооперативът излиза, като среден вариант между държавна и частна детска градина.

- Имате ли изисквания към дете или към родител, които искат да станат част от кооператива? От къде черпите опит и познания?

- Изисквания нямаме написани, но въпросът по-скоро опира до разбирателството между семействата, защото когато се срещнем трябва да разберем, че можем да се разберем. До голяма стрепен това идва от желанието на самото семейство, най-важното е то да има желание да се ангажира. Това не е място, където просто да дойдеш и да оставиш детето, да не се занимаваш с него и после да си го вземеш. Тук родителят участва дейно във всички активности на децата. Малката бройка позволява на педагога да говори по-детайлно с родителя за детето, за всичко което му е направило впечатление през деня, което налага инвестиция на време от страна на родителите. Знам, че има семейства, които с удоволствие биха се включили, но работния им график или други ангажименти не им позволят.

Първоначално се ползвахме много от опита на софийските кооперативи от гледна точка на правилници, на задължения на педагога и на родителя, всичко свързано с ежедневието. Сега вече като започнахме да имаме и свой опит, го обогатяваме с материали от интернет, имахме много предоставени неща от Германия, в САЩ има кооперативи, на които следим блоговете и сайтовете, черпим идеи, стремим се да се обогатяваме.

- Това единственият кооператив в Бургас ли е и как гледат на вас детските градини и институциите?

- До колкото знам, е единственият в града. Ние поддържаме връзка с кооперативи от София, както и с Асоциацията на родителските кооперативи.

Що се отнася до институциите, мисля че те малко гледат на нас, за да имат някакво отношение. В момента трябва да кажем, че детските кооперативи са в сивата зона на регулация – никъде не са забранени, но и никъде не са разрешени. Те не фигурират в правилниците и разпоредбите на министерството. В новият закон, който се предвижда да влезе в сила през 2016 година има точка, която предвижда кооперативите да станат филиали на детските градини, но дали това ще стане, може да гадаем. От страна на институции до сега не сме имали някакви спънки и нямаме много впечатления как те гледат на нас. Ние не поддържаме и активен контакт с тях, затова мога да съдя само по случайни разговори. Като цяло е много различно, защото има хора, които гледат позитивно, но и има и други, които по-скоро го отричат. Едно от нещата, което среща отпор е защо нямаме медицинско лице тук. Това бе казус, който разисквахме в началото, но по общо мнение и съгласие стигнахме до извода, че в момента не ни е необходимо медицинско лице. Надявам се, че няма да ни се наложи, но ние сме минали курс за оказване на първа помощ за деца и имаме връзки с близките медицински центрове. Надяваме се, че ако нещо стане ще можем бързо да отреагираме. При нас вкъщи също нямаме медицинско лице и понеже тук се стремим средата да е максимално близка до семейната, за нас е по-нормално да няма специален човек, който да стои тук и да чака ако нещо лошо се случи.

- Кооперативът ли е бъдещето на детските градини? Вие лично бихте ли записала детето си в детска градина, ако броят на децата там се редуцира?

- Не съм сигурна дали кооперативът е бъдещето, просто защото изисква много ангажимент от страна на родителите. Това, на което аз се надявам е държавните институции да се подобрят, да намалее броят на групите, защото знам че има много талантливи педагози и хора, които с желание практикуват професията си, но нямат възможност да я упражнят в пълната си сила, защото броят на децата е твърде голям.

Иначе - да, бих записала Кая на детска градина ако нещата се подобрят. Впрочем аз и сега бих я записала, ако тук по някаква причина не се получат нещата или видя добра практика там. Аз не съм срещу държавните детски градини. Просто решихме, че до момента, в който можем да се справяме тук, е по-добрия вариант.

- Мислила ли сте, какво би станало, след като детето звърши кооператива и отиде в училище, тъй като там в клас са също много деца?

- Не ме притеснява много този въпрос, как ще се адаптира детето, защото те извън кооператива също имат контакти с други деца и семейства. За нас бе важно първите 3 г одини да минат точно в социализиране на детето по правилния за нас начин. В детските градини се случва дете да бъде бито от другарче, да дърпа играчки и аз това не го възприемам като етап на социализиране. За мен не е социализиране да надделееш над друг човек, по скоро тук ги учим на обратното – да дават. Някои родители, чийто деца посещават детски градини смятат за правилно, че децата трябва да се научат да се борят, че по-силният побеждава, че така е в природата. Такива теории на мен не са ми присърце. Знам, че всяко дете минава през различни фази, има егоестични прояви, но тук се стремим това да става плавно и без насилие. Основното, на което залагаме в кооперативите е ненасилствена педагогика, включително и вербална.

- Какво бихте казала на родителите, които все още не знаят къде да запишат детето си?

- Бих им казала да се осведомят за всички съществуващи форми. Аз откакто съм родител разбрах, че не е желателно да се намесваш в родителството на други хора, защото всеки си има схващания и за себе си е прав и правилно отглежда детето си. Сигурна съм, че и нашият метод ще срещне сред много хора неодобрение, но за мен е важно родителят да прави информиран избор. Ако реши да го запише в детска градина, то да знае защо, да има аргументация.

Ние не сме затворено общество, не искаме да се отделяме от градините или от масата, не сме елитарно общество за отбрани деца, ако някой иска може да дойде и да пробва.