Росен Сеновски: Моята кръв е едно добро обещание за бъдещето

Росен Сеновски е роден на 29-и март 1970 година в Сливен. Първите 18 години учи в Нова Загора. В края на 1990 година се записва да следва специалността  "Право" в Бургас. По това време става и китарист в оркестър "Горещ пясък", където продължава да свири вече 25 години. Завършва семестриално университета, но така и не се явява на държавни изпити, за да получи диплома.
Освен в "Горещ пясък", дълги години е и част от глупа "Фанданго". След разпадането на групата, колегите му създават Г.Р.А.С. Той обаче свири известно време в групата, след която я напуска.
През годините Росен Сеновски е написал близо 100 песни, има издадени и стихосбирки. Тази година от печат излезе и първият му роман "Моята кръв", който ще има своята премиера на 2-и юли в експозиционен център "Флора" - Бургас.

- След разпадането на "Фанданго", колегите Ви създадоха друга друга. Вие останахте обаче само в "Горещ пясък"...
- Всички сме заедно в "Горещ пясък". След "Фанданго", създадохме Г.Р.А.С., а аз напуснах групата през 2008 година поради тривиални творчески различия. Смятах, че групата трябва да твори само в комерсиален и лесно смилаем стил. Другите не смятаха така и се разделихме, но си останахме приятели. Всички заедно свирим в "Горещ пясък". Те си имат своя бизнес, аз работя с Тони Димитрова.
- Нямаше ли предизвикателство пред Вас да създадетесвоя група или работите с други музиканти?
- Година след като напуснах Г.Р.А.С. създадох група, която обаче свиреше заедно отвреме-навреме, защото част от музикантите работеха в чужбина и можехме да бъдем заедно само в малкото дни, в които бяха в България.
- През последните години виждаме как музиканти от различни групи се събират заедно, за да работят по общ проект. Това ли е работещият модел в музикалната действителност у нас?
- Този модел е американски и съществува през последните 20 години. Много музиканти се събират, за да запишат един албум, да направят едно турне, вземат парите и се пръскат. Колкото и да са по-малки мащабите и бизнесът ни да не е така голям, това е начинът. В България се работи като в цяла Европа.
Ако не си на 18 години, няма място за теб в медиите, нямаш място в класациите, тийнейджърите не идват на твоите концерти. Така че възрастните музиканти имат шанса да обединят хитовете и опита на няколко групи като се съберат заедно, така че да представляват сериозна конкуренция на пазара. Иначе музикант над 25 години почти няма шанс. Така е по целия свят. И медиите така работят - търсят млади хора.
- Какви компромиси правят музиканти като Вас?
- Имам късмета да не ми се налага да правя компромиси, защото през последните 20 години с кратки прекъсвания съм китарист на Тони Димитрова и в момента това е почти изцяло основната ми работа - пиша песни за нея, свиря с нея, пътуваме заедно. И думата компромис при мен не съществува, защото ние работим на изключително високо ниво. Имаме по над 100 концерта и участия на година. В момента работим с Разградската филхармония, правим симфонични аранжименти на нейните песни, имаме участия и на частни събития.
Ако трябваше сега да започна и да събирам група, никога не бих го направил. Освен, ако не използвам този модел - да се обадя на колеги от други банди и да направим нещо заедно. Иначе отиваме при любителите и аматьорите.
- Хората, които Ви познават знаят, че освен музикант сте и автор на текстове за песни, с някои от които спечелихте и награди от конкурси...
- Да доста текстове и песни съм написал и не само за Тони, ами и за "Фанданго", за Г.Р.А.С., за Нели Рангелова. С Гергана Великова, която участва в "Гласът на България" спечелихме "Бургас и морето" преди няколко години. Като че има предвид, че голяма част от песните, които съм писал за мен и за Тони са били по мой текст и музика мисля, че текстовете за песни, които съм създал за други изпълнители са повече.
- Кое е по-лесно - да напишеш песен за конкретен изпълнител или да я създадеш и тя сама да си намери човека, който ще я изпее?
- При мен съществуват два варианта за писане на текст за песен. Веднъж едни момчета ме дадоха демо запис, за да напиша текст по музиката. Стилът обаче не беше моят и нищо не можах да направя. Най-лесно пиша текстове и създавам музика за мен. Вторият вариант е по-лесен - да пишеш конкретно за даден изпълнител по готова музика. Тогава може да се обсъди тематиката, текста на песента.
Писането на текст за песен няма нищо общо с писането на поезия. Хубаво е да има поезия в текста, но важното е тя да е подходяща за изпълнителя, за да може той да я представи по най-добрия начин.
95% от случаите съм писал песни само за жени. Постоянно съм в кожата на някоя жена. То е занаят като всеки друг. Разговарям с изпълнителката, за да разбера каква е нейната идея, каква е душевността й, за да напиша нещо, което ще й приляга. Не можеш да пишеш хашлашки текстове за 40-годишна певица.
- Коя е певицата, която е изпяла най-много ваши песни?
- Тони Димитрова.
- Колко от вашите песни, изпяти от нея са Ви донесли награди?
- Спечелихме голямата награда на "Бургас и морето" с песента "Там край бавната река" през 2003 година, след което тя каза, че вече няма да участва в този фестивал, защото две песни, изпяти от нея бяха спечелили награди. Така че останалите четири песни, които съм написал за нея и още шест текста за песни не са изпълнявани на конкурсни сцени. Това са песни, които тя записа и които са промотирани и звучат в ефира.
- Коя е песента, която най-трудно сте създал?
- "Да бъда с теб" и е създаден в средата на 2013 и е записана в края на 2014 година. Това е песен за Тони. Отне ми повече от година да напиша текста. Бях се заинатил, че всяка дума ще има смисъл, ще е мелодична, ще е удобна за нея и в нея да няма компромис.
- От възстановяване на конкурса "Бургас и морето" вие сте непрекъснато на сцената като част от оркестър "Горещ пясък". В последните години се загубихте като автор на песни...
- То си има обяснение. След 2003 година участвах на "Бургас и морето" заедно с Пламен Ставрев, който изпя "Бели нощи". Песента обаче не бе приета от публиката. Тя беше в средата на класирането, според зрителския вот. Това малко ме разочарова и следващите три-четири години ги пропуснах. После съм имал няколко неуспешни опита, може би съм претупал малко нещата. До 2012 година, когато написах текста на песента "Магията" по музика на Митко Щерев в изпълнение на Гергана Великова и тогава спечелихме второ място. И след това не съм участвал, но мисля тази година да се пробвам.
- Имате идея?
- Имам песен!
- Освен, че пишете текстове за песни, имате издадени и стихосбирки. Наскоро излезе и първият Ви роман "Моята кръв". Коя е вашата кръв?
- "Моята кръв" е заглавие, което се наложи след недълги, но яростни дебати между мен и редактора ми Христо Карастоянов, който предложи заглавието "Тъмна кръв". С него се познаваме отдавна и той знае, че навремето, когато издавах стихосбирките, тогавашният ми редактор Гриша Трифонов, лека му пръст, трябваше да измисля и заглавията им. Никога не съм измислял заглавия на стихотворение. Така се получи и с тази книга. Знам, че тези неща винаги ми бягат и разсъждавах две седмици над идеята му за "Тъмна кръв" и тъй като в романа има много мои детски спомени, разказвам една измислена история, която да изглежда като историята на рода на баща ми и ползвам лични данни и затова от само себе си се наложи "Моята кръв". Пък и звучи доста драматично.
- Синът Ви прочете ли вече романа?
- Синът ми? Не знам дали е чел някога книги през живота си. Тяхното поколение е от друга планета, толкова са далече от това, което сме ние.
- Как реагираха близките Ви, когато им казахте, че пишете романа?
- От всички най-доволна е майка ми. Тя е причината за написването на книгата. Тя беше тази, която ми припомни как в гимназията учителките разнасяха съчиненията ми в другите класове, за да покажат как се пише. Само че това беше факт, който аз пропуснах за следващите 30 години. Наистина съм го игнорирал някъде дълбоко в съзнанието си. Писах само текстове за песни. Не ми беше хрумвало да напиша роман, докато майка ми в продължение на четири години не ми мърмореше непрекъснато. Смятах, че съм прекалено млад да пиша роман. Но накрая склоних на молбите на майка ми. Седнах и го написах с подлата идея да напиша стотина страници, да ги покажа на майка ми и на обществото и да чакат всички. Но тогава не съм подозирал, колко опияняващо и пристрастяващо е всичко това. Още като сложих точката на края на първата част и затворих компютъра знаех, че няма да мине много време и ще започна втората част.
- Кога я писахте - между отделни участия, нощно време?
- Първите редове на книгата са написани в един стар тефтер през есента на 2011 година. Няколко месеца след това почина Пламен Ставрев и аз заех неговото място като музикален директор в една верига заведения в Бургас и тази книга беше спряна на първа глава за две години. След това на 2 януари 2014 година взех компютъра и отидох на вилата на моя приятел Киро Начев - Джигита, където писах една седмица и след това още една седмица довършвах това, което създадох на вилата. На следващата година, след като вече се бяхме оженили с жена ми Диляна, бяхме вече на нашата вила в Борилово, където писах една седмица и след това довършвах още една седмица вкъщи.
После почина Гришата Трифонов и третата част се отложи за още една година. След това обаче не ходих никъде, писах вкъщи, докато жена ми готви и телевизора работи. До такава степен се изпедепцах да се изолирам от всичко.
Общо съм писал шест седмици, въпреки че са изминали 7 години от написването на първия ден до излизането на романа.
- Майка Ви как Ви контролираше по време на писането?
- Още пред 2014 година, след като си получи първата част като малка книжка ми каза - добре, доволна съм. На мен и на нея ни беше ясно, че каквото и да допълня и донапиша всичко е въпрос на време и на късмет. Разбира се сега е безкрайно щастлива, че такова голямо издателство като "Жанет 45" прояви интерес и издаде книгата.
- Как се намерихте с редактора на книгата?
- Запознахме на фестивала "Поети с китари" в Харманли през 1996 година. Тогава се запознах и с Гриша Трифонов. Двамата бяха много особен тандем приживе, толкова особен, че издаваха книги заедно, а после не си говореха десет години.
Христо изобщо не е знаел, че пиша роман. Гришата го редактираше в началото, после когато той си отиде се обадих на Христо и той го редактира.
- Заслужаваше ли си?
- Както пише в края на романа редактора ми Христо Карастоянов: "Този роман си е заслужавало да бъде написан и си заслужава да бъде прочетен".
- Имаше ли моменти, в които Ви се искало да се откажете, в които не сте бил съгласен с редакторската намеса и сте си казвали: "Не аз ще запазя текста такъв, какъвто искам да бъде"?
- Не никога не е имало такъв момент. За щастие съм на възраст, на която съм чувал повече "не", отколкото "да" и знам кой съм, къде съм и колко струвам. Имало е моменти, в които просто ме е мързяло или не съм бил в добра кондиция, но те са лични неща и те са ме спирали да има такова разстояние при написване на книгата.
Всички части на книгата са написани през зимата - от януари до март. Тогава имаме по-малко работа и повече се стои вкъщи.
- След излизането на романа Вие сте повече Росен Сеновски писателя или Росен Сеновски музиканта?
- Аз съм Росен Сеновски музиканта със сигурност. За писателя нищо не мога да кажа. Така е и за музиката. Половината от хора в страната, които ме познават, смятат че съм добър музикант. Ако хората започнат да си купуват книгата и поне половината смятат, че е добро четиво, тогава мога да кажа, че съм направил крачка напред с писането. Засега това е само едно добро обещание за бъдещето, както казваше Пламен Ставрев.
- И в музиката, и в поезията кое трябва да е повече - таланта или труда? Само с талант май не се случват нещата?
- Ако бях някой талантлив, щях да кажа. При мен всичко се е случило с инат, с много работа и безсънни нощи. Нещата при мене не се случиха на 18-20 години и очевидно не става въпрос за оня тип талант. Ако работиш много имаш шанса дори малкото количество талант да се превърне в нещо голямо. Вероятно става въпрос за комбинация от качества.