Румен Статков: Разочарован съм. Не съм очаквал изпростяване и алчност в такива размери

Румен Статков: Разочарован съм. Не съм очаквал изпростяване и алчност в такива размери озаглавен "Послание към света", като опит за творческо и философско осмисляне на съвременния свят.

- Г-н Статков, преди броени дни в културен център "Морско казино" се откри една изложба и с ваше участие, която е под мотото "Завръщане в Бургас". Чрез нея и Вие правите едно своеобразно завръщане в родния град...

- Участвах в изложбата по покана на сдружение "Бургас", което обединява бургазлии, които живеят и работят в София. Така направихме една символична изложба, както е и символично завръщането, защото истината е, че много пъти съм напускал Бургас, но Бургас никога не ме е напускал. Това е нормално. За всеки човек родният град и бащината къща си остават мило място, добро и обичано. Какво се случва там, в града - не е важно. Важно е, че ти си го обичаш. Това е символичното завръщане.

Иначе, самото завръщане с картините означава друго. Избрах три работи. Първата е "Небето целува водата" - една емблематична картина, позната на много места, рисувана е за втори път. Една от картините е в Кремъл по случай 1000 години от основаването на град Казан, срещу което получихме голям подарък за България - енциклопедия "Тартарика". Това е книга за историята на тези земи, като една трета от нея е за България, защото началото ни идва оттам, пътят минава през Памир, през Кавказ, Поволжието до тук. Втората картина е "Начало", което е свързано отново с водата и небето, но по-скоро е съотношение между раждане на дух и материя. А третата картина е много специална, защото е посветена изцяло на Бургас. Тя е посветена и на историята на града. В нея са събрани всички тези символи от времето на траките и преди тях, когато тук е бил кръстопът. Минавайки през Рим и всички наши крепости, които сме имали, било е търговско средище тук. В картината е отразен и пътят "Виа Понтика", корабът на аргонавтите. Това напомня котва, която е спусната, за духовтото развитие на този град. Има един символ, който е в средата на котвата - спиралата, по която се развива всичко. Това са интересни символи, които могат да бъдат разказани и с това да се сподели историята на Бургас. Обикновено не се стига до тези сериозни неща. Като че ли всичко е отчитане на дейност, безхаберие, липса на уважение към всичко онова, което се създава за този град. Трябва да се обърне внимание на творците.

Онзи ден един прятел ми каза: "Общината или сдружение култура не създават. Създават го творците. На тях трябва да се обърне внимание. Защото все пак кандидатстваме за Европейска столица на културата".

- Какви са шансовете на Бургас да бъде избран за столицата на културата през 2019 година, като се има предвид, че решението ще бъде взето от еврочиновници от Брюксел и от представители на нашето Министерство на културата?

- Ако Бургас не бъде избран за столица на културата, това ще е относително и ще означава, че някой друг е бил евентуално по-близък до хората, които решават. Но предполагам, че нещата при избора са доста сериозни. И ще се вземе под внимание духовното, което могат да направят творците. Трябва да се работи в тази посока.

- Според вас, това което се прави за популяризиране на Бургас и региона в тази връзка не е достатъчно?

- Както казват гениите: "Вкичко, което е направено досега е прекрасно, но не е достатъчно. Може и още". Винаги може повече и то да е конкретно насочено, свързано с историята, с духовността и с авторите, които могат да превърнат Бургас в истинско духовно средище.

- Предполагам, че нямате предвид само гилдията на художниците?

- О не, в никакъв случай. Мисля си за музикантите, за писателите, за всички онези, които създават духовния образ на града.

На откриването на изложбата си припомних нещо, което са ми казвали, когато бях малък. Тогава ме попитаха: "Румба, знаеш ли как се прави държава?". Естествено отговорих, че не знам. Тогава ми обясниха: "Много е просто. Ще построим двореца, къщите на болярите, ще построим къщите на народа, една крепостна стена. Ще направим прекрасен град-държава. Но това е нищо, ако не извикаме творците да възпеят, да популязират, да визуализират този град никой няма да разбере, че го има.

- Вие говорите за духовността, която присъства и в третата Ви картина. В тази връзка да Ви попитам, загубил ли е Бургас от своята духовност?

- Този въпрос не е само за Бургас. Този въпрос даже не е само и за България. Това е въпрос за света. Явно, светът преживява нещо, което е редно и нормално да се случи и духовността прави малка почивка, може би. Много е сложен отговорът, защото светът реши да опита в най-неудачния си замисъл да се спре на материалното. Не се финансират творците, а чиновниците. Затова няма да има и култура. Сигурен съм в това и се подписвам под него.

- Вие не рисувате нито една картина без вътрешна подготовка. При Вас нищо не е случайно, в платната Ви винаги има история. Защо обръщате основно внимание на духовната страна на нещата?

- Защото смятам, че чрез изкуството можеш, ако имаш послание да го предадеш или да накараш хората да мислят. Не е случайно, че съм се спрял на тази картина. Това е цялата история на града. Ако до нея се изпише всичко, чужденецът ще прочете, че Бургас е град на много години и ще научи много неща. Това е град с голямо значение. Той е имал силен гръб със Странджа наблизо. Но за да съчетае човек всичко това в една картина, трябва да мисли. Да не прави нещата случайно. Да има послание, което да бъде чуто от повече хора. Така се изгражда образът на един град или държава.

- Желанието Ви винаги да се ровите в историята някаква потребност ли е? Защо го правите?

- Много ми е интересно. Дори, когато рисувам едно цвете проверявам дали има легенда за него. Когато човек знае повече е по-близо до това, което рисува. И когато бъде обяснено и бъде представено, както трябва и други хора ще научат неговата легенда.

- Ако трябва да се опишете с три думи, които биха били те?

- Не знам. Три думи? Със сигурност едната е търсене, защото искам да бъда различен. Второто е, че искам да стигна в дълбочина, до колкото мога, защото човек не винаги може. Третото - да визуализирам, но аз винаги говоря за рисуване. Човек не може да избяга от себе си.

- Какво продължавате да търсите?

- Търсих и миналата година го намерих. Нарисувах доста неща, които засега ги пазя в тайна. Не знам, кога ще ги покажа. Тези картини са свързани с философия и енергия, събрано в едно. Това ще бъде изненадата, когато дойде време за изложба. Аз съм готов.

Не бързам за нова изложба. Тази година направих две и мисля да изчакам малко. Може да нарисувам още нещо и да го добавя към целия цикъл картини. Слава Богу, че го направих, защото малко хора рисуват напоследък.

- Какво е Вашето разочарование?

- Много щастлив човек съм. Радвам се на децата си и на това, което съм нарисувал. Разочарованието е може би в това, че не съм очаквал да се случат неща като изпростяване, безхаберие, бездуховност, отчитане на дейност, замитане на нещата, подлост и алчност в такива размери.

- Не всички от твоите почитатели знаят, че рисувате и шаржове. Политическата обстановка в страната отново се промени. Ако сега трябва отново да хванете молива, за да направите един шарж на кого би бил той?

- Не съм спирал да правя шаржове. Сега правя шаржове на хора покрай техни годишнини. Моят поглед не е бил в парламента и правителството. Имам чувството, че те са като ограда на къща и ние виждаме до оградата. А аз искам да гледам, какво става в къщата. Понеже не се занивам с политика, само наблюдавам като творец. Усещам енергията на хората, които стоят зад всички политици. Понякога се радвам, че познавам крайния резултат.

- Какво ни очаква?

- Не знам. Много отдавна трябваше да се случат някои неща. В продължение на 20 години стават престъпления и кражби. Трудно е да се потърси сметка, защото много хора са забъркани. Понякога съм краен, но смятам че е нужда една военна диктатура и тотална ревизия 25 години назад.

- За да има промяна трябва да дойдат нови хора. Може ли това да се случи изобщо?

- Би било хубаво да дойдат хора, които да имат морал и държавническо мислене, хора, които да мислят за всичко, не да крадат. Има хора, които прекалиха. Има такива, които един хотел не могат да упрявляват, но имат 20 хотела. И това е от алчност.

Ние нямаме най-важното - образование, здравеопазване и култура. Ние не създаваме нищо. Един бордюр не можем да направим. Един тротоар нямаме като хората. Как ще стигнем до голямата политика, като не можем елементарните проблеми да си решим?

- Тогава имаме ли бъдеще?

- Едно време бях оптимист. Сега... Не знам. Все още има хора, които могат, но тези хора са извън борда.

Снимка Лина Главинова