С плаващ кран ще се работи по разширяването на пристана на остров "Света Анастасия". Той ще остане тук цяло лято. Но бургаският остров не само няма да бъде затворен за туристи, а ще ги очаква с традиционното гостоприемство и добра кухня. Кранът ще работи периферно в акваторията и няма да пречи на посещаемостта. Даже напротив, той може да се превърне в една допълнителна атракция, но само за няколко месеца.
А проектът, чието изпълнение вече стартира, има за цел подобряване на условията и безопасността при акостиране на остров "Света Анастасия". Най-простото обяснение е, че се удължава с 10 метра старата кейова стена, а едновременно с това ще се изгради още една, дълга 40 метра. Така ще се получи пристан, затворен от две страни, а не защитен само от едната.
Ориентировъчно казано, ще се работи под лекарната, на разстояние от Гъбата, която няма да бъде засегната по никакъв начин, както и никоя друга от забележителностите на острова. Даже напротив - очаква се с изпълнението на проекта да бъде защитена от ерозия неговата скалиста основа.
* Остров Света Анастасия е с вулканичен произход. В резултат от въздействието на вятъра и вълните, през вековете са се появили скалните му образувания - Гъбата, Дракона, Портата на слънцето, Пиратския кораб. Островните брегове са каменисти и недостъпни. Достъп има само от югозападния край, където се намира сега съществуващият малък пристан.
Островът за пръв път е нанесен на картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през XVII век. През 1889 г. е изграден фар от френска компания. Първоначално той е бил монтиран на железен стълб, издигащ се на 40 метра над морското равнище. При хубаво време светлината му се е виждала на 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите на новия фар. За първи път той е запален на 13 юни 1914 г. и вече повече от 100 години продължава да обслужва корабоплаването в района.
Почти целият остров е обкръжен с риф, който в южния си край е широк 1,5 метра, а дълбочината му е 5 метра. В близост до северния и източния бряг има надводни камъни, около които дълбочината рязко намалява. От 2001 г. островът е със статут на културно-историческа забележителност.