Родната къща на Петя Дубарова, която днес е дом-музей. Снимки Лина Главинова

Родната къща на Петя Дубарова, която днес е дом-музей. Снимки Лина Главинова

Всяко семейство си има родова история, към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.

Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.

Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.

Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.

В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка, а след това до родния дом на Нейчо Попов, на Паулина Станчева, на Стефан Диомов. Сега ще ви разкажем за Петя Дубарова.

Едва ли има бургазлия, който да не знае къде е родната къща на Петя Дубарова. Стотици хора от страната и чужбина също са прекрачвали прага на дома на 17-годишната поетеса. Попиташ ли бургазлия за къщата на Петя, веднага следва отговор: "Намира се на улица "Уилям Гладстон" № 68. Бялата сграда веднага се набива на очи, а надписът припомня къща-музей "Петя Дубарова" преобразувана по-късно в дом-музей. В нея на 25-и април 1962 година се ражда Петя. Тук талантливото момиче създава своите неповторими стихове, които грабват поети и писатели, критици, политици, общественици, все хора, влюбени в стиховете на Петя. Дарбата и талантът на черноокото момиче с дългите смолисти коси отдавна се носи в литературните, поетични и филмови среди у нас и в чужбина. Стиховете й, приживе придобили популярност и поетична слава, остават завинаги. След нелеп инцидент на 4-и декември 1979 година угасва поетичното цвете на Бургас.

След кончината, още повече се засилва интересът към творчеството и краткия земен път на Петя. В далечната 1981 година започват да идват посетители в родната къща на Дубарова. Цели колективи от заводи, предприятия, училища, хора на изкуството, на политиката посещават дома. Не спират да се срещат и разговарят с родителите на Петя - Мария и Стайко Дубарови. "Музеят се създаде от народните маси. Те пожелаха родната къща на Петя да стане дом-музей", обясни пред екип на сайт "Черноморие" главният уредник Елица Дубарова.

Така в онези далечни времена народът започнал да изпраща писма до Министерския съвет и лично до Тодор Живков. Предложението било къщата да се превърне в музей. Така идва и решението на Министерски съвет № 58, т. 4 от 20-и април 1988 година и със съгласието на родителите на Петя къщата е освободена и реставрирана като къща-музей "Петя Дубарова". Той е открит на 7-и август 1995 година.

Интересна е историята за родната къща на 17-годишната поетеса. Сградата на улица "Уилям Гладстон" №68  е истинско архитектурно бижу. Тя е строена през 1926 година с личното участие на големия италиански архитект Рикардо Тоскани, чието име е свързано с урбанизацията и модернизацията на Бургас, след Освобождението на България от османско робство. Първоначално къщата е собственост на началника на бургаската пожарна Руси Кожухаров, чийто син е модерният български художник Иван Кожухаров. Разказва се, че още при построяването й в темелите й е вграден прилеп, разцепен със златна пара. Древни обичаи свързват този ритуал с желанието на хората да се прилепват към къщата, да имат привързаност към нея, която на свой ред да осигури хармония в семейната среда на хората. В началото на 50-те години XX век къщата е купена от Петър Дубаров, дядо на Петя Дубарова. Това е нейният дом, в който живее, твори и умира само на 17 години.

Историята на този дом е знаменателна и с още нещо – в началото на 80-те години на миналия век, почти непосредствено след смъртта на Петя, къщата започва да се посещава от много хора. Поети, писатели, семейства, огромни колективи на заводи и предприятия, цели класове от най-различни училища в страната са привлечени от феномена Петя Дубарова. Всички те идват в дома на поетесата, водени неизменно от желанието да вдишат нейния въздух, да приседнат в нейната стая, да попият нещо от атмосферата, където Петя е израстнала и творила. Поради неудобствата, които създават подобни посещения за личния бит на семейството в къщата, в крайна сметка след серия от инициативи и подписки, лично Тодор Живков е бил запознат с предложението на народните маси сградата да бъде превърната в музей. Първият на БКП дава съгласието си за създаването на къща-музей на името на 17-годишната Петя Дубарова. На 20-и април 1988 година излиза решението на Министерски съвет №58 ,т. 4 къщата да се отчужди и реконструира, като къща-музей "Петя Дубарова". Така на 7-и август 1995 година, след съответните реставрационни процеси, къщата на Петя Дубарова вече е превърната като музей и отваря врати за своите посетители. Това е едно от най-вълнуващите събития за Бургас. На откриването присъстват стотици хора, творци и почитатели на поезията от цялата страна. Експозиционният фонд на музея е съставен от лични вещи, ръкописи, факсимилета, снимки, книги, ученическия бележник с оценки "Отличен 6", плетените роклички от майката на Петя - писателката Мария Дубарова. На централно място в стъклените витрини са наредени и публикации на поетесата, всички те дарени от личния архив на семейството. Стаята на Петя е възпроизведена автентично, съхранявайки завинаги китарата, любимия й радиоапарат "Сакта", нейния диван, нейната библиотека, дървената матрьошка, гоблена на стената и стъклената ваза. Влизайки във фоайето на втория етаж на къщата, зрителят се впечатлява от двата маслени портрета на Петя. Единият сътворен от Милка Пейкова, който е подарен от директорката на Регионална библиотеката "Пейо Яворов" - Мария Бенчева. Вторият маслен портрет е собственост на къща-музей и е на художника Георги Златев от град Златица. На очи се набива и удостоверението на Община Бургас за обявяването със званието "Почетен гражданин" на Бургас от 6-и декември 2000 година, подписано от тогавашния кмет на Бургас Йоан Костадинов. Интериорът на къщата се допълва с няколко проекти-скулптури с лика на Петя Дубарова. Тук е и копието на паметника, сътворен от бургаския скулптор Радостин Дамасков. На 5-и ноември 2010 година в Морската градина бе открит монумента - паметник на 17-годишната поетеса. На церемонията присъства семейството на Петя, нейни съученици, бургаската общественост, поети от цялата страна. Той е в близост до паметника на другия голям европейски поет Христо Фотев. Петя е единствената българска поетеса, включена в европейската антология. Нейното стихотворение "Настроение" на български език е редом до стиховете на Шекспир, Гьоте, Франческо Петрарка, Самюел Бекет, Фернандо Песа и други световни автори.

Дом-музей "Петя Дубарова" е първият специализиран музей с литературна насоченост в Бургас и от момента на своето създаване до днес, дейността му се утвърждава с високата си литературна и културна стойност, както и със своята изключителна отвореност и креативност. Като културни лостове за младата творческа мисъл, повече от 22 години дом-музей "Петя Дубарова" си остава едно от най-привлекателните места за посещения през четирите годишни времена. Домът е място за културен обмен, за поетични срещи, за провеждане на национални литературни конкурси и изяви, школа по словесно писане, школи по изобразително изкуство. Един истински поетичен магнит. Петя ще остане за бъдните поколения с поетично-лиричните си стихове, по чийто текст са написани песни от български композитори, сред които е Тончо Русев. Стихосбирката "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата "Най-синьото вълшебство", в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

Бургас все още е длъжник на Петя. В родния град на 17-годишната поетеса все още няма улица на нейно име…

Галерия