Кулминацията на тържествата е тази вечер в местността Петрова нива
120 години от Илинденско-Преображенското въстание се отбелязват днес в местността Петрова нива в Странджа планина. Честването се провежда под патронажа на президента Румен Радев, който ще присъства на тържествата тази вечер. От 20.00 часа ще бъде отслужена заупокойната молитва в памет на загиналите в храм-костница "Света Петка".
От 20.30 часа пред паметник-мемориала в историческата местност ще започне възпоменателното тържество. Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще приеме строя на представителните роти на Националната гвардейска част и ще произнесе слово, след което ще отдаде почит към загиналите за свободата по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Агатополският епископ Иеротей - викарий на Сливенския митрополит Йоаникий и игумен на поморийския манастир "Свети Георги Победоносец" публикува словото си по случай годишнината:
"Слово по случай възпоменателната панахида за геройски загиналите в Илинденско-преображенското въстание
Говорейки за 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, няма как да не си спомним за Пенчославейковото стихотворение "Сто и двайсет души". Защото героите, които на днешния ден, през 1903 г. създадоха т.н. Странджанска република, както в исторически, така и в съвсем буквалния смисъл на думата, биха могли да са синове на Ботевите четници. Разгледайте внимателно фотографиите на Михаил Маджаров и на Даме Груев, на Гоце Делчев и на Иван Гарванов, на Борис Сарафов и на Атанас Лозанов. Няма как да не видите ботевския плам в очите. Всъщност приликата е не само в погледа. Ще видите същите бради, същите прически, същия ентусиазъм и - разбира се същите сърца. Затова и Хюсеин Хилми паша ще изпрати срещу тях армия от триста и петдесет хиляди човека. Но и това няма да реши хода на бойните действия. Ще се наложи султан Абдул Хамид ІІ да свика прословутата Мюрцщегска конференция и чрез помощта на австрийския външен министър Лампздорф и на руския - Голуховкин да търси подкрепа от Великите сили. По-неравна не е била дори и битката при Термопилите. Вярно, че османците печелят, но за да стане ясно колко трудна и колко измъчена е тяхната победа, трябва да се каже, че след нея Хилми паша получава най-високото военно и политическо отличие и е въздигнат в чин везир. Ала това слово не бива да се превръща в историческа лекция. Не бива да бъде и като онзи сън-прокоба, за който говори Яворов. Защото опустялата младост на въстаниците и кръстът юнашки на гроба им, са повод не за дълги речи, а за крушение на сърцата и за поне една сълза от очите ни. Повод за плач е днешният ден, ала бидейки из между най-величавите в историята ни, той е и повод за радост. Ето защо и за - като поета - ще кажа: "но млъкни сърце". И понеже започнах с поезия, позволете ми да завърша с поезия. Далчев в едно свое произведение пишеше, че ако едни обичат България, заради бляскавата бойна слава, то той я обича заради ослепените войници на Самуил. Към тях трябва да добавим и онези 3298 изнасилени и продадени в робство българки!
Някои политици ще кажат, че това не са българи, а македонци. То и Далчев е македонец. Ала нека, те първо го прочетат и да се опитат ме убедят, че не е българин. Няма да говоря за братя Миладинови и за Димитър Талев. Няма да говоря, не защото не мога или не искам, а защото ще трябва да изоблича някого в кражба. И то в кражба не на какво да е, а в кражба на жива плът от нашата история. Вярно, че имаме много. Имаме толкова много, че можем и на комшиите да раздаваме. Нека имат. Нека са богати и те. Но от това не бива да следва, че миналото е дом без покрив, стени и прозорци! Защото историята не е и няма да бъде разграден двор и защото в нея - като пладнешки разбойник - никой не бива да влиза!"
