Църквата отбелязва днес 7 Неделя след Неделя подир Въздвижение
В днешното евангелско четиво има няколко истории, всяка от които може да се коментирана с години. Ако не ми вярвате, ще ви припомня, че тълкуванието на разказа за бесноватия от Гадаринскита страна и за стадото свини, което се издавя в езерото, се превръща в един от най-великите романи на XІX век, като съдбините на неговите герои продължават да смущават нашето време. Друг е въпросът, че не само “Бесове”, а цялото творчество на Достоевски може да се приеме като своеобразна проповед. Само че това не облекчава задачата ми, а я прави далеч по-сложна. Още повече, че няколко реда преди да започне литургийното евангелие, не друг, а сам Иисус Христос предупреждава: “Внимавайте как слушате” (Лк. 8:18). Думите са непосредствено след притчата за семената и след забележката, че никой не оставя светилника под леглото и че няма нищо тайно, което да не стане явно. Любопитно е, че тук - както и до средата на осма глава - действието, доколкото го има, е неосезаемо и всичко се случва бързо, някак мимоходом. Библейската дума за подобен начин на разказване mashal я има и в българския език, но с негативната семантика (разтягам масали). Всъщност масалът е кратка история, която никой не знае колко сериозно трябва да звучи и къде точно е шегата в нея. Екзегети като Юлихер и Йеремиаяс настояват, че подобно слово е като куршум с изместен център на тежестта и че никога не е съвсем ясно към какво точно е насочено то. Така или иначе, ако проследите днешното евангелско четиво от началото на осма глава, ще забележите, че се събират майка Му и братята Му и голямо множество народ, което искаше да Го види (Лк. 8:19-20). Ще видите още, че няколко дни по-късно, Той се качва на кораб, за да стигне до другия бряг на Галилейското езеро (Лк. 8:22-23) и по-точно до гадаринската земя. Там историята с бесноватия и сурването на стадото свини също се случва почти мимоходом, в рамките на по-малко от десет стиха (Лк. 8:27-37). Сякаш разказът бърза към срещата с Яир, началника на синагогата. Двайнасетгодишната му дъщеря е на крачка от смъртта и докато баща ù стигне до Господа, тя вече е направила тази крачка. Сякаш е необратимо късно и сякаш всичко е напразно. Ала Христос тръгва. По пътя, почти неволно, уж случайно и съвсем между другото, излиза сила от Него и Той изцелява кръвоточивата. Докоснала е крайчеца на дрехата Му, станало е чудо, но слушайки историята, усещаме, че това е само началото. Нещо като пролог към голямото чудо. След пророк Илия, който възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонски, никой никога не е възкресявал мъртви. А Христос ще каже две думи и детето ще стане от мъртвите. Не защото името му е Сърна, то ще подскочи като сърничка. Ще стане, ще похапне и ще тръгне по пътя си (Лк. 8:55). И човек ще остане с усещането, че дори и това събитие е твърде малко и донякъде случайно; че трудно фокусира вниманието около себе си. Вярно, че ще го видим и при Марк (5:21-43), ще го срещнем и при Матей (9: 18-16), но и при тримата евангелисти всичко се случва мимоходом. Като че ли двете изцерения - на кръвоточивата и на мъртвото дванайсетгодишно момиче - вървят, хванати ръка за ръка, за да ни заведат по-далече…. Много по-далече… Къде? Ще попитате вие, а аз ще отвърна: отвъд пределите на този свят. Защото смъртта е част от този свят, тъй както мазето е част от дома, в който живеем. Но трябва да се знае, че има и други стаи, има стълбище, тераси и балкони. Има дори и двор, в който можем да се поразходим. И в тази разходка, уж мимоходом, библейският разказ - струва ми се - иска да ни покаже, че улицата не свършва с нашия дом. А пък дори и да свърши… в този град има и други улици… Ако и те свършат, зад привидната пустош, има и друг град, в които къщите са без мази…
Разбира се друг духовник би поставил акцента на друго място. Писанието го позволява. Но за мен (може би понеже самият аз пътувам много) е особено важно, че този низ от Христови чудеса се случва по време на път. Дори когато Иисус спи, като пътник в кораба, редът на естеството се променя и се случват невъзможни неща. Ала всяко от тях ни зове, и то с йерихонски тръби. Ще питате за какво ни призовават тези тръби? Ще призная, че и аз не съм съвсем сигурен, но мисля си, че призивът е да излезем от своите мази и да тръгнем на път. Защото - в противен случай - животът ни може да свърши преди да е започнал.
Слово на Агатополския епископ Иеротей - викарий на Сливенския митрополит Йоаникий
