Агатополският епископ Иеротей. Снимка Добрин Велев
Когато се оплакваме, че живеем в най-лошото от всички възможни времена, добре е да помним, че началото на ІV век не е по-добро от съвремието ни. Нито законите, нито стандартът на живот, нито нравите са били за предпочитане пред днешните. Няма да говоря за инфлацията и за обезценяването на римския солид. Всъщност преди 309 г. тази монета все още не съществува. Защото има ауреус. Който е златен. И тежи една четирдесета част от римския фунт. Но постепенно, с годините, обемът на благородния метал намалява; намалява почти двойно и в началото на четвърти век (официално) е 1/72 от фунта. Ала в действителност е много по-малко; толкова по-малко, че от златни, парите са станали просто "солидни". Не е без значение, че от корена на тази дума - solidus идва и думата за войник, поне в повечето европейски езици. За да стане ясно, че по онова време разходите за поддръжка на армията, са по-големи от приходите на държавата, и че единственото солидно нещо в империята е войската. Вероятно това е и причината не друг, а римският император - Диоклециан да се върне в родното си село Аспалтос (дн. Сплит) и да започне да отглежда зеле. Годината е 305; същата, в която бащата на свети Константин - Констанций Хлор е провъзгласен, заедно с Галерий, за цезар. Няколко месеца по-късно, на 25.VІІ.306 г., при неизяснени обстоятелства - най-вероятно отровен - при Ебуракум (дн. Йорк), Констанций Хлор умира.
Тези данни са леснодостъпни в интернет. Житието на свети Констнантин и света Елена - също. Сравнявайки ги, ще открием едно знаково несъотстветствие.
В агиографската литература, Бог в един миг се открива и дава цялата пълнота на Истината. Със светлина, по-ярка от тази на мълния, кръстно знамение озарява небето и огнени букви показавт, че именно чрез кръста ще дойдат победите. Ала античните историци дискретно ни показват и нещо друго. Всичко хубаво става бавно, трудно и мъчително. Като че ли не един, а поне три живота са необходими на бъдещия цар и светец, за да приеме вярата в Христос и да се кръсти. Макар и хипербола, казаното не е чак толкова далеч от фактите. Защото още баща му - бидейки толерантен към християните, но не и християнин - показва, че освен законите на кесаря, има и други ценности. Вярно, че са далечни и чужди. Някак безлики са и повече приличат на Платоновите идеи, отколкото на Онзи, до Когото галилейските рибари се докосват. Но и това е основателна причина Констанций Хлор (за разлика от своите съимператори) да не започва гонения срещу християните.
Съпругата му - бъдещата света Елена, поне в началото на живота си, също е била далеч от вярата, или - най-малкото - била е колкото вярваща, толкова и невярваща, вероятно по-склонна да приеме непобедимото слънце, отколкото Сина Человечески, в чиито ребра апостол Тома слага пръста си. Може би е открила Бога на християните не изведнъж. Може би Го е открила чрез униженията и скърбите. Защото, за да получи правото да управлява империята, съпругът ù я изгонва от двореца и се жени за дъщерята на Максимиан - Теодора.
Историците настояват, че не много преди смъртта си, някъде след шейсесетгодишна възраст, света Елена се кръщава. Същото важи и за сина ù - император Константин. Далеч по-рано са поклоническите пътешествия до Йерусалим и намирането на светия Кръст. Преди това е и първият вселенски събор, през 325 г. и построяването на Константинопол, през 330 г. Защото шейсет и тригодишният Константин Велики приема свето кръщение на днешния ден, през 337 г, или един ден преди смъртта си. Сякаш с миши крачки (както биха се изразили децата), майка и син вървят към светия Кръст. Дали те намират него или той намира тях, не е толкова важно. По-важното е, че две човешки сърца, трупайки скърби, се променят и това променя цяла една империя. А най-важното е, че онова, което ние наричаме "християнски (или европейски) ценности", се оформя именно тогава.
Точно в онези три поколения време, от началото на четвърти век до втория вселенски събор (381 г.), светът от елински, става европейски. Времето спира да се движи в кръг и започва да следва - подобно на летяща стрела - своя естествен ход. Движи се (без да се връща там, където някога е било) от Началото към Края, или от Сътворението към Страшния Съд. Заедно с него Душата също намира себе си, престава да бъде нощна пеперуда и вече (макар и неделима) е същностна част от човека. Човешкият живот придобива ценност. Защото доскоро е струвал между шест и дванайсет килограма сушени смокини. А често и по-малко. Но след като света Елена открива кръста, светът необратимо се променя. Ето защо е трябвало да се построи нов Рим. За да се появи един нов (Тертулиан ще го нарече: модерен) свят, в който няма да има гладиатори и зверовете няма да бъдат хранени с непотребна човешка плът. И историята ще има смисъл и не всичко ще бъде цирк. Защото хлябът и зрелищата са хубаво нещо, но не само с хляб ще живее човекът.
Казано вкратце: искаме ли да открием корените на своята европейска идентичност, трябва да се върнем при свети Константин и при неговата майка - Флавия Юлия Елена, по-известна като света Елена. А това, че името ù означава слънце и че този факт затваря един безкраен кръг, сигурно също има някакво значение. Но с него нека се занимават поетите.
Агатополски епископ Иеротей - викарий на Сливенския митрополит Йоаникий, игумен на манастира "Свети Георги Победоносец" в Поморие
