Вестта за кончината на Сливенския митрополит Йоаникий ме завари далеч от Родината. Дни след неговата загуба се престраших да разкажа за запознанството ми с този мъдрец, далновиден родолюбец, хуманист, наставник, човек на словото, еродит и с висока култура български духовник.
Житейският и професионален път ме срещна с него. Това бе в началото на нашия XXI-ви век. Тогава работех като репортер в един от централните вестници. Имах шанса да отразявам неговите духови изяви в епархията, в която влизат Бургас и региона.
Незабравимо за мен е гостуването на екипа ни, по негова покана в администрацията на Сливенската митрополия. Така съчетахме два повода - възможността да направя интервю и да поздравим дядо владика за кръглата му годишнина тогава. Да не звучи хвалебствено, но малцина са колегите посетили неговия дом - храм. Незабравимо е усещането да попаднеш в такава духовна среда. Да видиш богатата митрополитска библиотека, препълнените рафтове с книги, портретите на предходните митрополити, както и стола, и бюрото на владиката...
С годините Йоникий ми стана като духовен баща и спасител. След загубата на мой скъп човек от семейството, пред дядо владика споселих моята голяма болка и мъка. Той ме слушаше с топъл поглед. Колко сме говорили, не помня. Но накрая с топъл и нежен глас той ми каза: "Госпожо Станчева, разбирам огъня Ви и аз изгубих много мои близки". Много неща съм му споделяла, макар че не обичам тази дума - споделям. Въпреки това той не ме укори за нищо, каза че това е моят избор... От някои мои мирянски молби той изпълни една. Не ми отказа и преди 14 години кръсти една скъпа на сърцето ми приятелка. Бяхме се чули преди това по телефона. Макар и много натоварен, след службата на 11-ти май в бургаския катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий", той извърши Светото кръщение, а аз станах нейна кръстница.
Владиката бе човек и духовник, който помагаше. Скромен, милостив, сърдечен..Човек на словото, с изключителен и богат речник, и стил. Автор на няколко книги, някои от които ми подари. Хубаво е да се изучават в часовете по религия, за които Българската Православна църква настоява да бъдат въведени в училище.
Хубаво е да се помисли и се именува една улица в Бургас на негово име...
Ще помня Сливенския митрополит Йоаникий с неговата блага усмивка, тих и топъл глас, с очи, раздаващи обич, доверие и вяра.
Дядо владика, ти си тръгна от този свят, но аз ще те помня с добро и благодарност, защото ме спаси в труден за мен житейски момент.
Почивай в мир!
б.а. Йоникий е шестият владика, оглавил Сливенската епархия. Той я ръководеше в продължение на 44 години от 1980 година. И се превърна в една епоха в нашата история и тази на БПЦ. Преди него митрополити са били - Серафим, Гервасий, Иларион, Евлогий и Никодим.
Сливенският митрополит почина на 9-ти януари два месеца преди да навърши 85 години (роден е на 2 март 1939 г.).