Станка Узова: Героизъм е да си учител днес

Семейна е, с две деца.

Станка Узова обича да чете, но приема четенето, като потребност, не като хоби. Отмаря с шев и кройка. Обича всякаква храна, поднесена с червено вино. Любимият й цвят е зеления, може би, защото е в тон с цвета на очите й. Обича да пътува и би искала да види целия свят. Най-близко до сърцето й е родното й място. Тя е от Северна България, която посещава всеки месец.

Девизът й е: "Постоянство".

- Г-жо Узова, ръководеното от вас учебно заведение работи по няколко проекта. Освен ангажимента към учебния процес, преподавателите към какво насочват усилията си?

- През 2011 и 2012 година по два проекта за материалната база направихме ремонт и обзаведохме кухните в училището. По програма "Коменски" имаме 15 мобилности на учители и 12 на ученици. По програма "Леонардо", която е към Европейския съюз, проучваме уменията, които нашите специалисти трябва да притежават на базата на изискванията на работодателите. В проекта участват 9 страни. В момента двама наши преподаватели са на семинар по този проект в Хърватска.

Това, което наложихме е по-строга система за отсъствията. Искаме от учениците да донесат бележка за отсъствията си, която да е подписана от родителите. Те я предоставят на медицинската сестра, след това на психолога на училището. Той разговаря с тях и чак след това тя стига до класния ръководител, за да бъдат извинени отсъствията в дневника. Многократно коментираме дисциплината на учениците. Стараем се нашите ученици да завършат и то с добри резултати. Затова правим пробни матури по български език и математика, както и по теория на специалността. На тях се вижда, какво е нивото на учениците ни и какво трябва да наваксат, за да се представят добре на матурите в края на XII клас.

- Вашите възпитаници, къде успяват да се реализират, след като завършат средното си образование?

- Реализират се навсякъде в страната. Най-добрите успяват и в чужбина. За четвърта поредна година работим по проект на община Бургас и изпращаме наши завършили ученици в Германия. Колегите им помагат да си подготвят документите, за да заминат за Дегендорф, Германия. Проектът започна по идея на областния управител на Дегендорф и община Бургас, сега той стана национален. Желаещите заминават за Германия, където сключват договор с работодател. Той от своя страна има подписано споразумение с професионална гимназия. По време на престоя си там нашите възпитаници работят и учат, като получават и стипендия. Два пъти в годината се връщат в България с билети, осигурени от работодателите. Тази година от немска страна заявиха повече бройки.

- Продължилите обучението си в Германия връщат ли се обратно в Бургас?

- Не, няма върнали се наши ученици. Имахме само един случай. Момчето се върна заради субективни причини. Децата идват при нас, благодарят ни, че са имали шанса да заминат и да учат. Но никой не е изявил желание да се върне. През май те ще положат първите държавни изпити, според немската образователна система и ще могат да започнат работа с по-високо заплащане.

- Какви са отношенията ви с хотелиери, ресторантьори, собственици на заведения в Бургас и региона? Какво иска бизнеса от вас и успявате ли да отговорите на техните потребности?

- С всички работодателски организации сме в добри контакти и си партнираме. Имаме договори с тях за провеждане на учебните и производствените практики на нашите ученици. От 2011 година имаме договори с 26 фирми, където учениците практикуват. Имаме споразумения за провеждане и на практики. Работодателят осигурява наставник, училището ръководител. В рамките на 270 часа ученикът провежда своята практика. Така те работят и получават, макар и малко заплащане, трупат опит и могат през лятото да започнат работа при тях.

Първият ни контакт с работодателите бе осъществен преди 14 години, когато направихме ученическа борса. Ние сме единственото училище в страната, което организира среща на работодатели с учениците, като осъществяваме връзката между тях. Заради безработицата през последните години, работодателите търсят основно ученици XI-XII клас.

Борсата ни тази година ще бъде в началото на април. Вече има интерес от страна на фирмите. Учениците също проявяват интерес и заявяват, къде искат да работят през лятото.

- Колко от завършилите гимназията, след това и университета се връщат да работят на същите места, където са практикували?

- Повечето се връщат да работят. Имам случаи ученици, завършили при нас, но получили икономическо образование да си намерят работа в сферата на хотелиерството на базата на специалността, която са получили в гимназията. Нашите възпитаници си намират работа. Това е и причината за интереса към нашето училище. Завършилите успяват да си намерят работа, не само през сезона, но и целогодишно, както у нас, така и в чужбина.

- Къде обаче се къса нишката, защото работодателите все още продължават да се оплакват от не добре подготвени кадри? Кое е разковничето, което може да реши проблема, за да се подобри обслужването в сферата на туризма?

- Преподавателите в училището са много добри специалисти. Часовете по теория и практика биха могли да са повече. Нишката, според мен, се къса в отношението на младия човек към работата. Имаме отлично подготвени ученици, имаме и такива, които са завършили, но нямат отношение към специалността си. И когато отидат на работното място те са безотговорни към ангажиментите си. Това, което работодателите споделят по време на срещите си с нас е необходимостта от засилване на езиковата подготовка на нашите специалисти. Нямат претенции в уменията на готвачите. Настояват да се наблегне на обноските, учтивостта и етиката от страна на сервитьорите, които подготвяме.

Причината за тези твърдения не е в училището, а в отношението на отделните семейства и отделните хора към работата. Някои са много отговорни, други не са.

- Какво още може да се подобри в отношенията училище-родители? Какъв е процентът на родителите, които идват на срещите и се интересуват от израстването и обучението на децата си?

- Правим минимум по четири срещи на година. При нас родителите идват, проявяват интерес като цяло. Но има и такива родители, които като дадат стотинки на децата си за закуска и смятат, че с това се изчерпват ангажиментите им. Търсим съдействието им. Споделяме с тях резултатите на учениците по отделните предмети, за да помогнат, когато има нужда. Те са предупредени, че трябва да си помагаме, за да получат учениците добри оценки особено за завършващите XII клас. Има и родители, които имат претенции към образованието, но не проявяват интерес, когато детето им се прояви по някакъв начин. Баща на ученик от VIII клас реши, че няма нищо нередно в това, че детето му пуши в тоалетната. И не е само той.

- Колко трудна стана учителската професия през последните години?

- Смея да кажа, че е много трудна, защото една от малкото институции, която се интересува от децата е училището. Ние се стремим нашите ученици да завършат, да си вземат свидетелствата. Много е трудна професията ни. Да си учител днес граничи с героизъм. Като влезе учител в час той трябва да е еднакъв към всички ученици в час без значение дали те слушат или не. Добрите преподаватели след шест часа излизат като изцедени от класната стая, защото си вършат работата съвестно.

- Каква е мотивацията на преподавателите?

- Учителската професия е призвание. Тези, които винаги са желали да преподават са благосклонни към учениците си. Имаме такива, които непрекъснато получават обаждания от учениците си. Те имат добро отношение от страна на децата и родителите.

- Кое е най-милото, което сте чували от ваши ученици?

- Хубави неща съм чувала от тях. Но това, което пазя е една грамота от випуск, който завърши преди 15 години. Бях номирана за най-добър учител в училище. Тази грамота, подписана от Инициативния комитет си я пазя и това е най-добрата похвала, която съм получила. Да, получавала съм много картички и хубави думи и ми е приятно. И сега ми се обаждат и ми честитят празниците и това е мотивацията да си добър учител. При нас 90% от колектива да добри и съвестни преподаватели и работят с желание и всеотдайност. И това си личи.