Художественото оформление на книгата е на Невена Ангелова
Със стихосбирка и документален филм бургаската културна общност и прокурорска колегия ще си припомнят за поета Николай Искъров. Събитието е на 16-ти април в 18.00 часа в зала "Георги Баев" на културен дом "Морско казино". Пред присъстващите ще бъде представена наскоро излязлата стихосбирка "Скитникът на моята душа", включваща 126 стихотворения на Николай Искъров. Книгата е богато илюстрована със снимков материал, предоставен от семейството на поета и от негови приятели и колеги. В нея са събрани и непоказвани снимки на Николай със съпругата му Красимира Донева и със сина им Искър и дъщерята Мира. Младият и талантлив актьор от драматичен театър "Адриана Будевска" Никола Парашкевов ще рецитира популярни стихове на Искъров. Сред тях ще бъде емблематичното му стихотворение "Искам да съм негър, негър в Алабама", писано през 1988 г. Освен премиерата на стихосбирката, ще бъде прожектиран и документален филм. В са включени и песни по стихове на Искъров, изпяти от Пламен Ставрев. Най-новите си стихове, посветени на Николай Искъров, ще прочетат колегите му и приятели - поетите Иван Ненков и Валери Станков. За събитието в Бургас се очаква да дойдат Искър и Мира Искърови.
Николай Искъров е роден на 28 юни 1951 г. в с. Крушето, Великотърновско.
Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски“. Автор е на стихосбирките: "Далече от снега" (1976) , "Пясъци" (1980), "Нима" (1990), "Стихове" (1995), "Блус в зелено" (2001) и на детската "Цяр за цар" (1989). Бил е редактор на алманах "Море", основава първото частно издателство в България – "Делфин прес"“, по-късно работи като прокурор в Районна Прокуратура – град Бургас. Превеждан е на руски, полски и английски. Член на Съюза на българските писатели, председател на Дружеството на писателите в Бургас, носител на наградата "Димчо Дебелянов" (София), наградата "Пегас'94" и др. Загива при катастрофа през август 2001 г. Посмъртно става почетен гражданин на Бургас. На негово име е учредена награда в рамките на Националния конкурс за поезия "Свищовски лозници".
Текстът на стихотворението му - "Искам да съм негър, негър в Алабама" се превърна в един от хитовете в родната музика.
Искам да съм негър
Искам да съм негър, негър в Алабама.
Негър, негър, негър в щата Алабама.
Само че не мога – беше бяла мама,
татко гузно каза: "Във рода ни няма..."
Бяло, бяло семе в костите ми дреме –
в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих – беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.
Все за своя сметка пях и пих – улисан.
И по цели нощи питах: Чий съм? Чий съм?
Ваш съм, думи нямам – негърчето, дето
тъжно ви намига денем през пердето.
Черната овчица в ангелското стадо –
лани от небето паднах. Още падам.
Ще се разпилеят белите ми кости –
няма го злодеят. А народът пости.
От небето тъмно капеха звездите.
Взираха се в гладни, взираха се в сити.
И от черна завист пукаха сърцата –
Толкова сърцата, толкова позната.
Паметник не искам от Карарски мрамор.
Искам да съм негър в щата Алабама.
С белната усмивка щедро да ви лъжа:
Колко съм нещастен, колко съм ви длъжен.
Галерия
