Стунджи: Талантът се развива с постоянство и труд

и барабани с рок и джаз групи, с фолклорни ансамбли, джаз-рок и фюжън групи.

Концертира в България, Финландия, Белгия, Германия, Холандия, Франция, Италия, Чехия, Турция, САЩ, Канада, Япония, Русия.

Стунджи заедно с Ангел Заберски (пиано) и Борис Таслев (контрабас) свириха в двора на Етнографския музей в Бургас. Участието им бе в рамките на проекта "Jazz в музея", който се реализира от сдружение "Кауза култура".

- Г-н Янкулов, защо приехте предизвикателството да участвате в проекта "Jazz в музея"?

- Разбира се, че ще приема и нищо няма да откажа, защото това е моята професия и начин на живот. Всеки проект, който ми бъде предложен го приемам с удоволствие. Обичам да свиря всякакъв вид музика. Мулти стилен музикант съм. Обичам да свиря джаз, рокендрол, фолклор. А с Ангел Заберски работим в продължение на години. Аз участвам в неговите проекти и съм му благодарен, че се обръща към мен за подкрепа за реализацията на идеите му.

- Музиката, което свирите в албума "Between the Devil and the Deep Blue Sea" са опери и пиеси в съвременен джаз вариант. Как я възприема публиката?

- Много им допада, защото хората чуват популярни класически произведения, но изпълнени в джаз вариант.

- Слушахме Ви как свирите по време на репетицията. Какво е усещането да свирите в двора на музей?

- Усещането е същото все едно, че свиря във всеки един двор. Няма разлика.

- Кое е най-нестандартното място на което сте свирили?

- Най-нестандартното беше в ремарке на трактор. Това беше по време на сватба. Музикантите свирихме в ремаркето на трактора, което представляваше сцената.

- Обичате да експериментирате. Работите с различни музиканти. Какво е нещото, което продължава да ви провокира?

- Музикантите. Те ме провокират. Най-много ме вдъхновяват колегите барабанисти, които са на по-високо от моето ниво. По света ги има много. Когато видя такъв барабанист се вдъхновявам и продължавам да репетирам.

- От кого и от какво се учите, освен от вашите колеги?

- Уча се от материала, който трябва да изсвиря. Различните музиканти ми подават различен материал. До скоро свирех с Хуан Гарсия Херерос. С него свирихме латино, имаше и колумбийски ритми. Нямах избор и трябваше да науча тази музика. Това ме провокира да научавам нови неща.

- Музиката, която в момента звучи в главата ви като идея, чиято реализация все още отлагате?

- То не е музика, а по-скоро е видео урок за тъпан. Такава школа няма издадена все още. От доста време имам идея да запиша такъв урок във видео формат. Това, което искам да направя.

Иначе като музика е голямо многообразието. На празниците на изкуствата "Аполония" ми предстои да свиря с "Мистерията на българските гласове" в комбинация с бийтбоксера Скилър (SkilleR), предстои да свиря и с Христина Пелева - гъдуларката, с Петър Миланов - това е съвсем различен стил музика. Предстои ми съвместно участие на фестивала в Банско с Марио Станчев, който живее във Франция - много добър наш пианист. Това е нещо съвсем различно като музика. Всичко това ми е в главата като една каша, която като настъпи момента всяко нещо изплува и се справям със съответния материал.

- За кого ще бъде предназначен видео урокът - за ученици, за музиканти, за любители?

- За всякакви хора. За всеки, който иска да учи да свири на тъпан. Този инструмент се използва, не само в нашата музика. В чужбина ми се случва по време на концерт да ме поканят да правя соло на тъпан и идват после млади хора от публиката, вдъхновени от чутото и споделят, че искат да се научат да свирят на този инстуремент. Аз го представям като общ перкусионен инструмент. На тъпан се свири и народна музика, и латино, и самба и всякакъв стил музика и затова хората ме питат дали има школа за тъпан, която да ползват при изучаването му.

- В момента участвате и в лятното турне на Стефан Вълдобрев. В колко проекта участвате едновременно?

- Едновременно са седем или осем. В момента обикаляме страната със Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени". Турнете е озаглавено "По-полека" като едноименния хит. В този момент комбинирам и участията си с Ангел Заберски трио, предстои ни концерт с братя Владигерови на Камен бряг.

- Как успявате да не изпуснете нишката?

- Всичко е въпрос на организация и на подреждане на датите. Трябва да бъдем подредени, ако искаме да си поддържаме ангажиментите.

- Какво трябва да притежава човек, за да свири на вашия инструмент? Само талант не е достатъчен?

- На първо място е талантът разбира се. Но също така трябва да притежава и чувство за ритъм, за мярка и за баланс и оттам нататък предстои много труд. След таланта слагам труда, не трябва да си мързелив. Трябва да се работи и да се правят упражнения. С постоянство и труд се развива таланта.

- Колко години са необходими на човек, за да стигне нивото, което вие имате?

- Това са 40 години. Може би на други по-талантливи от мен хора ще са достатъчни 15 или 20 години. Това е много индивидуално за всеки.

- Как успявате да съхраните желанието си да експериментирате?

- Това е даденост. Това е заложено в човека и ти или го притежаваш, или не.

- Кой е инструментът който ви е най-съкровен и с който имате незабравими моменти по време на участие? Какъв е животът на вашите инструменти?

- Нямам инструмент, който да пазя. По отношение на живота им той може да е вечен, ако го пазиш и го поддържаш. Пукат се кожите, палките се чупят, но това са консумативи, които се купуват и се сменят.

- Имало ли е случай по време на участие инструментът да ви предаде?

- Много често. Най-вече се чупят палките. Но ние сме като индианците и вадим веднага друга палка. Имаме наръч отстрани и ако се счупи палка се вади нова.