В народния календар 1-ви януари - Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и сурвакат за здраве и благоденствие на стопаните и на къщата. Сурвакниците се изработвали от сурови дрянови пръчки, оформени като буквата Ф, които се украсявали с вълна, усукании бели и червени вълнени конци, кравайчета, пуканки и сушени плодове. Сурвакарите наричат:
"Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина,
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година, до година, до амина!"
А домакините ги даряват с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на "мръсните" дни и да предпазят хората от тях.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания. Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.