Твърдо вярвам, че трябва да си добре ограмотен, за да можеш после да намериш себе си, смята художничката. Снимка Лина Главинова
Таня Стоянова е родена на 9-и август в Бургас. Завършва средното си образование в гимназията за романски езици "Георги Сава Раковски" с френски език. Има диплома за магистър по специалността "Педагогика на изобразителното изкуство" в СУ "Свети Климент Охридски".
Преди години създава своя школа по рисуване за деца "Контрасти", чието име сменя периодично, а от седем години е част е от екипа на фондация "Шанс за децата на България".
Това лято ръководи лятната школа по рисуване в галерия "Георги Баев", която е част от програмата на Община Бургас.
Таня Стоянова преподава рисуване на паралелките с разширено изичуване на изобразително изкуство от V до VII клас на бургаското СУ "Св. св. Кирил и Методий". Приемът в пети клас за тези паралелки става с явяване на изпит по предмета. А сред учениците, освен деца от Бургас, има и техни връстници от Поморие, Черноморец Созопол, Руен.
Семейна, има двама сина.
- Г-жо Стоянова, колко от учениците, на които сте преподавали изобразително изкуство са завършили живопис или графика и са се реализирали в тази посока?
- Въпреки че не си водя такава статистика, мога да кажа, че са доста. Сред тях са и деца, на които съм преподавала извън училище. Някои са завършили доста интересни специалности, свързани с изкуство, с рисуване или анимация и са успели да се реализират. Има и такива, които завършиха изобразително изкуство, но не се занимават с него. Трудно е. Представям си някой, който завършва сега образованието си, не му е привлекателно да стане учител.
- Но има такива, които завършват Художествената академия, имат и педагогическа правоспособност и могат да изявяват себе си чрез изразните средства на изкуството...
- Да, могат да го правят кат фрийлансъри. Но наблюденията ми са, че това си го позволиха повече мъжете. Реализацията е по-трудна при жените. Като следя собствения си житейски път, винаги ми е било важно да бъда реализирана като жена и майка и това е вървяло съвместно с професионалното ми израстване. Затова може би не разбирам художничките, които сега искат да се осъществят първо като творци и след това в чисто женски план.
Първо искам с децата ми всичко да е наред и след това се отдавам на другите деца. Разбрах, че работата ми с тях е призвание. Но не го разбираш, докато не им се посветиш. В момента, когато завърших и попаднах сред децата помислих, че съм в лудница. Концептуално нашата специалност беше различна. В продължение на четири години учихме и актьорско майсторство. Нашият преподавател ни обясняваше, че трябва да подхождаме така, все едно всеки ден излизаме на сцената.
- Понятието артист се използва и за художника. Платното ли е сцената на художника, на което той се изявява?
- Ако се занимаваш само с рисуване, да. Аз имам по-различни потребности. Аз съм артист, който обича да миксира всички видове изкуства, смятам че ги нося в себе си. В момента, в който започна да общувам с учениците ги провокирам и търся, какво на тях ще им е интересно, по какъв начин ще извадя най-доброто от тях и ми е хубаво да ги правя по-добри от мен в рисуването.
- На какви техники за рисуване ги учите?
- На основните - задължително. Според мен, според възрастта на децата има две важни неща - художествената грамотност и емоционалната им изразителност. Много е важно от каква възраст започваш да се занимаваш с тях. Запазваш им емоциите до едно положение, цветовата израсност и наивитет, смелостта им, която не бива да се губи с годините и преминавам към художествената грамотност. Твърдо вярвам, че трябва да си добре ограмотен, за да можеш после да намериш себе си и да нарушаваш всички правила, да изопачаваш нещата, да променяш образа и да създаваш нещо съвършенно различно.
Обсебена съм от смесените техники. Съвременното изкуство е изкуство на смесените техники. Те са като приложение на интегралния подход при обучението в изкуството. Тя обединява всички изразни средства и ти завладяваш по-директен начин.
- В учебния процес каква смесена техника използвате?
- Абсолютно всичко - графика, живопис. В един момент съчетанието на едни изразни средства или материали - например маслен пастел с акварел.
- Има ли място компютъра и дигитализацията в изкуството?
- Има. Стига човек да има интерес. Това е област, която също изисква определени познания. Тя разширява културата и въобръжението. За да ползваш дигиталните техники трябва да си развил всичките си сетива, за да можеш да направиш примерно един колаж. Хората, които рисуват обикновено обичат и фотографията, обичат сами да си натрупат материал. Като ходим на пленери с учениците им казвам, че всеки трябва да събере собствената си база данни. Показвам им едно тефтерче, в което съм събрала впечатления. Мога в него да сложа листо от гьозум, защото ми харесва, пък и аз го обичам като подправка, да си го притисна между страниците и да го използвам в някой колаж. Харесва ми червената салфетка например, вземам я и я ползвам. Харесва ми някоя лапма, скицирам си я. Харесвам си рамка, прозорец, врата. Или им казвам - днес колекционирате прозорци. Така напрупвайки материал сядаш и създаваш произведението си.
- Успявате ли да провокирате учениците си?
- Мисля че успявам, защото ме търсят. Щом ме търсят значи им е интересно с мен.
- Каква е връзката между емоционалното състояние на детето и цветовете с които то се изразява?
- Пряка е връзката. То е зависимост. То е психология. Изобразителната дейност е подчинена на психологическото състояние и развитие. Правя си експерименти с децата. Давам им възможност да различат цвета, но сами да си избират гамата. Никога не им казвам с какви цветове да работят. Подборът на цвят изразява, не само начина по който се чувстват и възпитанието, до колко им е развито въобръжението, доколко са обградени от цветове в личния си живот и доколко умело ги използват. Накрая им обяснявам и начина, по който с цветовете можем да манипулираме.
- Как се променя използването на цвета у един автор, когато е млад и после вече в зряла възраст?
- Променя се светоусещането в посока да търсиш по-естетиизирани съчетани, да търсиш по-сбъркани цветове, за да видиш как стоят един до друг и да изразиш емоцията. Цветът зависи от емоцията и от начина, по който ти се е стекъл живота.
Смятам, че човек се обръща към по-контрастните цветове в по-зряла възраст. Академичното образование ни учи да убиваме цвета, да го причупване, виждаш по-земните тонове. Не можеш да работиш с крещяши цветове. Дори има известна догма в академичното ни образование. Но зависи и от преподавателите и начина им на работа.
- Кой е цветът, който Ви определя?
- Устойчиво много харесвам всички нюанси на синьото. Макар че преминавам и към зелените нюанси. Но зависи и от сезона. Имала съм години, в които се обличах само в дървесно земната гама и цветовете на дрехите ми бяха пастелни, които не ми отиваха много, защото съм светла. Те ме правеха много бледа. Но ми се струва, че това е отразявало и вътрешното ми състояние. Но с възрастта нещата се променят.
- Кой е любимият Ви художник?
- Харесвам Густав Климт, макар че е доста използван в масовата продукция и в рекламата. Интересувам се от по-абстрактни и смели автори. Хундертвасер много ме впечатлява. Не мога да кажа, че съм обсебена от конкретни стилове.
- "Преследвали" ли сте автор или творба?
- Не. Никога не съм имала желанието да се идентифицирам с определен автор, по-скоро съм била под влияние на различни автори като съчетание на цветове и форми. Привличат ме автори, които рисуват в стил "магически реализъм", който на мен много ми допада.
- Вие как се провокирате като художник?
- Най-вече се провокирам от моя силна емоция, от музика, от някакво синтетично изкуство. Повече ме провокира не визуалното превъплъщение на видимия свят, а начина по който мога да изразя интрото си.
- Обичате да снимате...
- Да, обичам да снимам, но не за да имам спомени от местата. Обичам да хвана някакъв мотив, чувство, движение и състояние на тялото, на начина по който е погледнал човека, вглеждам се в детайлите. Искам като погледна след това снимката тя да предизвиква емоции и да ми движи сетивата.
- Какво виждате през обектива?
- Кадрирам преди всичко. Изхвърлям разни неща. Виждам само това, което ми харесва. Изчиствам. Гледам в обектива да не влиза това, което ме дразни.
Но и при рисуването ме занимават неща от композиционен характер. Много съм прецизна в това отношение.
- Мястото, което Ви провокира, носи Ви всеки път различна емоции и Ви кара да го рисувате, да го снимате, да го преживявате?
- Това са бреговете на Йонийско море. Харесва ми състоянието на духа ми, когато съм там. Харесвам и съчетанието на бяло и синьо, което много ме зарежда.
