Търсят прилепи с детектор в Морската градина на Бургас. Това ще е кулминацията на Международната нощ на прилепите, в чието отбелязване морския град ще се включи. За разлика от предишни издания, този път акцентът да бъде насочен към възрастните граждани на града, а не към децата. Целта е да се повиши знанието им за техните непознати съседи, които споделят градското пространство и дори обитават едни и същи жилищни сгради с нас хората. Опазването на прилепите в последната година стана особено актуална тема във връзка със санирането на жилищни сгради и запазване на зимуващите между фугите бозайници.
Нощта на прилепите тази година се организира от Българска фондация "Биоразнообразие", сдружение "Зелени Балкани", Община Бургас и НЕПИАСТ- Бургас. Отговори на всички любопитни въпроси, свързани с прилепите, ще даде известната изследователка на прилепи – Станимира Делева, която само преди няколко месеца се завърна от Коста Рика, където изследваше местните пещери и прилепите, които ги обитават. Тя ще въведе гостите в прилепския свят с презентацията си "Нашите мили диви съседи".
Срещата ще се проведе на 24-и октомври от 18.30 часа в зала "Георги Баев" в културен център "Морско казино". След това за заинтересованите ще има разходка с детектор за прилепи в Морската градина на града.
България приютява около 100 вида бозайници, 30% от които... могат да летят. От общо 39 вида прилепи, обитаващи Европа и прилежащите й острови, у нас са установени 33 вида, групирани в 4 семейства: "Подковоноси", "Гладконоси", "Дългокрили" и "Булдогови". Някои от са типично пещерни, докато други се крият в хралупи или под хлабави кори на стари дървета. Редица видове са се приспособили за живот сред хората и се чувстват добре както във вече изоставени сгради и минни галерии, така и във фугите на панелни блокове или таваните на обитаеми къщи.
Макар да ги виждаме рядко, прилепите са изключително важни за здравето на екосистемите, тъй като с огромния си апетит предотвратяват каламитета (прекомерното размножаване) на редица вредители. За щастие, в нашата страна числеността на повечето видове се е запазила висока, заради обширните стари гори и големия брой подземни местообитания (до момента у нас са известни над 6000 пещери). Зимните колонии, надхвърлящи 40 000 екземпляра, извеждат страната ни на едно от първите места в Европа, що се отнася до значимостта й за летящите бозайници, и ни правят отговорни за опазването на европейските популации.
Всичките 33 вида прилепи установени в България са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие (Приложение 2 и Приложение 3). В международен план видовете са защитени от Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS), Бернската, Бонската конвенция и Директивата за хабитатите. Общо тринайсет вида (10 пещеролюбиви и 3 горски) са определени като целеви за опазване в рамките на европейската екологичната мрежа Натура 2000. Забранено е убиването, нараняването, безпокойството и препарирането на прилепи, както и притежаването, пренасянето и търговията със живи или мъртви екземпляри. Заради високата чувствителност на летящите бозайници по време на зимен сън и отглеждане на малките, достъпът до всички значими прилепни пещери през тези периоди е ограничен, включително що се отнася до провеждането на организирани спелеоложки прояви.