Не бих приела да пиша книга за друг човек. С Христо разговорите са уютни, споделя Теа Денолюбова
Христо Мутафчиев пристига в Бургас на 3-ти октомври (четвъртък), за да представи книгата си "Черно и бяло". Събитието ще започне в 17:30 часа в конферентна зала "Ахело" на гранд хотел и СПА "Приморец" при вход свободен. Срещата е част от афиша на третото издание на Фестивал на изкуствата "Порт Прим Арт Фест", който се организира от 5-звездния хотел със съдействието на Община Бургас. Заедно с председателя на Съюза на артистите в България, пред публиката ще застане съавтора на четивото – Теа Денолюбова.
- Бургаската премиера на "Черно на бяло" ще се състои на Фестивал на изкуствата "Порт Прим Арт Фест". Защо приехте поканата да бъдете част от формата?
- Първо, защото много харесвам Бургас, нищо, че съм от Варна. Следя "Порт Прим Арт Фест" от първото му издание и тайно се надявах да попадна в програмата му. Много обичам събития, направени с вкус и желание. Благодаря на гранд хотел и СПА "Приморец" за поканата. Иска ми се да има повече подобни формати. Самата аз организирам фестивал за писане за сцена и екран From Page to Stage във Варна, заедно с Йордан Петков. Знам колко е трудно и колко много отдаденост се иска, за да се получи. Затова пожелавам на "Порт Прим Арт Фест" още поне 100 издания.
- Запознавате се с Христо Мутафчиев, когато сте на седем години. Какво впечатление Ви направи той тогава?
- Баща ми Денолюб Николов беше оператор на сериала "Клиника на третия етаж", където Христо играеше ролята на д-р Томасян, а аз с нетърпение чаках седмичните пратки с видеокасети на заснетите епизоди, по-рано от излъчването им. Бях голям фен на д-р Томасян, много го харесвах, по детски. А в началото се срамувах страшно много от Христо.
- Тази година (2019) той става на 50 и празнува 18 години брак със сестра Ви Елица. Как се промени през времето?
- Преживя доста метаморфози. Сестра ми също. Всички, цялото семейство, ние сме доста голяма италианска фамилия. Мисля, че Христо научи много уроци и излезе от всички битки като истински пич.
- Как се роди идеята за Христо Мутафчиев в книга и Вас като неин автор?
- Получих покана от Жаклин Вагенщайн, директор на издателство "Колибри" и Светлозар Желев, наш приятел. Обикновено най-добрите идеи се раждат по време на приятелски разговори. А и на мен не ми трябва много време, за да се запаля по нещо, в което вярвам.
Целта ми беше с тази книга да покажа Христо такъв, какъвто го познавам аз - без фамилия и пост. Ицо е изключително приятен събеседник, ако съумееш да се въоръжиш с търпение. Задаваш точния въпрос и просто слушаш. А след това взимаш каквото ти е необходимо.
- Кой избра заглавието?
- Жаки, отново по време на разговор между мен, нея и Христо. Аз не съм никак добра със заглавията, на нея й се получи от първия път.
- За колко време се случи "Черно на бяло"?
- О, за три нощи, в които писах до ранни зори, защото нямах никакво време. Искахме книгата да е готова за 4 април, когато Христо навърши 50 години. Графиците ни бяха доста плътни, затова трябваше да работим на бързи обороти. Но пък беше поредно предизвикателство за мен - до момента не бях писала книга за някой друг. И то в такива срокове. Не знаехме дали ще излезе нещо до последния момент, до последната дума. С нея всичко си дойде на мястото.
- Как Ви повлия процеса на писането на "Черно и бяло"?
- Научих се как да смитам егото си под килима. Да оставя текста, да оставя другия човек, да бъда невидимото присъствие. Нещо, което ми беше много полезно. И в професионален, и в личен план. Изкушението, пишейки книга за друг, да се впуснеш в свои собствени разсъждения, е като че ли още по-голямо. Но тук идва и ролята на невероятната редакторка на книгата, Таня Джокова.
- Очаквахте ли книгата да има такава форма, или тя си я избра?
- Не, до последно нямах идея какво наистина ще стане, в началото искахме да е под формата на писма, които Христо би искал да напише до трите си деца, например. Темите, разговорите, настроенията ни - те ни водеха. А накрая - самото удоволствие от писането. Онези прекрасни моменти, които пазя само за себе си.
- Лесно ли споделя Христо Мутафчиев?
- Обединява ни самоиронията, черното чувство за хумор и тънкото изкуство да се надсмиваш над ситуациите. Не бих приела да пиша книга за друг човек. С Христо разговорите са уютни. Споделя лесно, ако знаеш как точно да попиташ. И какво. Но аз имам и огромното предимство да бъда част от семейството, да мога да си позволя да разровя всички пластове на душата.
- Изкушаваше ли се, по актьорски, да украсява ситуациите и да ги рисува в детайл?
- Разбира се, Христо е човекът, който е спортувал всеки спорт на света, избягал е от мечка и какво ли още не. Но аз намирам всяко невинно преувеличаване, дори и в разговори с други хора, за чаровно.
- Наричате го "алхимик от Карлово". Защо?
- Христо винаги има простичка рецепта за всичко. Неслучайно му казвам, че светът е голям и той дебне отвсякъде. И така ми е една идея по-спокойно.
- Кои е най-ценния урок, който научихте от него?
- Да слагам тюл пред себе си и тъгата. И когато видя, че наближава, елегантно да я избутам нанякъде.
- Пишете от десетгодишна. Къде ви води пътят Ви в последните години?
- В последните години се реех из Милано, където живях почти четири години, докато учех. След това се върнах в София и вече четири зими се преоткриваме, става интересна връзка. Лятото прекарвам във Варна и изобщо - близо до морето. Къмингс, Дикинсън и Отис Рединг все още ми правят компания. А пристанището на Варна, за щастие, винаги ме чака и става все по-хубаво. Ще се радвам да се видим, Бургас. Град, в който Варна и Карлово се събират!
