Конкуренцията в правенето на филми и при фестивалите е огромна, твърди Теодор Ушев. Снимка Лина Главинова
Теодор Ушев е роден на 4-ти февруари 1968 година. Дипломира се през 1995 година в Националната художествена академия, специалност "Графичен дизайн".
В момента живее и работи в Монреал, Канада, където създава своите филми в сътрудничество с канадския Национален филмов съвет.
От 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света, включително в Япония, Франция, Испания, Германия и много други.
Филмите на Теодор Ушев печелят повече от 80 награди и признания и са показвани в много ретроспективи, включително на фестивала за късометражни филми в Клермон - Феран, Франция.
През 2013 г. филмът му "Gloria Victoria" е обявен за най-добър анимационен филм на годината в анкета с участието на 15 водещи критици и фестивални директори. Той е номиниран за анимационните награди на "Annie awards" за 2014 г.
През 2014 г. Канадският филмов институт издава книга, посветена на творчеството на Ушев. Книгата носи заглавието "Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev" ("Тъмно огледало: Филмите на Теодор Ушев") и е под редакцията на Том Максорли, изпълнителен директор на института.
През 2017 г. неговият филм "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов е номиниран за наградата на американската филмова академия "Оскар" за късометражен анимационен филм.
Теодор Ушев проведе майсторски клас в рамките на четвъртото издание на "Burgas International Film Fest", който се състоя от 19-ти до 25-ти юли. Той участва в съпътстващата програма по покана на организаторите на BIFF и със съдействието на Община Бургас.
Аниматорът даде единственото си интервю по време на престоя си в Бургас за сайт "Черноморие", медиен партньор на фестивала, в деня на откриването на кино форума и преди двудневния му майсторски клас.
- Г-н Ушев, защо се съгласихте да направите майсторски клас в рамките на "Burgas International Film Fest" и как успяхте да вмъкнете този ангажимент в натоварената си програма? Трудно ли беше да Ви убедят да го направите?
- Предложението да направя майсторски клас съвпадна със завършването на проекта, по който работя сега т.е. беше идеално - да го вмъкна между два проекта...
- Като глътка въздух?
- Точно така. Това е последният ми ангажимент за този сезон, след което излизам в заслужена ваканция до средата на септември. Не беше трудно да ме убедят, защото имам много приятели от Бургас, които вече не живеят тук. Споделят много хубави неща за града. Вече бях чувал за фестивала. Обичам предизвикателствата. Обичам, когато хората не са разглезени, когато нещата започват на чисто, наново. Фактът, че има доста академии тук ме убеди, че можем да направим нещо тук.
- Имахте ли изисквания към участниците, които ще се включат във вашия майсторски клас?
- Да, да имат интерес към правенето на кино, независимо дали са ученици или студенти, или хора, които са започнали да правят нещо. Да бъдат хора, с които да общуваме на някакво базисно ниво, да имаме общ език. Това беше условието.
Това не е типичен майсторски клас. Не е за широката публика. Искаме да стартираме проект за правене на ново, различно кино, за правене на кино на въпреки на обстоятелствата и на системата. Защото смятам, че това е много важно особено за провинциалните градове отново да се стартира тази енергия, която стои стаена и не се развива.
- Идвате от място, където се прави различно кино. На какво ще ги научите? Може би ще стъпите на опита, който сте натрупал в Канада съчетан с наученото в България преди това?
- Да, може би ще се опитам да ги предпазя от някои грешки, от някои илюзии. Няма да им дам фалшиви надежди и в същото време да знаят, че въпреки трудностите може да се прави интересно кино навсякъде. Вярвам, че киното е изкуство, а не забавление.
- Предполагам, че едни от въпросите, които ще Ви зададат ще бъдат свързани с Холивуд и с номинацията отпреди 2 години за наградата "Оскар" за филма Ви "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов? Омръзна ли Ви да говорите за това?
- Вече го забравих. Беше толкова отдавна. Толкова неща се случиха след това. Работата почти веднага ме погълна. Готов съм да отговарям на всички въпроси, няма теми табу. Ще им кажа, какво печели и какво губи човек, когато това се случи, защото и двете са валидни. Даже не съм сигурен кое е по-важно. За всичко ще си говорим.
- Къде се прави по-лесно хубаво кино, като се абстрахираме от темата за парите, без които трудно се случват нещата, там където условията са благоприятни като в Холивуд например или в Афганистан, където правиш нещо напук на системата и на хората, които управляват?
- И на двете места се прави трудно кино. Много добре зададохте въпроса. Като трудност Холивуд и Афганистан са съизмерими. И на двете места има бомби, има много врагове и те отстрелват без предупреждение.
- Каква е тогава рецептата за оцеляване?
- Рецептата за оцеляване е човек да вярва в себе си и да прави нещата на въпреки. Най-важното е, че няма лошо място за правене на кино. Навсякъде могат да се случат хубави неща. Важно е да има съмишленици, хора които си вярват, дори не е задължително да има пари, особено в началото. Парите идват след това. Първо трябва да се положи една база. Хората започват да инвестират, когато са видели потенциала, когато се е разшумяло за него, когато са чули да се говори. Иначе не става. Няма кой да дойде и вие да кажете, че сте талантлив и веднага да започнат да валят предложения. Това не се случва нито в Холивуд, нито в Афганистан.
- Може ли бургаският филмов фестивал да бъде това място, където през следващите години да бъдат лансирани автори, режисьори и филми? По света точно на тези фестивали за алтернативно кино, като този в Сънданс например, се раждат филми, които си заслужава да бъдат видяни?
- Надявам се. Затова съм тук. Надявам се на ентусиазма на хората, които правят бургаския фестивал и е въпрос на време това да се случи. Вярвам, че това може да стане. Конкуренцията в правенето на филми и при фестивалите е огромна, няма какво да се лъжем. Но това е едно добро начало и посоката е правилна - да се залага на млади режисьори, за които това са първите филми и на хора, които сега тръгват, защото при тях енергията е различна. Киното, което те правят е различно от това на авторите, които са известни и са разглезени и започват да повтарят щампи и модели. Да, надявам се и вярвам, че този фестивал може да направи нещо много добро за българското кино.
- Споменахте, че не сте идвали отдавна в Бургас и Ви е направило впечатление как е запазена и поддържана Морската градина. Какви са предишните Ви спомени от последното Ви гостуване тук?
- То беше много отдавна, може би преди да имигрирам в Канада. Може би 20-25 години са минали от времето, когато за първи път се разходих по главната улица на Бургас. Това, което ми направи впечатление е, че градът не е съсипан. Моля се да не урочасам нещата и тук да не започнат да се случнват нещата така, както става по другите места. Страх ме е да отида по българското Черноморие, защото нявсякъде, където отида сякаш е имало погром. Не ни трябват терористи, сами сме си съсипали държавата като инфраструктура и като екология.
Всички морски градове трябваше да изглеждат по този начин, като Бургас. Това е моделът за градоустройство.
- Казахте, че идвате в град, откъдето са Вашите приятели? Те от Вашите среди ли са?
- Не са само от моите среди. За съжаление повечето живеят в Канада и се връщат всяка година, и говорят хубави неща за Бургас. Всички говорят с възторг и голяма доза носталгия и умиление за родния си град. Всички бургазлии много си обичате града, което не важи за много други градове.
