Местните жители издигат в тяхна памет мемориален кенотаф – без тленните им останки. Снимки Яна Славянска

Местните жители издигат в тяхна памет мемориален кенотаф – без тленните им останки. Снимки Яна Славянска

Точно преди 110 години – през пролетта на 1912 г., броени месеци преди да избухне Балканската война, една шепа българи заминават със злополучния „Титаник“ да търсят късмета си в Америка.

Според изплатените от „Лойд“ обезщетения загиналите при катастрофата българи са 38. От троянското село Гумощник на презокеански гурбет потеглят 8 мъже в разцвета на силите си. Всички те намират смъртта си в ледените води на Атлантика...

Местните жители издигат в тяхна памет мемориален кенотаф – без тленните им останки. Поставят го в двора на старинната църква „Св. Иван Летни“ в махала Селци. Изписват и имената им – Пeйo Кoлчeв, Пeнкo Нaйдeнoв, Илия Cтoйчeв, Лaлю Йoнкoв, Мaрин Мaркoв, Лaзaр Минкoв, Cтoйчo Михoв и Нeдялкo Пeтрoв (нaй-млaдия, едва 18-гoдишен). Вcички тe плaтили нa „Бългaрcкa aмeрикaнcкa кoмпaния“, кoятo тoгaвa нaбирaлa eмигрaнти зa Нoвия cвят, пo 300 злaтни лeвa зa билeт дo Aмeрикa.

Нова плоча с надпис „Времето не е отмило спомена за вас“ доказва, че загиналите при потъването на легендарния презокеански лайнер наистина не са забравени.

В стила на черния хумор, в Троянския край е разпространен вицът: „Защо е потънал „Титаник“? Защото на борда му имало хора от Гумощник“.

Апропо, в църковния двор има и паметници в чест на загиналите във войните местни жители, но туристите рядко се спират пред тях. Всички се запътват към кенотафното надгробие на осемте жертви на  петата в историята по трагизъм морска катастрофа.

Храмът също е много забележителен. Осветен е в далечната 1839 г., а днес е със статут на паметник на културата от национално значение. В строежа му е участвал самият Кольо Фичето. А в дърворезбования му иконостас се откриват вплетени силуети на лъвове, олицетворяващи вярата на народа в силата на България да постигне свободата си.

Тук е възстановено и единственото оцеляло в цяла Ловешка област килийно училище, прераснало по-късно в светско и функционирало повече от век.  

Иначе селото, което в миналото наброявало 30 махали, днес се е смалило до 6 махали. Но все още е едно очарователно кътче от прекрасната ни родина, което си струва да се посети.

Текст Яна Славянска

Галерия