Трима бургаски скулптори изваяха образи на войводи в Раювци

Трима бургаски скулптори изваяха от камък бюстове на български войводи, който ще бъдат част от парка "Раювски кромлех" в село Раювци, край Елена. Атанас Стоянов, Добрин Вътев и Огнян Петров са сред авторите от цялата страна, които са били поканени от фондация "Звезди под звездите" да участват в пленера, в рамките на който са сътворени бюстовете.

Атанас Стоянов е издялал от камък лика на Филип Тотю. Добрин Вътев е автор на бюста на Мирчо войвода, а Огнян Петров - на Куман войвода. В парка ще бъдат поставени и бюстовете на капитан Петко войвода, на Панайот Хитов, на Жельо войвода, на Индже войвода и други.

Филип Тотю е роден като Тодор Станчев в колибите Гърците, сега село Вонеща вода. Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души със знаменосец Иван Шипкалията преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите ѝ потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.

Мирчо войвода е роден в село Вишовград. Произхожда от земеделския род Личеоолу. Баща му Кольо е разорен от чорбаджията Колю Събев. Остава кръгъл сирак на 15 години. Той е един от първите български войводи.

Куман войвода е роден в село Плаково, Велико Търновско. Подвизите му на смел хайдутин, който с четата си охранява родното си село, съседните селища и Плачковския манастир се помнят и днес. Героизмът на Куман, обезглавен по време на предателството на Велчовата завера - 1835 г., намира поетично отражение в много народни песни.