В Бургас протест срещу войната се превърна в кампания в помощ на украинци

В Бургас протест срещу войната, която се води на територията на Украйна, се превърна в кампания в помощ на украинците, които са успели да напуснат родината си или търсят начини да го направят. Всичко започва от два одеала и само за два дни се превръща в мащабна кампания, в която участват украинци, руснаци, бесарабски българи, украинци с български корени и десетки бургазлии и жители от съседните общини.

Преди броени дни Александра Долгих търси чрез приятели два одеала за сестра си, която е сред първите успели да избягат от Украйна след началото на военните действия, които започнаха сутринта на 24-ти февруари. Нейна близка й помага и от дума на дума жестът прераства в акция по набиране на необходими продукти, дрехи, консумативи, неща от първа необходимост за украинците, които идват в Българи и в частност Бургас и региона. В основата са няколко младежи, сред които и сина на Александра - Артьом, които в събота следобед издигнаха плакати на протеста срещу действията на президента на Руската федерация Владимир Путин в Украйна. От митинга те успяват за отрицателно време да се организират и вече втори ден събират най-необходимото в офис на улица "Левски" №7 в Бургас.

В малкото помещение има четирима младежи, които приемат даренията и в същото време отговарят на запитвания в социалните мрежи, и следят как се развиват воените действия в Украйна, където имат близки.

"Вече помогнахме на няколко украинци. Не знаем точния брой на хората, които се нуждаят от помощ, но сме готови да им съдействаме. Хората се нуждаят от одеала, покривки, козметика, памперси, храна. Това е само втория ден на инициативата ни", сподели Артьом. Когато решава да започне кампанията за набиране на дрехи и консумативи, до него е Павел. Двамата се знаят от училището в Бургас. Павел е руснак, но не се и замисля да участва в акцията.

Зад компютъра в офиса седи и Кирило Безсребреников - ученик в СУ "Епископ Константин Преславски". Той е бесарабски българин и преди 6 години заедно с майка си, която е украинка, се местят от Лвов (най-големият град по население в Западна Украйна) в Бургас. Част от корените му по линия на прабаба му по майчина линия са от Странджа планина. По неведоми пътища тя се озовава в Крим, откъдето след първата Световна война е изселена в Сибир по времето, когато съветското управление решава да насели принудително тази територия.

За своите 18 години Кирило знае доста за историята на своя род и за своето минало. Но и се вълнува от случващото се в момента в Украйна. Има близки в Ровно, а в Киев живеят сестра му и зет му. "Живи и здрави са, крепят се", допълва Кирило, докато продължава да отговаря на запитвания в социалните мрежи.

Офисът нито за минута не остава празен. Непрекъснато идват хора и всеки носи, който каквото има - одеала, спално бельо, детски играчки, козметика, храна.

"Сега на украинците, които искат да дойдат в България са нужни транспорт от румънската граница или от Молдова до тук", споделя Александра Долгих. Тя от 8 години живее в Бургас. А българският език, който говори дължи на българските си корени, които са от Велико Търново. Сестра й, която живее в Одеса, успяа да напусне града 3 часа преди да взривят мостовете. Тя вече е в Бургас на сигурно място. Не е така обаче с родителите им. Те са в Николаев, възрастни са и не могат да пътуват.

"Хората, които идват са притеснени, че не могат да плащат за това, което получават. Някои от тях имат само дребни пари. Нуждает се от предплатени карти за телефон, за да могат да имат интернет връзка с близките си, които не са успели по една или друга причина да напуснат Украйна", допълна Александра. Докато разговаря с нас хората, които носят помощи не спират. Сред тях има семейства от Поморие и Камено. "Утре ще донеса и количка. Днес това успях да събера в колата", споделя мъж на средна възраст, който говори на руски с доброволците. "Жена ми е рускиня", споделя той и очите му се пълнят със сълзи,

Бременна бургазлийка научила от социалните мрежи за кампанията и побързала да помогне, с каквото може. Жената се занимава с рисуване и донесла и платна за малките, да могат да творят.

Младежите в офиса не могат да прогнозират, колко време ще събират продукти и дрехи за нуждаещите си. Те се опитват и да намерят и места за настаняване. Но всеки, който има възможност и желание да помогне може да ги намери на улица "Валис Левски" №7 в Бургас. Табела указва мястото.