IMG_4163
В Козичино правят лимонада с машина на 72 г. предизвиква любопитството на придошлите, които идват най-често на някой празник. Навръх Цветница селото за пореден път се изпълни с глъчка, детски смях и настроение. Площадът пред кметството едва събра десетките хора, дошли тук от различни краиища. Музиката гъмжи, търговци продават на сергии захарни петлета, сладолед и всевъзможни джунджурии, цари голямо оживление. Усещането е като на панаир, чиято атмосфера ни пренася в миналия век, от преди 30 г. Деца бягат наоколо, а възрастни се суетят и чакат лазарките. Това е единственото място у нас, където лазарките обикалят селото не на Лазаровден, а на Цветница.
Козичино или Еркеч, както е познато още, обаче не е известно само с това, тук се намира и старата лимонададжийница. Бащата на баба Падура започва да произвежда лимонада през 1942 година. Как се решава на това, Панура не знае, но с усмивка ни разказва, че машината е купена в годината на раждането й. Баща й обаче не е първият й притежател, била е изоставена в съседно село, когато той я взима. И сега машината работи и Падура прави лимонада. Още с първата глътка вкусът й ни отнася в детството, когато изпотени от игра сме пили сладката жълта течност. Сега Падура използва есенция и въглероден диоксид, съхранява лимонадата в стъклени шишета, които са й подарък от един германец. Показва ни и автентично шише от времето на баща й, което за съжаление някой е счупил. "Турсти иват, но малко", оплака ни се тя. "Когато дойдат обаче са възхитени. 
Сядат тук в двора, гледат кокошките, пият лимонада и не им се тръгва. Ето, вижте колко ми е красив двора", показва с нескрита гордост градината си възрастната жена. Кани ни да разгледаме и дома й, който е строен през 1898 година. В две от стаите Падура е подредила етнографска сбирка. В нея са събрани носии, менчета, сахани, софра, шевна машина, стара посуда, а на една от стените се вижда голяма снимка на баба й и дядо й. В съседната стая има още по-стари предмети от домакинството и бита. Падура не може да си представи да се раздели с тях, това е нейният музей, нейното минало и история, която с радост показва.
В началото, още щом влезете в Козичино също има лимонададжийница, но за любителите на автентичния вкус препоръчваме тази на Падура. Всички местни я познават и ще ви упътят до къщата й, която се намира в близост до кметството.
Друга забележителност в селото е църквата "Св. Великомъченица Параскева". Тя е строена 1845 година и представлява трикорабна базилика с двускатен покрив.
В селото има и работеща вятърна мелница, както и автентичен дарак за влачене на вълна.
Според д.и.н. проф. Петър Куцаров, автор на книгата "Еркеч", жители на селото са дали началото на 58 села по Черноморието. Според историкът днес наследниците на еркечкия род живеят във всички населени места на община Поморие. Сред най-популярната теория за произхода на Еркеч е, че името му произлиза от турското "еркен геч" - мини-замини или мини по-бързо. Друга версия от топонимиката на селището, пак от турски език, се свързва с "еркичите"- козли, водачи на стадото. 
След 1934 г селището е преименувано от Еркеч на Козичино.
Макар че селото изглежда голямо, сега в него живеят над 200 души. Немотията и липсата на препитание са накарали много хора да се преселят в големите градове и да изоставят домовете си. Въпреки това млади хора се виждат и това е надеждата на по-възрастните, които със сурово, типично балканско изражение казват, че селото им ще продължи да съществува.
