Ваклин Стойновски: Всеки влязъл в храма се моли с чисто сърце

Ваклин Стойновски: Всеки влязъл в храма се моли с чисто сърце

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- Моят ден започва с изглеждане на сутрешните блокове по различните телевизии. Чашата кафе я съчетавам с преглеждането на информационните сайтове. Професията политик, която съм си избрал предразполага да съм максимално информиран.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Ако планирах само ежедневието си, нямаше да бъда подходящ за това, което смятам че ще мога да предложа на бургазлии т.е. да бъда техен кмет. Планирам обикновено годината си. В рамките на следващите 2 седмици винаги зная, какво правя. Графикът ми е разчетен по часове, когато говорим за един конкретен ден. Какво значи да избягаш от длъжността, която заемаш? Когато човек работи пълноценно, трябва и да е отпочинал. Затова като част от програмата си включвам и часовете или дните за почивка.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Не вярвам, че човек може да бъде пълноценен, ако остава само минути за отмора. Ако целия ден си зает, за да работиш, кога ще мислиш? Аз съм предимно организатор и затова гледам да имам свободно време, през което докато се занимавам с нещо релаксиращо да ми остава време и да почивам. Така че не са минути за отмора. Гледам през дена да имам часове за почивка. Лягам късно. Вечерните часове са времето, когато разговарям с приятели, почивам, общувам и също така мисля. А няколко пъти в годината, смятам че човек трябва да намери време и да избяга, ако има финансовата възможност, на места, където наистина да отпочине.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Аз не успявам.

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- Определено не. За мен е изключително важно, за да покажа на бургазлии, на които съм анонсирал своята кандидатура за кмет през следващия мандат, че зная какви са техните проблеми и че има решение за част от тези проблеми. Избягвам по проблем, който няма решение да многословя по него само и само, за да им се харесам. Ако говориш за нещо, което няма решение, това си е чист популизъм.

- Повече от две години кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Много болна тема. На ден разговарям поне с един или двама души, което е плащешо, защото започват с изречението: Ваклине, помогни ми, става въпрос за физическото ми оцеляване. Това вече е криза, когато хората нямат работа и не могат да намерят такава. Нашата прословута българска спестовност винаги казва да имаш бели пари за черни дни, а това са хора при които и белите пари за черни дни са свършили. Как този човек да не се оплаче? Всъщност той не се оплаква, а търси помощ. Когато си в затруднение е нормално да потърсиш помощ от хората около теб и ако те възприемат това като оплакване, толкова по-лошо за тях.

- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

-  Не ни стигна по-добро управление.

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Не мога никога да забравя роднините, майка си, баща си, децата си. Не мога да забравя хубавите неща. Лошите ги забравям бързо.

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Съзнателния ми живот е започнал през годините на комунизма, когато не беше прието да се ходи на църква. Това беше проблем. Моята майка е дълбоко набожна. И двете ми баби, Бог да ги прости, бяха дълбоко набожни. Не мога да твърдя, че съм от най-практикуващите християни, но съм вярващ християнин и на светлите български празници отивам в църква да се помоля. Не смятам, че има човек, който прекрачва храма с нечисти помисли. Вярвам, че всеки един, който е прекрачил прага на храма се помоли е с чисто сърце.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- Смятам, че вече имам шанс, защото чрез участието си в политиката получих доверието на 12 000 бургазлии и в момента съм един от общинските съветници в Бургас. Какво променям и какво се опитвам да променя? Мисля че те го виждат. Смятам, че ще имам по-добър шанс и през следващия мандат да бъдат кмет на града. Какво бих променил тогава? Започвам с четири неща, които не са правилни. Нямаме Гробищен парк, а имаме гробища. Там трябва да можеш да се срещнеш с паметна на близките си и да размишляваш в една мрачна, но спокойна атмосфера, както е по цял свят. Второ - "Синя зона", паркиране и паяка - това са проблеми за бургазлии. Глобите трябва да бъдат намалени. Ще предложа от следващия мандат да няма паяци. Паяци трябва да има, само ако някой е преградил улица. Следващата ми теза, която очевидно трябва да бъде променена - защо правим за четвърти път централна градска част, а не правим малките улички, улицата, по която се прибираме към вкъщи?Има какво да се направи за бургазлии и не бих се ядосал, ако сегашната власт го направи. Това са неща, които могат да се случат за бургазлии. Не държа това да е значката, която да сложа на ревера си. Искам това да се случи за бургазлии.

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Смятам, че една кауза се гради на принципите на човека. Не мога да си представя кой човек ще загърби принципите заради каузата си? Моята кауза, това е и мотото на кампанията ми, е "Кауза Бургас". Моите принципи са, че човек трябва да е честен, да обича града си, да работи много. Не виждам някой от тези принципи да пречи на моята "Кауза Бургас".

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?

- Много време прекарвам в момента в социалната мрежа. Получавам много мнения и коментари от мои съграждани. Вчера ми писа човек, който от 15 години живее в Канада и ми каза: "Няма ден, в който да не искам да съм в Бургас". Това е много точен отговор на вашия въпрос.

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- Точната пропорция на първите 24 часа щях да я пренеса в следващите 24 часа. Стигат ми тези 24 часа. Смятам, че времето, което Господ и природата са ни дали е напълно достатъчно. Тези, които казват, че не им стига не са го разчели правилно.

- Нещата без които не можете?

- Не мога без децата си.

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- В Бургас.