Валентин Люцканов: И в спорта, и в политиката важен е отборът

"Движение България на гражданите". Бил е и областен председател на партията.

През 2015 година е назначен за главен секретар на Областна управа Бургас.

Семеен, с едно дете.

- Хората ви познават като политик, но тези, които общуват с вас от години знаят, че се занимавате активно с подводен риболов. От кога е тази ваша страст?

- Започнах да се гмуркам през 1992 година, а ходя на състезания от 1995 година. Запалих се по този спорт от книгата "Човекът амфибия" на Александър Беляев. Докато четях и си представях, какво се случва под водата.

- Кога за първи път се гмурнахте под водата и кой ви даде насоки?

- Първите стъпки ги научих от една книга, която намерих в библиотеката на училището ни. Тогава разбрах, каква маска и какви плавници ми трябват, как да се подготвям преди гмуркне, какво да правя под водата. Отделно един мой съученик често разказваше как приятел на баща му се гмуркал, каква плавници имал и т.н.

В началото бяхме малка групичка от трима души, с които започнахме да се грумкаме. Първите опити ги правих на Крайморие. Тогава започнах да влизам на плитко, за да разгледам, какво става под водата.

- Кога разбрахте, че това хоби може да се превърне в спортно занимание и може да започнете да го практикувате и на състезания?

- В същата книга имаше информация за състезанията. Тогава разбрах, че има такива състезание в този спорт, които датират от 1968 година. С времето се запалих и започнах да се гмуркам по-сериозно. Когато разбрах, че има състезателен живот ми стана ясно, че за да продължа и да се развия трябва да вляза в отбор. Това беше единственият начин да имам досег с по-широк кръг от хора, които се занимават с този спорт. Сега нещата са по-различни. Много по-лесно може да се намери информация.

- Кой беше първият ви отбор?

- "Нефтохимик" беше и си остана моят отбор. Просто през годините се сменя името на отбора.

- Какво се промени от началото на вашата спортна кариера досега?

- Като се сещам за началото и изпитвам лека носталгия. Когато в началото се гмурках все едно пишех върху бял лист. Не знаех, какво ме очаква. Имах информация само от книгата и когато се гмурках очаквах да видя една или друга риба. Сега с опита, който имам, когато се гмуркам знам, че такава риба няма да срещна. Тогава, когато си неопитен и не знаеш, какво очакваш си много нахъсан. Сега с рутината, която имам тя ми подсказва, че влизайки по това време на годината на определено място едва ли ще срещна каквато и да е риба.

Начинът ми на живот много се е повлия от този спорт. Опитвам се да се държа по-професионално в спорта. Преди, като нямаше риба, излизах от водата и си почивах. Сега, дори да няма риба, плувам с километри, за да сменя мястото с идеята, че там ще намеря рибата. Дори и да изляза без улов знам, че така е трябвало да стане и че не съм си спестил нито грам усилие.

- На колко места по света сте се гмуркали?

- На доста места. Общо взето съм го правил край бреговете на почти всички страни на Средиземно море, в това число и на африканския бряг. В Атлантическия, Тихия и Индийския океан съм се гмуркал. На повечето места е било по време на състезание или на тренировка.

В Индийския океан съм се гмуркал, когато в продължение на една година работих като подводен екскурзовод в Дубай. С туристите правехме подводни разходки и беше много интересно.

- Кое е било най-рисковото място, където се е налагало да се състезавате?

- Влизайки в морето всеки път е рисково, защото средата е враждебна и всяка грешка може да се окаже фатална. Едно от най-рисковите беше състезанието в Гърция през 2016 година. Бреговете бяха отвесни. Риба нямаше на плиткото и трябваше да се гмуркаме на 40 метра, за да се улови някаква риба, която е валидна за състезанието. Извадиха се риби от дълбочина 60 метра. Беше трудно и опасно състезание. Имаше няколко инцидента със състезатели още по време на тренировките. Някои развиваха т.нар. закисоняване. Когато правиш поредица от дълбоки гмуркания без дълка почивка се получава това. В някои случаи дори се стигна до болница. Домакините явно знаеха, че ще се случат такива неща и бяха много добре подготвени откъм медицински кадри и спасители.

Направих и аз няколко дълбоки гмуркания от порядъка на 45 метра, което за нас е естремно, тъй като ние не се гмуркаме обикновено на такава дълбочина.

- Кое е най-доброто ви представяне на международно състезание?

- Най-доброто е 13-о място на евроафриканско първенство във Франция. На последното първенство в Гърция се класирах на 25-о място, което за нашите стандарти е добро класиране, но за моите стандарти не е.

- Колко вярна е максимата, че морето не е до колене?

- Морето не е до колене, защото един инцидент може да се случи и на един метър дълбочина. Ако човек подходи с пренебрежение, това може да му коства много. Трябва да се внимава много и да се знае, че това е стихия и ти си една малка прашинка влизайки вътре и трябва да се съобразяваш с нея.

- По какъв начин спортът помага на политиката, като се има предвид, че спортистите са много дисциплинирани?

- Определено спортът помага за много неща в живота и като личностно изграждане и израстване. Конкретно подводния риболов ми е помогнал много да се науча на търпение, което е важно за политиката. Той развива и не малка доза стоицизъм, което пак е полезно. На мен ми помогна да развия силен отборен дух. За мен е важно да сме първенци като отбор, отколкото индивидуалното ми класиране. И смятам, че и в политиката трябва да се гледа това - не индивидуалния успех, а общото.

- Какво научихте за тези близо две години и половина през които сте главен секретар на Областна управа? Преди да поемете длъжността бяхте ли наясно с ангажиментите и отговорностите, с които ще се сблъскате?

- Бях много далеч от нещата и нямах конкретна представа за работата тук. Знам, че областния управител е представител на централната изпълнителна власт, но с какво се занимава точно и конкретно не ми е било съвсем ясно. Общо взето научих много неща в движение. Много бързо навлязох в работата. Оказа се, че те не са толкова сложни и страшни. Но има и още, какво да науча в администрацията.