Валентина Колибаба преподава азбуката на новите отношения

Валентина Колибаба преподава азбуката на новите отношения

лекции за създаване на лидери и финансово консултиране. Не играе хазарт, но сама казва, че е рискова личност, която умее да взима решения и да носи отговорност за тях. Казва, че животът й е като асансьор, който слиза надолу и се изкачва нагоре. В момента обмисля създаването на Център за духовно развитие в покрайнините на Бургас.

- Г-жо Колибаба, разкажете ми как дойдохте в България и как се чувствате тук?

- Първо искам да кажа, че аз и семейството ми сме българи. Фамилията ми е Бодурова, но по съпруг съм Колибаба. Родът ми е от Сливенския край, но по време на турското робството са били принудени да напуснат страната и се заселват в покрайнините на Русия. Там прадядо ми е основател на поселението. Всичките си образования съм получила на руски език, а вече от 20 години изнасям лекции също на руски. В говора ми има руски диалект и затова хората често ме мислят за рускиня, но не съм. Аз обичам България и когато ме питат, защо дойдох да живея тук, отговарям, че съм българка и искам да живея в родината си.

Баща ми заемаше ръководни постове в Молдова и когато идваше с различни делегации в България, след това ми разказваше за страната. Аз съм сънувала България.

През 1994 г. се върнах да живея тук. В София бяхме само аз с децата, без съпруга ми, който бе украински пилот и не беше много съгласен с това решение. А решението да дойда да живея в България взех след разпадането на Съюза. Аз бях зам.-министър и член на комисията по образование. Българите в правителството бяхме едва 2%. Взе се решение в училищата да се учи на молдовски, а ние никога не бяхме учили този език. Аз от амбиция го научих, но сина ми тогава на 10 години, имаше големи трудности. Наложи се за 2 месеца да смени 3 училища. Аз изпаднах в отчаяние и напуснах креслото на зам.-министър с всички привилегии и реших да дойда в България. Всеки човек трябва да върви напред и да рискува. Дъщеря ми стана студентка в СУ „Свети Климент Охридски”, където завърши с отличие. След като ми отказаха работа в молдовското посолство, започнах в един международен информационен център. Компанията развиваше бизнес в Молдова. Аз бях запозната с начина на работа в страната, познавах много хора и печелех добре. Така през 1997 година си купих апартамент в София. Синът ми обаче имаше трудности в гимназията, заради езика. Попитах го дали иска да се върнем, той ми отказа. Сега продължава да ми благодари, че сме останали тук. Тези хора, които казат, че в България е лошо, те просто не се замислят, че кръвта вода не става.

- Какво се случи с тази компания?

- Спечелихме много пари, купихме апртамента, останалата част вложих в банка, която обаче фалира. След това ми обраха и апартамента, и изведнъж останахме без пари. Аз съм борбен човек и не се предавам. Тогава, когато се случиха всички тези неща, си зададох въпроса: „Аз ли не правя нещо, както трябва, за да се случва всичко това?”. По това време се бях запознала с един финансист, който искаше да правим заедно бизнес. Срещнахме се и му споделих, че се притеснявам за бъдещето на децата си. Той тогава ми каза, че мога да си направя програма, с която мога да спечеля 20 хиляди марки като вложа само хиляда. Той ми каза, че това се прави от векове и че целият свят живее така. След време, след като спечелих парите, казах на децата си, че те вече могат да бъдат спокойни за бъдещето си, ако нещо се случи с мен. Аз знам, че съм направила най-доброто за децата си. И до ден днешен, когато разказвам тази история казвам как ние можем без да мислим да оставим нашите проблеми в наследство на децата си и вместо те да живеят своя си живот, трябва да решават нашите проблеми, които сме им оставили. От тогава започнах да консултирам хората. В компанията, в която и до сега работя съм провеждала много семинари, обучила съм стотици души, издигнах се в управлението й.

- Как дойдохте в Бургас?

- При мен нещата се случват както в асансьор – движа се нагоре и надолу. Аз знам едно, че всеки човек пада и се издига, но издигането трябва да е повече от падането. Внезапно почина баща ми, а майка ми се разболя. Наложи се да се върна в Молдова, за да я гледам. Ръководството на компанията, в която работя, каза че ще отваря офиси из цяла Източна Европа и ми предложиха да стана директор на тази компания в Кишенев. Аз тогава вече бях разбрала, какво е да изграждаш екипи и да си създаваш пасивни доходи, без да се обвързваш с каквато и да е работа, без да имаш шеф. Всички хора искат да живеят добре, но колко са готови да платят цената за това, защото всяко нещо си има цена и тя не винаги е изразена в пари – може да се наложи човек да излезе от зоната си на комфорт, да погледне с кого общува, човек трябва да намери време да пренареди приоритети си, да намери време да учи, да се променя и да върви в крак с времето. А много хора подхождат с недоверие към себе си. Думата доверие е ключова. Разбрах, че мога да изграждам екипи, но не може днес един човек без да изгради себе си като модел за подражание, той да създава екип. Аз имам право да говоря, защото съм направила едно добро семейство, един добри деца и внуци. Много съм доволна, че с който и да се се срещна, след това ми казва, че живота му се е променил.

Не отдавна се върнах от Кишенев и всички, които съм обучила искаха да се срещнат с мен. Когато човек вярва и живее, спазвайки духовните закони, Вселената му помага. С мен са се случвали такива неща, че не всички хора ми вярват. Човек трябва да заобича себе си, да чува своя глас и тогава може да помогне на себе си. Днешното време е такова.

След като почина майка ми и съпругът ми, се върнах отново в България. Първоначално бях във Варна, но дойдох в Бургас по покана на сина ми, който живее тук. Това стана преди няколко години, когато града вече изглеждаше много добре. Искам да ви кажа, че нито в София, нито във Варна, или който и да е друг град, има хора като в Бургас. Тук има някаква енергия. И до ден днешен, когато се запозная с някой човек е празник. Това е най-важното да се срещнеш с хора, които са съмишленици. Запознах се случайно с една  астроложка, която ми каза, че Бургас има нужда от мен, но и аз се нуждая от Бургас. Аз усещам, че мога да допринеса за развитието на града и за хората, които са готови на промяната. Школата и курсовете, които водя са именно за това - хората да се запознаят с азбуката на новите отношения.

- Казахте нови отношения, от каква промяна имат нужда хората?

- Всички закони, които работеха в индустриалната епоха, всичките правила, по които се организираха взаимоотнешенията между хората, образователната система, бизнеса не важат за днес. Днес богатството от парите и вещи премина към хората. Ако някой път си мислите, че проблемът е извън вас, самата мисъл за това е проблем и ето от тук трябва да започне промяната. Всеки човек  днес е отговорен за себе си и за всичко, което се случва с него във всеки един миг. Парите не са най-важното нещо в живота, те са само средство за закупуване на свобода, защото с парите, както може да се върши добро, така и зло. Аз сега работя в сферата на финансовото консултиране и законите на парите и на човешките отношения. При преминаването във всяка една от човешките епохи – на ловеца, на земеделеца, индустриалната епоха и информационната човек трябва да придобие нови знания. Спомняте ли си началото на индустриализацията и как тръгнаха хората от селото в града, те трябваше да научат нещо. Сега е същото. Сега сме в информационната епоха  и не можем да го отречем, без компютри не можем да работим. Хората не са готови да бъдат в тази епоха. За пръв път в историята на цивилизацията пред човека е представен избор какво да прави, но и отговорността за решението е негова. Днес развитието върви не от вън навътре, а от вътре на вън и това е най-новото. Един човек  трябва да знае, че ако той не разбере и не знае своята си ценностна система и различни потребности, ще остане на базово ниво. Но ние днес не се развиваме само като физическо тяло, а като сърце, душа и ум. Аз вече над 20 години работя над себе си и знам, че човек е инструмент, но и източник, и човек който иска да разбере ще намери друг човек. Когато питам хората кое е най-важното за тях, те масово ми отговарят, че не знаят. Задължително човек трябва да знае кое е най-важното за него, за да си изгради приоритети, така че ценостите, които са най-важни да присъстват в ежедневието му. Сега когато ме срещнат хората казват, че преди да се запознаем не знаели, какво са искали и на къде са отивали, правели това което са им казвали. Сега обаче няма кой да ти казва, сега мотото е вместо завърши учебно заведение и си намери работа,  научи нещо и си създай работа. Изгради себе си, защото първо трябва да бъдеш, после да правиш, после да имаш и да не чакаш Бойко Борисов или Плевнелиев да ти дадат, защото те също ще трябва да се променят, ако искат да вървят в крак с тази информационна епоха. Аз съм убедена, че сега се изграждат младите хора, които ще управляват България и тя ще бъде една процъфтяваща държава, защото има всички предпоставки. Все повече хора разбират за промяната. След столетия, когато ще пишат историята за нашето време, няма да бъде най-важното новите технологии, а ще бъде възможността човека да управлява сам себе си и качеството си на живот. Днес възможностите да се развива един човек и да печели добри пари са такива, каквито никога не ги е имало. Но хората заради привързаността им към зоната на комфорта и за това, че все чакат някой да им каже какво да правят, не могат да преминат в новата ера. Хората трябва да се преквалифицират и да разберат, какво е етика на характера, на личността и какви са неговите цености.

Има сеизмични разтърсвания в света в организирането на бизнеса и до 2-3 години тези малки магазинчета, няма да ги има, всичко ще  се окрупни. Още Виктор Юго е казал, че нищо не може да спре идеята, чието време е дошло. Информационната епоха настъпи още с падането на Берлинската стена през 1989 година и откриването на интернет. Ние живеем в тази епоха.

- На какво учите хората?

- След семинара хората са вече на едно съвсем друго ниво. Един човек, ако не се замисли кой е, какво иска и готов ли е да плати цената за това, не е готов. Трябва да се развива душата, да се помага на хората и затова аз мога да кажа, че съм много щастлива, защото живея в хармония с хората.

Не ми е все едно, какво ще разказват моите внуци на техните. Ние сме силни с корените си и трябва да дадем криле на децата си. Може би за някой това са само думи, но за мен не. Децата ми винаги са усмихнати и готови да побогнат. Те всички работят в сферата на духовното развитие.

- Курсове за личностно самоосъвършенстване водите и сред руската общност в Бургас. Каква е тя и какви въпроси ви задават?

- Руснаците в Бургас задават различни въпроси от българите и се интересуват от различни неща. Специално за тях съм разработила друга схема на обучение. При тях, особено тези които идват да прекарат старините си тук, е важно интегрирането в обществото и държавата. В държавата си те са силни, но тук са чужди хора. Когато руснаци ме питат как българите се отнасят към тях тук, аз им отговарям, че всичко зависи от тях самите. Човек усеща как се отнасям към него и дори ако му е зле, ако усети моя позитивизъм самия той става по-добър. Казвам им да вярват, че хората са открити. Ние сме хора и всеки го интересуват едни и същи неща. Ние сме като огледало – това, което сме, това и виждаме.

- Как оценяте това, което се случва в Украйна и Русия?

- Може би никой още не го е казвал, но го оценям като едно добро начало на промените. Не може да се върви така, Земята и цивилизацията се развиват. Хората искат да чуят гласа им и да вървят по-друг начин, но не знаят как. Това правим ние с нашето семейство. Промените трябва да се случват от вътре на вън, от всеки човек. Така от човек на човек ще се изгради едно ново общество и ще се изградят лидери. Хората не знаят, какво правят и е много лошо, че се стига до оръжение. Но това са промените и друг път няма и в България също. Дай Боже да не се стига до оръжие.

- От къде вие черпите знания? Смятате ли, че духовния свят ще победи материалния?

- Аз на хората разяснявам финансовата азбука, пенсионната система също. Знаете ли, че на практика родените след 1960 година няма да вземат пенсия. Не може всичко, което се печели да се харчи. Дори и кучето си заравя едно парче хляб, ако му дадат две. Това е инстинкт. Много хора си събират пари, но не заят къде, така както и моите изгубих в банката, която фалира. 

Сигурно имам някаква задача на този свят. Ако ви прочета една лекция, която съм писала преди 10 години, тя ще е актулна и сега.

Според мен, духовният свят вече победи. Днес единственият начин да печелиш е да създаваш услуга, която да подобрява живота на хората.

- Вярвате ли в Господ? Каква е тайната на успеха според вас?

- Аз вярвам в изобилието на Вселената и то на 200 %. Вярвам също и в духовните закони, в правилата на живота. Хората живеят като игра на футбол, но без правила, а духовните закони, това са правилата. Когато човек живее съобразявайки се с тези закони, се появяват възможности. Когато знаеш законите на парите, можеш да печелиш, като бъдеш свободен и изградиш кариера. Не може да отречете, че планетата не е изобилна. Според закона на Парето 80% от богатствата на Земята се притежават от 20% от хората, но работят 80%. Изобилието го има, но защо едните стават богати, а другите не? Тайната е в това, което аз давам. Тайната на успеха  е първо да го искаш, защото без желание нищо не става, да знаеш цената и да си готов да я платиш. Когато Чърчъл го поканили да изнесе реч пред випускниците в един университет, той им казал: „Никога, никога, никога не се предавайте”. Един човек ако рискува, пада, става и пак продължава напред, не се отказва, няма начин да не успее, но трябва да знае какво иска. Много хора не знаят, какво искат. Искат да живеят добре, но без нищо да правят. Мързелът е зона на комфорт, а най-често срещаното извинение е „нямам време”. Ценостната система, която изисква да умееш да вземаш решения, да си дисциплиниран, това изисква труд. По-трудно е отколкото да се оплакваш. Аз сутрин ставам и си казвам, че днес е най-щастливият ми ден, защото вчера вече мина, а утре може и да няма. Защо да не съм щастлива, след като всичко зависи от мен. Когато се събираш с такива хора си казваш, че наистина живота е добър, особено пък тук в Бургас. Аз вече 2 години живея тук и не мога да се нарадвам на града.