Ваня Христово ще посвети рождения си ден на благородна кауза. Снимка Лина Главинова
Ваня Христова е родена на 22-ри февруари в Айтос. Завършва средно образование в Руската езикова гимназия в Бургас, след което започва да учи "Социална педагогика" в тогавашния ВХТИ, сега университет "Проф. д-р Асен Златаров". Преди да вземе дипломата напуска университетат и се посвещава на работата си като фризьор, която упражнява 20 години.
Преди няколко години сменя професионалното си поприще, за да може да съчетава работата с грижите по отглеждането на първата си дъщеря Йоана. Тогава започва работа в културен център "Морско казино" в морския град.
Ваня Христова е координатор на фондация "Искам бебе" от 2008 година, а от 2018 година е и член на Управителния съвет на организизацията.
Семейна е, има три момичета - каката Йоана е на 9 години, а близначките Зорница и Ванеса са на година и седем месеца.
Тази година тя ще отпразнува рождения си ден по нетрадиционен начин. Ваня Христова ще събере близките си, приятели и съмишленици на парти в Казиното. "Не носете подаръци и цветя. Елате с усмивката си и доброто си сърце. И ако желаете, можете да дарите отделените за рождения ми ден парички, за да сбъднем една мечта. Мечтата за дете на едно семейство, което жадува за рожба", сподели тя.
- Защо решихте да отбележите рождения си ден като парти, на което да съберете средства за семейство, което мечтае да има своя рожба?
- Който ме познава знае, че съм деен човек. Бременността ми не беше лека и я изкарах почти у дома. След това се появиха близначките с всичките ангажименти и нямах много време да правя това, което най-много ми харесва да помагат на семейства с репродуктивни проблеми. Сега, когато Зорница и Ванеса поотраснаха, реших че отново е време да стана по-активна. Поднових регулярните си срещи със семействата. Реших тази година да избягам от битовизмите и да не си пожелавам парфюм или епилатор за рождения си ден например, а да направя нещо различно с личния си празник. Когато започнах да обмислям идеята реших, че трябва да събера повече приятели с надежда да съберем повече средства и дай Боже да направим повече от едно ин витро.
- Как ще бъде избрана двойката, която ще получи събраните на празника Ви средства?
- Не съм решила още как ще стане това. Но по всяка вероятност ще стане на принципа на томболата. Има двойки за които знам, че се нуждаят от нашата подкрепа и за да няма сърдити, средства събрани при различни кампании разпределяме чрез томбола. Във фондацията познаваме хората, които имат нужда от финансова подкрепа. Може би затова още решението не е взето. Суеверна съм и не искам да вярвам, че ще съберем средства само за едно семейство.
- Средствата ще бъдат конкретно за ин витро процедура или за други изследвания, които предшестват ин витрото?
- Както се случи. Ако не беше фондация "Искам бебе" да ме подкрепя през годините, никога нямаше да имам тези деца. Никога не са ми поставяли условия за какво евентуално да ми помагат. Решението на кое семейство ще се спрем няма да е еднолично, а ще бъде на Управителния съвет на фондацията без значение, че средствата ще се събират на моя рожден ден. Ще го подпомогнем финансово без значение на какъв етап е. Много ще се радвам, ако е на финалната права и успеем да го подпомогнем за самата процедура ин витро, за да се зарадваме на едно или две бебета.
- Това не е първият път, когато организирате благотворителни инициативи за набиране на средства за двойки с репродуктивни проблеми в Бургас...
- Да, така е. Като изключим годината, през която бях бременна и тази, когато родих и близначките бяха още малки, всяка година организираме благотворителни инициативи в помощ на семейства с репродуктивни проблеми, но те са изцяло организирани от фондация "Искам бебе". Сега става въпрос за лична инициатива свързана с моя рожден ден.
- Хората около Вас знаят, колко дълго чакахте появата на близначките Зорница и Ванеса...
- Да, така е. И не само те. Стана така, че в момента, когато те се появиха на бял свят, тъй като моята приятелка Радина беше с мен по време на раждането и ги снима, тяхната снимка се появи в интернет пространството. Доста хора си поплакаха от радост с нас, въпреки че не ни познават. Разбраха и за нашата история. Появата на Зорница и Ванеса е 25-годишна борба. През това време направихме 15 ин витро процедури, 7 операции. Никой не вярваше, че те ще се появят на бял свят, защото бяха последните три замразени ембриона.
- През всичките тези години губили ли сте надежда, че ще родите момичетата?
- О, губила съм надеждата много пъти. Много пъти съм попадала в доста сериозна психологическа дупка и тогава много ми е помагал психологът Ани Михайлова, която от години работи с двойките с репродуктивни проблеми. Имала съм нужда някой буквално да ме хване за косата и да ме издърпа от дупката. Имало е моменти, в които даже морето ме е викало. Толкова ми е било тежко. Така че лично аз не познавам семейство, което е минало през тази борба да не изпадало в моменти, когато да не е губило надежда. При мен това се е случвало след неуспехите. Но бързо съм се събирала и съм си казвала: "Не, трябва да продължа. Аз ще имам близнаци". Казвала съм го много пъти. Бях убедена, че в този живот ще имам близнаци. Просто чакаха да бъдат родени. Те са шеста бременност. Преди това имах пет неуспешни. Появиха се на бял свят и направиха много хора щастливи.
- Какво бихте казали на хора, които вървят по Вашите стъпки?
- Да не се отказват, защото много от двойките загубват вярата си, надеждата си и се оставят тези проблеми да направят съжителството им тежко. Много са двойките, които дори се разделят. Това ми носи огорчение и ми става мъчно. Нека всеки ден да си повтарят, че се обичат. Да се опитат да съхранят отношенията си, да вярват на себе си и най-вече на лекаря, който се е заел да им помага по пътя. Много е важно да има доверие между лекар и пациент.
- В Бургас от години има общински фонд, който подпомага финансово двойки, които не могат да имат деца. Вече и в УМБАЛ - Бургас има Център за ин витро процедури. Какво още трябва да се направи в тази посока, защото парите не стигат за всички, които имат нужда от тях?
- За моя радост Община Бургас е първата в страната, която с решение на Общинския съвет създаде Фонд за подпомагане на лица с репродуктивни проблеми. Ние работихме в тясна връзка с Комисията по здравеопазване в местния парламент и юристката, която работеше по тази програма. За съжаление не ми харесва това, че през годините парите намаляха. Ние започнахме с бюджет от 250 000 лева , а през последните години сумата е 120 000 лева. Винаги съм се хвалила, че имаме такава програма, но нещата се промениха. Дори в малки общини бюджетът за ин витро е по-голям от нашия. Много ми се иска да се преосмисли рамката на този бюджет и ако не тази година, защото тази година той вече е приет и от следващата година сумата да бъде 200 000 лева.
- Вие имате близначки. Някои майки трудно се справят с грижите за едно дете, а на Вас ви се налага да ги делите между две. На кого разчитате да Ви помага?
- Разчитам на таткото, който се прибира в 18.00 часа и на кака Йоана, която си идва от училище в 17.30 часа, а през останалото време на деня се оправям сама. 24 часа вниманието ми е насочено към тях. Дори и през нощта, когато спят съм нащрек. Не ми се получава добрия сън. Да са живи и здрави. Сега са на година и седем месеца, ще станат на три години и седем месеца, ще пораснат и изведнъж ще избягат от ръцете ми. Сега се шегувам, че накъдето и да се обърна все дете в ръцете ми.
- Йоана ревнува ли, че цялото внимание е насочено към Зорница и Ванеса?
- Имам прекрасна голяма дъщеря, която си ги измоли в Троянския манастир. Затова ги кръстихме там. Тя от доста време искаше да стане кака. Три или четири години преди да се родят лягахме и ставахме с думите: "Мамо, моля те искам да стана кака". При което аз й казвах: "Мамо, правя всичко възможно, но все пак майка ти е възрастна и не мога да ти го обещая". Когато правихме молебен за чудородие в Троянския манастир, излизайка от църквата една монахиня се заговори с нея. Тя е попита дали си е пожелала нещо на дядо Боже. Йоана отговори: "Аз толкова пъти съм си го пожелавала, пък той не ме слуша. Вече май не си го пожелавам". Монахинята остана много озадачена от думите й. Хвана й за ръка и й каза: "Ела сега аз съм от неговата. Нека отидем двете да си поговорим с него пък може и да ти свърши работа. Какво толкова искаш, че той не ти изпълнява желанието?". Тя каза: "Искам да стана кака". Малко след тази случва аз вече бях бременна, слава Богу успешно и тази бременност донесе тези две красавици. Явно нашите молитви, колкото и да са били искрени, не са били толкова силни, а детската молитва беше чута от дядо Боже.
- Близнаците са двуяйчни или еднояйчни. Вашите не си приличат и нямате проблем с различаването им. По какво все пак се различават Зорница и Ванеса?
- Различават се визуално и по характе. Едната е по-лежерна и по-спокойна, другата е по-жизнена и по-нетърпелива. Но в същото време, когато едната падне или има проблем, другата търчи и започва да крещи и аз разбирам, че е станало нещо със сестра й. Ако падне и заплаче едната, другата започва да я гушка. Имат много сериозна връзка. Двете бяха на година и три месеца, когато се наложи да влезем със Зорница в болницата за една малка операция баща им каза, че през цялото време Ванеса е била много напрегната и е изглеждала тъжна. В момента когато излязохме от упойката, на Ванеса й е дошло настроението. При моите близнаци има връзка. Бях убедена в това още в шестия месец. Сглупихме, че до тогава бяха заедно в една кошара. В момента, когато ги разделихме Зорница не заспива, ако не е в моите ръце, трябва да усеща присъствието ми.
- Имате ли статистика в "Искам бебе" на колко двойки сте помогнали през годините да се сдобият с рожба? И колко са българите, които имат някакви репродуктивни проблеми?
- За съжаление това никой не може да го каже. Двойките, които получават средства от националния фонд, където има отчетност са около 145 000. Не всички двойки, които са получили финансова подкрепа от бюджета на Община Бургас са минали през мен като координатор на фондацията и аз не ги познавам. Но самият факт, че миналата година Звеното по асистирана репродукция отчете, че за времето през което съществува са се родили 90 бебета, голяма част от които са получили средства от Общината, си е показателно, че нещата вървят в правилната посока. Надявам се, че през всичките години през които Общината подпомага двойките с репродуктивни проблеми са се родили минимум 150-180 бебета. Предложих да се обадя на всички двойки, които са финансиране от Общината и да имаме обратна връзка с тях.
- Каква е основната причина за репродуктивните проблеми при двойките - физиологични, емоционални, комплекс от причини?
- Причините са комплексни. Емоционалните за съжаление в последно време са много. Доста от семействата имат емоционален проблем, който изключва физиологичния. Когато се намеси един добър диагностик и се поработи с психолог, се прескача психологическия стопер и се стига до желаната рожба. В същото време има достатъчно средства, които имат физиологичен проглем. Там трябва да се намеси специалист по репродуктивна медицина. Това са основни жени с тубарен фактор и мъжки фактор. Много от мъжете вече са с проблем в семействата, колкото от тях не искат да си го признават. Тубарният фактор са запушените тръби при жените. Много ми се иска да посещаваме учебни заведения и фирми, за да говорим за превенция, защото запушените тръби обикновено са следствие на неизлекувано възпаление при жената т.е. при една занижена култура се стига до този момент.
- Коя е причината при мъжете да има проблем?
- При повечето мъже проблемът е физиологичен и това води до емоционален проблем. Ако ние жените сме готови да лазиш, да направим какво ли не, за да станем майки, мъжете са по-чувствителни, по-уязвими, те не искат да се говори за това, не им се ходи много на лекар. Когато проблемът е при мъжете, става въпрос за драма и се иска да се окаже сериозна помощ. Имахме семейство, което години наред си мълча за проблема. След това си призна. Може би четири години ги убеждавах, че едно донорско ин витро би свършило перфектната работа и биха се радвали на едно, две, три деца, колкото даде Господ. Имаше момент, в който мъжът беше по-склонен да осиновят дете, отколкото да ползват донорска сперма. В крайна сметка премислиха нещата и вече са горди родители.
Жената по-лесно приема нещата. При нас е заложено генетично да станем майки.
- Има държави, в които е разрешено със закон сурогатното майчинство. В България има ли законодателна инициатива в тази посока?
- Няколко пъти имаше опити за това. В тези моменти е търсена нашата подкрепа. Лично аз, може да не прозвучи добре за жените, които са решили че това е техният начин да станат майки, не съм напълно сигурна, че сурогатното майчинство трябва да бъде регламентирано със закон. Имаме по-друг манталитет и все още не сме дорасли за нещо такова.
