Православната църква почита днес обновление на храма на свето Възкресение

Православната църква почита днес обновление на храма на свето Възкресение

Православната църква почита днес обновление на храма на свето Възкресение, свети свещеномъченик Корнилий стотник (Предпразненство на Въздвижение на Честния Кръст).

Свети Корнилий станал известен в Божията църква не много след Възкресението на Господа Иисуса Христа и първата, апостолската Петдесетница.

Той живеел в Кесария Палестинска. Бил стотник от полка, наричан Италийски. Произхождал от знатна римска фамилия.

Отначало езичник, той станал "прозелит на вратата" – вярвал в Единия Бог, както вярвали юдеите, обаче не изпълнявал юдейските обреди.

***

Свети Корнилий останал задълго тук, изкоренявайки неверието от сърцата на човеците и сеейки семената на благочестието. Скоро той обърнал към Христа целия град, а един уважаван мъж на име Евномий поставил за презвитер. Когато достигнал дълбоки старини и се приближил смъртният му час, той го предузнал и усърдно се молел, приготвяйки се за пътя към Господа.

Той събрал при себе си всички, които обърнал от езичеството към християнството, и ги поучавал да пребивават във вяра и любов, да се упражняват в добродетелите и да преуспяват в изпълнението на Господните заповеди. Говорел им дълго и накрая чул глас от небето:

- Корнилие! Дойди при Мене, защото те очаква "венецът на правдата" (2Тим. 4:8).

Щом чул това, свети Корнилий веднага започнал да се моли, преклонил колена и казал:

- Господи Боже наш! Ти ме сподоби да опазя вярата, да извърша подвиг и да победя враговете. Благодаря ти за всичко! Но те моля, Господи, от светата Си висота не отвръщай взор от Твоите раби и бъди милостив към тях, утвърди ги във вярата и ги укрепи в подвизите, прати им помощ в изпълнението на Твоите свети заповеди, за да прославят непрестанно пресветото Ти име сега и вовеки веков.

И когато всички казали "амин", той с радост предал духа си в ръцете на Господа, Който го призовавал на небесата.

А княз Димитрий със съпругата си Евантия и сина си Димитриан, презвитер Евномий и останалите вярващи дълго плакали над своя отец и учител. Със запалени свещи и надгробни песнопения погребали тялото му с почести, близо до разрушения храм на Дий. И всеки ден вярващите идвали тук, кадели тамян и се молели, а на гроба му се извършвали много изцеления на болни.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на свети Димитрий Ростовски; източник: https://www.pravoslavieto.com