Замръзнало море. За това природно явление сме чували да говорят нашите баби и дядовци. Те помнят далчените години, когато зимите били толкова студени, че солената морска вода се вледенявала. Един от най-лютите студове от близкото минало бил през 1954 година. Старите бургазлии добре помнят онази зима. Мразовете продължили повече от месец. А хората ходели до морския бряг с шейни и кънки. И на плажа под Казиното и до морския фар в пристанището се стекъл целият град. И всички искали, по възможност, да си направят снимка на фона на феноменалната и за тогава гледка.
В архивите на византийски летописци намираме данни, според които най-голямото замръзване на Черно море е било през втората половина на VIII век, когато е можело да се стигне пеш от българското крайбрежие до кавказкото. За последните 100 години морето е замръзвало няколко пъти. Най-запомнящите са през 1904, 1929, 1942 и 1954 година.
През зимата на 1903 - 1904 година при много ниски температури водата във Варненския залив и пристанището замръзва. В капана на ледовете остава крайцера "Надежда", а около него се разхожда екипажът му. Следващото регистрирано заледяване е през 1907 година, когато температурите падат до – 17 градуса, но то е сравнително за кратко.
Във вестник "Варненска поща" от 14 февруари 1929 година са описани напразните усилия на английския кораб "Лайт оф Патрос" да напусне пристанището.
"От както настъпиха сибирските студове, пристигнаха 500-600 царствени лебеди може би от дунавските крайбрежия. Красивите птици са отпаднали, превити от глад и едвам кретат по леда. Вслушаш ли се, ще чуеш като че ли сребърни звънчета – тяхната предсмъртна тъжна песен. Денем ги достигат кучетата, прелитат орли, а нощем ги унищожават вълци....", пише варненският вестник.
Обстановката се нормализира едва в началото на март 1929 година, когато леда се пропуква от силното вълнение и морето се покрива с плуващи ледени блокове – предвестници на идващите по-топли дни.